Решение № 2401 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2018 г.

Решение № 2401 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград против решение № 982 от 23.05.2018 г., постановено по адм. дело № 200/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът иска отмяна на решението и постановяването на ново, с което атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на младши инспектор К. Заимов да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Не претендира разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба – К. Заимов, чрез пълномощника си по делото адв. А. Москов, в депозирано писмено възражение навежда доводи, че обжалваното решение е обосновано, мотивирано и правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. В допълнение представя писмено становище от 06.11.2019 г. с изразено съгласие за даване ход на делото, към което прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК и писмена защита с развити съображения по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Обосновава становището, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд неправилно е отменил законосъобразно издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на младши инспектор К. Заимов, поради което и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил заповед № 244 з-189/29.01.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград, с която на младши инспектор К. Заимов, младши автоконтрольор II степен в група "Охранителна полиция" на Районно управление – Гоце Делчев при ОД на МВР – Благоевград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В обстоятелствената част на оспорената пред административния съд заповед е отразено следното: На 10.08.2017 г. в сградата на Районно управление – Гоце Делчев, по време на изготвянето на документите по задържането на Е. Балджиев, младши инспектор К. Заимов е въвел без причина задържания в помещение, в което двамата са останали насаме и са провели разговор, в който по думите на задържания младши инспектор Заимов го посъветвал да смени урината си с тази на друг, и подменената урина да се даде за изследване, вместо тази на задържания Балджиев. Впоследствие младши инспектор Заимов е извел задържания Е. Балджиев, съпровождайки го сам, извън сградата на районно управлението в град Гоце Делчев, за да извърши проверка на данните на автомобила, който Балджиев е управлявал, въпреки че такива данни са били предоставени на младши инспектор Заимов от оперативния дежурен. Младши инспектор Заимов не е запазил неутрално поведение при работата си с правонарушителя Е. Балджиев, отвеждайки го най-напред от помещението, където се намират полицейските служители, които са го спрели за проверка и които изготвят документите по задържането му, като е останал насаме с Балджиев и е провел разговор с него. Във времето, в което младши инспектор Заимов е останал сам със задържаното лице, го е посъветвал да си намери добър адвокат, въпреки че в декларации № 266 р-9597/10.08.2017 г. и № 266 з-9596/10.08.2017 г. Балджиев е бил запознат с правото си да ползва адвокатска защита, както за своя сметка, така и служебен защитник. Така описаното в заповедта поведение на служителя е оценено от дисциплинарно наказващия орган като неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на Инструкция № 8121 з-78/24.10.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР (конкретно – на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от тази Инструкция), както и като неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като нарушеното в случая правило е това по чл. 86 от Етичния кодекс, съгласно което "При отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност". При тези изводи, поведението на К. Заимов е квалифицирано едновременно като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", и като такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, поради това, че обективираното от служителя деяние съставлява и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като за този състав на дисциплинарно нарушение се следва налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Предвид обстоятелството, че гореописаното нарушение е извършено в срока на предходно наложено на служителя дисциплинарно наказание "порицание", дисциплинарно наказващият орган, съобразявайки разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наложил на К. Заимов с процесната заповед дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. След като е обсъдил данните от дисциплинарната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че доказателствата относно авторството на деянията не са убедителни, като от същите не се потвърждава първоначално заявеното и впоследствие отречено от Е. Балджиев твърдение, че служителят Заимов "го е съветвал да подмени урината с тази на друг и да предаде подменената урина за изследване". В тази връзка, съдът е счел, че единственото сведение, на което е построено дисциплинарното производство за неетичното поведение на Заимов, изразяващо се в съвета към Балджиев, е почерпено от първоначалните обяснения на Балджиев от дата 10.08.2017 г., но липсват преки или други косвени доказателства, които да го потвърждават. При тези установявания, свързани с липсата на доказателства, свидетелстващи пряко и непосредствено за съдържанието на разговора между Балджиев и Заимов в помещението в сградата на управлението по време на задържането на Балджиев, както и за естеството на разговора между Балджиев, Пидев и Заимов пред и в автомобила на Балджиев на същата дата 10.08.2017 г., решаващият състав е приел, че нарушението на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, изразяващо се в неспазване на правилото на чл. 86 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, е останало недоказано. По отношение дадената квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР на поведението на Заимов, съдът е аргументирал становището, че в тази част на заповедта волята на дисциплинарно наказващия орган е неясна. Неяснотата се дължи най-напред на факта, че не били разграничени действията на Заимов, които съставляват според наказващия орган неизпълнение на задължения по чл. 26, ал. 2 от Инструкцията, от тези, определени като неетично поведение. На следващо място, неяснотата, водеща до порочност на изразената от органа воля, произтичала от направеното в текста на заповедта грешно позоваване на несъществуваща разпоредба – чл. 26, ал 2 от Инструкцията. В тази връзка, съдът е заявил, че дори и фактически извършеното от Заимов извеждане на задържаното лице от сградата на управлението до автомобила на последния да може да се свърже с конкретно предвидено в Инструкцията задължение (а именно това по чл. 36, ал. 2), то органът не е посочил изрично и коректно конкретно нарушената разпоредба, с което не е спазил изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Освен това, дори и да се приеме, че е налице отклонение от изискването на чл. 36, ал. 2 от Инструкцията, това отклонение следва да се квалифицира като незначително по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. С тези мотиви, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил нейната отмяна с оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът при точни фактически установявания е извършил неправилна преценка и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, в резултат на което е обосновал правни изводи в противоречие с приложимия материален закон. Като прецени становищата на страните в съответствие с доказателствата по делото, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира за правилни съображенията на съда, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 3 АПК – издадена е от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в рамките на законоустановените преклузивни срокове за нейното издаване, без констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът по делото не е по фактите, а относно тяхната правна оценка и значението им за приложението на материалния закон. Възраженията на касационния жалбоподател за неправилни правни изводи на съда по спорния въпрос за материалната законосъобразност на обжалваната заповед са основателни. На първо място, неправилно съдът е възприел, че неетичното поведение на Заимов, квалифицирано от административния орган като нарушение на служебната дисциплина, се изразява в това, че "посъветвал Балджиев да смени урината си с тази на друг и подменената урина да даде за изследване". Както от подробно изложените в обобщена справка рег. № 266 р-14524/30.11.2017 г. фактически установявания, така и от обстоятелствената част на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, се установява по несъмнен начин, че деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя Заимов, не се отнася до конкретното съдържание на проведения между него и задържаното лице Балджиев разговор и евентуално дадените от полицейския служител съвети. Ясно описани в заповедта и в предхождащите я документи по дисциплинарната преписка са действията на К. Заимов, които са били оценени като несъответни на дължимото от него поведение по служба, а именно: без причина е въвел задържания в помещение, в което двамата остават насаме и са провели разговор, а впоследствие младши инспектор Заимов е извел задържания от сградата на районното управление, съпровождайки го сам да автомобила му, за да извърши проверка на данните на същия, въпреки че такива данни вече са били предоставени на Заимов от оперативния дежурен. Не е налице неяснота по отношение на заключението, че именно тези деяния са подведени от дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия органи под императивните норми на закона, регламентиращи служебната дейност на младши инспектор Заимов с оглед установяване наличието или липсата на извършено от него дисциплинарно нарушение. Поради това, ирелевантни спрямо преценката за допуснато нарушение на служебната дисциплина са всички доводи и съображения на съда относно естеството на разговора, проведен между задържаното лице Балджиев и наказания служител Заимов както в помещението в сградата на районното управление, така и извън сградата в близост до автомобила на Балджиев. Действително, съдържанието на така проведения разговор не може да бъде установено по безспорен начин и да бъде безусловно свързано с последващото поведение на задържания нарушител. Това обстоятелство обаче не се явява от значение за решаващия извод относно извършено дисциплинарно нарушение. В случая, определящо значение има характерът на обективираните от Заимов действия, които същият не отрича да е извършил и които първоинстанционният съд счита за безспорно установени, а именно – оставането насаме със задържаното лице в помещение в сградата на районното управление на гр. Гоце Делчев по време на изготвяне на документите на това лице във връзка с извършено от него нарушение и задържането му от органите на МВР, както и извеждането на това лице от служителя Заимов извън сградата на управлението и провеждането на разговор между тях без наличието на необходимост и причина за това. Настоящият касационен състав намира, че с тези действия, вън и независимо от съдържанието на проведения разговор, младши инспектор Заимов е нарушил забраната за неутрално поведение при работа с правонарушител, тъй като е безспорно, че е осъществил нерегламентиран контакт с Балджиев, конвоирал го е сам, оставяйки и разговаряйки насаме с него. Така описаните и доказани в хода на дисциплинарното производство обстоятелства съставляват достатъчно основание за събуждане на основателни съмнения за съпричастност на К. Заимов с последвалите събития. В случая остава извън предмета на дисциплинарната, а оттам и на съдебната проверка, въпросът посъветвано ли е действително задържаното лице от служителя Заимов да предприеме действия за избягване на следваща му се по закон отговорност. Като е придружил Балджиев, останал е насаме и е разговарял с него, а впоследствие се е установило, че задържаният е направил опит да компрометира резултатите от химическото изследване, младши инспектор Заимов е поставил под съмнение своята обективност и неутралност, каквито се очакват от служителите на МВР с оглед завишените етични и морални изисквания към изпълняваната от тях служба. Ето защо, настоящата инстанция счита за действително осъществено установеното от дисциплинарно наказващия орган нарушение на чл. 86 от Етичния кодекс да поведение на служителите в МВР – "При отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност". Нарушаването на посоченото етично правило за поведение, адресирано към служителите на МВР (какъвто е ответникът по касация – жалбоподател в първоинстанционното производство) обуславя извод за допуснато от него дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Не се споделя и изводът на съда, че е налице неясна воля на дисциплинарно наказващия орган по отношение на констатираното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. В тази насока следва най-напред да се отбележи, че не съществува пречка, както от фактическо, така и от правно естество, едно и също деяние да изпълва от обективна и субективна страна състава на няколко дисциплинарни нарушения. В случая, неетичното поведение на служителя, подробно описано по-горе, освен нарушение на правилото по чл. 86 от Етичния кодекс, съставлява и пряко нарушение на определени правила относно реда за осъществяване на задържане, регламентирани в Инструкция № 8121 з-78/24.10.2015 г. Конкретно нарушеното правило, регламентирано в Инструкцията, е съдържателно възпроизведено в обстоятелствената част на процесната заповед – "Извеждането на задържани лица от помещенията за задържане до обслужващите помещения се извършва поотделно най-малко от двама служители". Този текст е закрепен в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Инструкцията, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочена друга разпоредба – тази на чл. 26, ал. 2, каквато в действителност не съществува в Инструкцията. Така допуснатата грешка при цифровото обозначаване на нарушената разпоредба обаче не следва да се преценява като правна, а като техническа такава. Този извод почива на цялостния анализ на изложените и мотивирани в заповедта данни, които се подкрепят и от направените в обобщена справка рег. № 266 р-14524/30.11.2017 г. и становище рег. № 266 р-14556/30.11.2017 г. установявания. И в двата документа, съставени в хода на дисциплинарното производство, е посочено (л. 39 и л. 55 от делото), че действията на младши инспектор К. Заимов осъществяват състава на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР, като същият е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-78/24.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, извеждайки задържания Е. Балджиев сам извън сградата на районното управление в град Гоце Делчев. При тези обстоятелства, следва да се приеме, че нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР (пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност) също е установено и доказано в условията на идеална съвкупност с нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Установените фактически обстоятелства по делото сочат несъмнено, че с действията си служителят е извършил визираното в заповедта деяние, което правилно е подведено към фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Неправилно съдът е определил като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР поведение от вида на процесното, с което служителят не се е съобразил със задължително за него изискване и на практика не е приложил разпоредба, регламентираща служебната му дейност. Преценено само по себе си, както и в контекста на установената по случая цялостната фактическа обстановка, подобно поведение не би могло да бъде квалифицирано като обикновено, незначително отклонение от определено изискване за длъжността, а като съществен пропуск, незачитане на разпоредба, предписваща точно определено поведение – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. При определяне на вида и размера на следващото се дисциплинарно наказание правилно са приложени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е съобразил, че са налице обстоятелствата, обуславящи прилагането на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР ("Извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание"), с оглед на което на провинилия се служител е наложено дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност " за срок от една година. Процесната заповед е издадена при безспорно установено материалноправно основание и същата е съобразена с целта на закона. Предвид горния извод, като е приел, че оспорената дисциплинарна заповед е материално незаконосъобразна и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт – несъответен на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба. Налице е касационно основание за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 227, ал. 1 АПК настоящият касационен състав следва да постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на К. Заимов срещу заповед № 244 з-189/29.01.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Благоевград. Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,