Решение № 10568 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2012 г.

Решение № 10568 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Казанлък против решение № 319/21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 522/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Стара Загора, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 123/19.07.2011 г., издаден от орган по приходите при община Казанлък. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба излага съображения, че съдът неправилно е приел, че само поради липсата на контейнер за битови отпадъци в имота на оспорващия, същият не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за този имот. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против акта за установяване на задължение по декларация. Ответникът по касационната жалба - "Турист" ЕООД - гр. Казанлък, представлявано от управителя Петко Тотев Гайдаров, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Стара Загора е отменен по жалбата на "Турист" ЕООД - гр. Казанлък, акт за установяване на задължение по декларация № 123/19.07.2011 г. на старши инспектор по приходите при община Казанлък, в частта, с която е определено задължение за заплащане на сума в размер на 5859 лв., представляваща такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 г. и 2009 г., заедно с лихвата върху нея до 18.07.2011 г. За да постанови този акт съдът е приел, че с оспорения АУЗД е определено задължение за такса битови отпадъци за 2008 г. и 2009 г. по декларации на "Турист" ЕООД № 09122006 О М 177/2008 г. и № 0912 2006 О М 177/2009 г. за имот № 103 в землището на гр. Казанлък и стопански сгради. Съдът е приел, че предмет на оспорването е само таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, която е включена в размера на общото задължение за такса битови отпадъци, определена в оспорения АУЗД общо в размер на 6888,21 лв. и лихва в размер на 2005,04 лв. Изложил е, че съгласно заповеди № 881/27.09.2007 г. и № 1038/27.10.2008 г. на кмета на община Казанлък имотът на жалбоподателя е включен в районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а с решения № 827/08.04.2008 г. и № 170/30.04.2009 г. на общински съвет Казанлък е одобрена план-сметката по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за съответната година. Приел е за установено, че имотът на жалбоподателя се намира извън регулационните граници на града, в местността "Мутафчийка чешма", застроен е и се ползва, до имота не е имало поставен контейнер до 06.01.2011 г., съгласно приемо-предавателен протокол за предоставяне на два броя еднофамилни кофи, след подаване на декларации от дружеството на 23.11.2010 г. и 29.11.2010 г., с които иска да бъде облагано според количеството на генерираните отпадъци. От представеното по делото решение № 508/17.08.2006 г. на общинския съвет за утвърждаване на схемите за разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци, от самата схема в частта й относно имотите, разположени срещу процесния имот, както и въз основа на свидетелските показания, съдът е приел, че най-близкия контейнер е до бензиностанция "Петрол", която е от страната на имота на жалбоподателя, но той е по-далеко отколкото контейнера на КАТ, поставен от другата страна на шосето на 200-300 м. по диагонал. Предвид установеното от фактическа страна съдът е направил извода, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна по отношение на процесния имот. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че на жалбоподателя не е предоставен контейнер, защото не бил поискал, както и че същият не бил подал декларация, за да избере начина на изчисляване на таксата. Според съда липсата на контейнер в близост до имота означава, че услугата не е предоставяна за този имот, поради което установеното задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. По делото не съществува спор, че "Турист" ЕООД, ответник в настоящото производство е собственик на недвижими имот, находящ се в гр. Казанлък, местността "Мутафчийска чешма" и представляващ поземлен имот с площ от 15558 кв. м., съставляващ имот № 130 по плана на града, и построените в него стопански сгради - ремонтна работилница, акумулаторно отделение, колиен кантар, склад за торене, битова сграда, лаборатория и тоалетна, за които е подал декларации по чл. 17 ЗМДТ № 177/20.06.2007 г. с отчетна стойност - 380 000 лв. и № 177/29.12.2009 г., с посочена отчетна стойност в размер на 407 494,16 лв., която е увеличена в резултат на извършеното преустройство на съществуваща сграда в склад за напитки и пакетирани хранителни стоки със застроена площ 738,10 кв. м. Имотът се намира извън регулационните граници на населеното място, но съгласно т. 2 от заповед № 881/27.09.2007 г. на кмета на община Казанлък, за застроени имоти извън регулационните граници на населените места на територията на община Казанлък се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване за всички имоти, собственост на физически и юридически лица, с честота на сметоизвозване - 2 пъти седмично за нежилищни имоти. В същия смисъл е заповед № 1038/27.10.2008 г., отнасяща се за 2009 г. Не се спори, че задълженото лице - "Турист" ЕООД не е подало декларация за нито една от двете години, за които е определена таксата за битови отпадъци - 2008 г. и 2009 г., че желае да се облага според количеството на битовите отпадъци, съгласно предвидената възможност за това в чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 26 на Общински съвет Казанлък за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, която според посочената разпоредба следва да се подаде по 30 ноември на предходната година в дирекция "Местни данъци и такси" към община Казанлък. Между страните също така не съществува спор за това, че в имота на "Турист" ЕООД или непосредствено до него не е поставен съд /контейнер или кофа/ за събиране на битови отпадъци. Поставянето на контейнер за отпадъци не е предвидено и според одобрената с решение № 508/17.08.2006 г. на общинския съвет схема към Наредба № 21 за поставяне на територията на гр. Казанлък на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, съдържаща и схема за поставяне на контейнери за съхранение на отпадъци. Въз основа на показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Тишева, която е служител в звено "Сметосъбиране и сметоизвозване и третиране на твърди битови отпадъци" при община Казанлък, първоинстанционният съд обосновано е приел, че най-близкият контейнер от страната на имота на "Турист" ЕООД се намира до бензиностанция "Петрол", но този контейнер е разположен малко по-далеч, отколкото контейнера, който се намира от другата страна на пътя - в имота на КАТ, на 200-300 м. по диагонал. От страна на "Турист" ЕООД не се твърди, че в района, в който се намира неговия имот общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По делото няма спор по въпроса, че тази услуга се предоставя от общината. Становището на дружеството е, че то не дължи такса за тази услуга поради това, че в или непосредствено до имота му през двете процесни години - 2008 г. и 2009 г., не е имало контейнер за събиране на битови отпадъци. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод по спорния въпрос за дължимостта на таксата. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. В закона не са дадени допълнителни указания /критерии, показатели/ какво следва да се разбира под израза "услугата не се предоставя от общината", но семантичното тълкуване на този израз налага да се приеме, че разпоредбата има предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата от закона нормативна регламентация за това с приемане на наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и съответното извършване на тази услуга. Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин /включително като местоположение/, вид /вместимост на съответния съд/ и количество, което да осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време /в зависимост от честотата на сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/ представлява елемент /част/ от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче, освен че не е предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата. Разбира се в общинската наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги по чл. 9 ЗМДТ е допустимо да се приеме изискване за поставяне на съд за битови отпадъци в или непосредствено до всеки отделен имот и изпълнението на това изискване може да представлява условие за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, респективно - за дължимост на таксата. В конкретния случай обаче не е предвидено подобно условие в наредбата на общински съвет гр. Казанлък. Доколкото наличието на съдове за битови отпадъци /включително осигуряването и поставянето им/ е обективно условие за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, то при преценката дали услугата се предоставя от съществено значение е дали на съответното лице /задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 ЗМДТ/ е осигурена обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. При тази преценка несъмнено следва да бъде взето предвид отстоянието от имота до съд за битови отпадъци, както и вместимостта на този съд или съдове с оглед броя и вида на ползвателите на услугата /физически и юридически лица за жилищни или нежилищни имоти, производствени предприятия, търговски обекти и т. н./, като извода дали е осигурена възможност на съответния ползвател да ползва услугата следва да бъде формиран след преценка на конкретните обстоятелства. Именно при такава преценка в настоящия случай следва да се приеме, че общината е осигурила обективна възможност на "Турист" ЕООД, като собственик на процесния имот, да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, която общината предоставя. Отстоянието от 200-300 м от имота до контейнер за отпадъци не може да се приеме като обективна пречка за ползване на услугата. В случая не се твърди, че вместимостта на контейнера /респективно на двата контейнера, намиращи се на приблизително еднакво разстояние от имота - до КАТ и до бензиностанция "Петрол"/ е недостатъчна, за да побира количеството битови отпадъци на лицата, които ползват този или тези контейнери. Не се твърди наличието на други обективни пречки за изхвърляне на битовите отпадъци на "Турист" ЕООД в някой от двата контейнера, разположени на разстояние около 200-300 м от имота. Следва в тази връзка да се отбележи, че дружеството е имало възможност да направи оплакване или да сезира съответния орган от общината с искане за поставяне на съд за битови отпадъци на по-близко разстояние до имота или до самия имот, при положение, че по негово виждане отдалечеността на контейнерите е правела обективно невъзможно ползването на услугата, или да поиска поставянето на допълнителни контейнери, при положение че вместимостта на съществуващите не е била достатъчна. Подобно оплакване или искане не е направено през двете процесни години, което навежда на извод, че дружеството не е имало обективни проблеми с отстоянието на контейнерите или тяхната вместимост. От изложеното се налага извода, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при която таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Наред с горното следва да се има предвид, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци /изразът макар да е придобил употреба, е принципно неправилен, тъй като битовите отпадъци се генерират, в смисъл на "отделят", "създават", не от имотите, а от ползвателите на имотите/. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В конкретния случай изобщо не се твърди, че имота не се ползва, а от показанията на свидетелите, посочени от дружеството се установява, че имотът се използва като склад и търговски обект за търговия с бира, безалкохолни напитки и пакетирани храни. Когато имотът се използва през годината и общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, то лицата по чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ дължат такса за тази услуга. В тези случаи твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са ирелевантни за дължимостта на таксата. Освен това в случая от посочените свидетелски показания се установява, че всъщност се отделят отпадъци, но се твърди, че за събирането и извозването им не се ползват услугите на общината /хартията, стъклото и найлона били предавани за вторични суровини, опаковките от храни били изгаряни, а биологичните отпадъците, включително окосената трева, били складирани в собствено компост-торище/. Тези твърдения, освен, че не могат да се приемат за доказани само от показанията на един свидетел, който при това следва да се счита за заинтересован като служител на дружеството, също така не могат да обосноват недължимост на таксата за битови отпадъци, тъй като не е предвидена такава възможност в закона, нито в местната наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона - чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, е основният критерият, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци, то в случая в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общински съвет Казанлък е предвидена възможност предприятията да подадат декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината /чл. 18а, ал. 1 от наредбата/. За 2008 г. и 2009 г. "Турист" ЕООД не е подало такава декларация за процесния имот, поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота. Подаването на такава декларация през 2010 г. има действие за напред, т. е. за 2011 г., която е извън процесния период. По изложените съображения, неправилно първоинстанционния съд в случая е приел, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 г. и 2009 г. не се дължи. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУЗД в частта, касаеща задължението за сметосъбиране и сметоизвозване, като част от таксата за битови отпадъци, съответно в размер на 3876 лв. за 2008 г. и 1938 лв. - за 2009 г., определени по декларираната от дружеството отчетна стойност на имота и приетия за съответната година размер на таксата в промили. За прецизност следва да бъде отбелязано, че в първоинстанционното решение правилно е констатирано, че в оспорения АУЗД е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в следното: според мотивите на акта общият размер на таксата битови отпадъци /включващ и трите услуги по чл. 62, ал. 1/ за 2009 г. се изчислява на 2242 лв., като сбор от сумите 1983 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване, 190 лв. за обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци и 114 лв. - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а в диспозитива на акта общата сума за годината е посочена в размер на 2404,21 лв. Очевидно се касае до грешка в изчислението, тъй като отделните размери на таксите, чийто сбор представлява общата сума, не се оспорва и се установява, че е правилно изчислен в съответствие с отчетната стойност на имота и определените размери на таксите за всяка от услугите. Тази грешка не може да бъде отстранена в настоящото производство, тъй като пред първоинстанционния съд е оспорен АУЗД само относно таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и съответно съдът е отменил АУЗД в тази част, като неправилно е изчислил общия размер на задължението за тази такса за двете години, като е посочил сумата 5859 лв., вместо 5814 лв., която представлява сбор от сумата 3876 лв. задължение за 2008 г. и 1938 лв. - за 2009 г. тази грешка е без значение поради отмяната на първоинстанционното решение. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като касаторът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, шесто отделение