Решение № 674 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2010 г.

Решение № 674 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 146, т. 1 и чл. 149, ал. 5 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Трансимпекс" АД - гр. София за прогласяване нищожността на т. 4 от разрешения за опериране на търговски обект за безмитна търговия № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14 и 15, издадени от министъра на финансите на 30.12.2003 г., с които дружеството е било задължено за периода на действие на тези разрешения да заплаща 2 % от стокооборота, реализиран в обектите за безмитна търговия по сметка на МФ, Агенция "Митници". Жалбоподателят твърди, че в посочената част от процесните разрешения министърът на финансите се е произнесъл без да е налице материална компетентност за това. Твърди, че т. 4 от разрешенията предопределя задължението на оператора за срока на издаването им да отчислява 2% от стокооборота, като по този начин е нарушен чл. 60 от Конституцията на РБ, според който данъчните задължения се определят само със закон, а посочените в т. 4 задължения представлявали такива. В процесните разрешения е следвало според жалбоподателя да се укаже само новият срок на действие, като по този начин се продължат сроковете на старите разрешения, без да се уреждат материалноправните предпоставки и условия по извършване на конкретната дейност - § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА в сила от 21.12.2001 г. Подробни съображения са изложени в жалбата, а в съдебно заседание същата се поддържа от адв. Андонов, редовно упълномощен. Ответникът по жалбата министъра на финансите чрез процесуалния си представител юриск. Цветанова я оспорва по съображения, изложени в представени писмени бележки. Върховният административен съд, I отделение счита жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед № 196/02.12.1991 г. на основание чл. 12 във връзка с чл. 17 от Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол (ЗСВЦВК) и на основание чл. 8 и чл. 9 от ПМС № 15/1991 г. за изменение на валутния режим, министърът на финансите е разрешил продажбата на стоки и услуги срещу чуждестранна валута в случаите на чл. 1, ал. 2 и чл. 9 от ПМС № 15/1991 г., като разрешението се отнася до специализирани дипломатически магазини, в магазини на летищни комплекси, на териториите на граничните контролно-пропускателни пунктове и др. за срок от 10 години, като изрично в тази заповед е разпоредено да се отчисляват по сметка на ГУ "Митници" при МФ 0,5 на сто от реализирания стокооборот във валута в търговските обекти на ГКПП. Няма спор между страните, че въз основа на тази заповед са сключени договори между отделните дружества и ГУ "Митници", на които е разрешено извършване на посочената търговия със срок на действие 10 години, макар че договор с "Трансимпекс" АД не е представен по делото като доказателство. Изрично в чл. 12 и чл. 17 ЗСВЦВК, въз основа на която е издадена заповед № 196/02.12.1991 г., законодателят е дал правомощия на министъра на финансите при даване на разрешения да поставя условия, които да се спазват, поради което следва да се приеме, че едно от тези условия е отчисляване на част от стокооборота от търговските обекти на безмитните оператори. Това правомощие на министъра на финансите е във връзка с качеството му на орган, който упражнява контрол на валутната търговия. В този смисъл и в първоначалната заповед от 02.12.1991 г. е определил размер на отчисленията от стокооборота на безмитните оператори. Със заявления, всичките от 27.06.2003 г. "Трансимпекс" АД на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (ЗА) е поискало от министъра на финансите издаване на разрешения за подновяване на договорите за извършване на дейност в качеството на безмитен оператор на отделните обекти на ГКПП. С писмо № 26-00-661/12.08.2003 г. министърът на финансите е отказал издаването на разрешения, мотивирайки се с предстоящи законодателни промени. Този отказ е обжалван пред ВАС и е образувано адм. дело № 8869/2003 г. По време на разглеждане на делото пред съда, министърът на финансите е издал поисканите разрешения и съдът с определение № 4670/25.05.2004 г. е оставил без разглеждане жалбата срещу отказа на на министъра и е прекратил производството по делото, аргументирайки се, че искането на жалбоподателя е удовлетворено. С процесните разрешения министърът на финансите на основание § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗА (отм.) във връзка с чл. 12в ЗА (отм.) е удължил с 3 години срока на действие на обектите за безмитна търговия, които за "Трансимпекс" АД са на Пристанище - Лом, Пристанище - Бургас, Ро-ро терминал Русе, Пристанище Ферибот-Видин, Малко Търново, Кулата, Капитан Андреево - вход, Калотина - изход, Калотина - вход, Русе - Дунав мост, Пристанище Варна - морска гара, Пристанище Варна - изток и Пристанище Варна - запад. Пояснено е в процесните разрешения, че срокът от 3 години започва да тече от изтичане на заварения договор, сключен между "Трансимпекс" АД и ГУ "Митници" на 18.12.1991 г., удължен с 10 месеца съгласно § 26 от ПЗР на ЗА (отм.). Последният регламентира удължаване срока на разрешенията по вече сключените договори, поради което с ал. 3 по силата на закона са определени отчисленията в размер на 2 % от стокооборота на обектите за безмитна търговия, включително и за 10-месечното удължаване. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че министърът на финансите не е притежавал материалната компетентност да определя отчисленията. Такива отчисления жалбоподателят е правил и при действието на първоначално издаденото му разрешение за безмитна търговия пак въз основа на заповед на министъра на финансите и сключения договор от 18.12.1991 г. От друга страна неоснователно се поддържа в жалбата, че т. 4 от разрешенията противоречи и на чл. 60 от Конституцията на Република България, тъй като отчисленията не представляват данъчни задължения, а по-скоро се отразяват при формиране печалбата на търговските дружества, която представлява елемент от дължимия данък. Законовото изискване при удължаване срока на разрешенията отново да се сключат нови договори има, тъй като в § 20 ПЗР на ЗИД на ЗА (отм.) изрично е разпоредено, че се подновяват сключените договори от 1991 г., то това означава, че с удължаване срока по разрешенията, се продължават и възникналите вече облигационни отношения между страните по първоначалния договор, изменени в частта относно визираните предпоставки в разрешенията. Това следва от предоставеното от ЗСВЦВК (отм.) правомощие на министъра на финансите да определя условията, свързани с валутната търговия. Със сключването на договора от 2001 г. отчисленията са били определени отново въз основа на заповед на министъра на финансите, които след това са включени и в договора от 18.12.1991 г., а не са били по силата на нормативен акт. За първи път законодателят е определил размера на отчисленията за удължения 10-месечен срок на разрешенията с § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА (отм.). В случая с разрешенията от 30.12.2003 г. се продължава срока, който вече е изтекъл, а останалите права и задължения по договорите от 2001 г. въз основа на заповед № 196/02.12.1991 г. остават да действат. Като се има предвид, че първоначално определените отчисления в размер от 0,5 % са възникнали по силата на цитираната по-горе заповед на министъра на финансите от 02.12.1991 г. и въз основа на нея са включени в сключения впоследствие договор, означава, че в правомощията на министъра на финансите е било да определи размера на тези отчисления, с които жалбоподателят се е съгласил, с изключение на определените отчисления за удължения срок от 10 месеца, които са по силата на закона с оглед разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА (отм.). Както вече се посочи, не се касае за възникнали нови задължения в процесните разрешения на министъра на финансите. В този смисъл е и решение № 14030/22.11.2010 г. по адм. дело № 6964/2010 г. на ВАС, I отделение. Настоящият съдебен състав не възприема изразеното становище в решения № 3667/19.03.2009 г. по адм. дело № 296/2009 г. и № 4073/26.03.2010 г. по адм. дело № 13873/2009 г. на ВАС, в които е прието, че т. 4 от разрешенията е нищожна на основание чл. 6, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 ЗСВ (отм.), тъй като според тях никое учреждение не може да изземе дело, което се разглежда пред съда. Наистина първоначалният отказ на министъра на финансите да издаде разрешения е обжалван пред ВАС, IV отделение и е образувано адм. дело № 8869/2003 г., но впоследствие прекратено поради издаване на процесните разрешения от министъра на финансите. Дори съдът по адм. дело № 8869/2003 г. да се беше произнесъл в полза на жалбоподателя като отмени отказа на министъра на финансите, не е в правомощията на съда да издаде разрешенията, а отново щеше да върне преписката на административния орган да се произнесе. Поради тази причина за този случай с издаването на разрешенията от министъра на финансите по време на висящ съдебен спор относно предходен негов отказ не са приложими разпоредбите на чл. 6, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 ЗСВ (отм.) и позоваването на тях от съставите, постановили посочените по-горе дела, не се възприема от настоящия съдебен състав. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на министъра на финансите, на тази страна в съдебното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,