Решение № 528 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 876/2008 г.

Решение № 528 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 876/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). К. Т. Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 29.06.2007 г.по гр.д. № 851 от 2005 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 22.12.2002 г. по гр.д. № 6* от 2001 г. на Софийския районен съд. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) като се прави искане за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Решението се обжалва само в частта, с която исковете по отношение на втория ответник С. Г. С. по чл. 109 ЗС и по чл. 108 ЗС са отхвърлени. По отношение на К. В. Д. е уважен иска по чл. 109 ЗС и решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. Ответниците К. В. Д. и С. Г. С. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл. 218д ГПК (отм.) за отговор по нея. Ответника С. С. в съдебно заседание излага съображения по правилността на съдебното решение и претендира разноски, които са документирани с договор за правна защита и съдействие № А* от 22.05.2009 г. в размер на 200 лева. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 12.11.2007 г. и е изтекъл на 12.12.2007 г., а касационната жалба е подадена на 7.12.2007 г. с вх. № 3* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е потвърдил решението на СРС и е намерил за неоснователни предявените в обективно и субективно съединение петиторен и негаторен искове от К. Ц., която е заместила по реда на чл. 120 ГПК ищцата О, на която е правоприемник по завещание срещу С. Г. С. и К. В. Д.. Отхвърлил е иска по чл. 108 ЗС срещу С. С. за едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена в имот пл. № 5* от кад. лист 373 по кад. план на гр. С., кв. Суходол от 1972 г. защото е счел, че тази сграда не е нейна собственост, тъй като е придобита по приращение от собственика на дворното място към момента на изграждането й през 1982 г., който е бил внучката на О. А., О. А. П. На второ място е намерил за неоснователен иск па чл. 109 ЗС по отношение на С. Г. С. относно оградата по граничната линия между имоти пл. № 567 и 566 защото по делото не е било установено преместването й да е било извършено от последния. Ответника К. В. Д. е бил осъден по чл. 109 ЗС да възстанови оградата по предишната граница между двата имота, но по отношение на него иска по чл. 108 ЗС е отхвърлен защото Д. не осъществява държане на мястото и сградата, което е продал на ответника С. Решението е правилно. По делото е безспорно, че към датата на подаването на исковата молба 12.07.1991 г. собственик на имот пл. № 567 от кад. лист 373 по плана от 1972 г. за кв. "С" е С. Г. С., който е придобил имота на деривативно основание с н.а. № 77, т.01, рег. № 2* н.д. № 86 от 2000 г. К. В. Д. при подаване на исковата молба не е осъществявал фактическа власт върху него, включително и върху спорната жилищна сграда с площ от 40 кв. м., която е построена на границата между двата имота - им. пл. № 566 и им. пл. № 567 през 1982 г. Тази сграда е била предмет на прехвърлителната сделка с цитираният по-горе нотариален акт. Въззивният съд е изложил тези факти, които са обусловили извода му, че иска по отношение на К. Д. предявен по реда на чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като последния не осъществява фактическа власт върху сградата. Иска по чл. 109 ЗС по отношение на С. С. е неоснователен, тъй като с решението на първата инстанция, което се ползва със сила на пресъдено нещо е установено, че тя е била преместена от Д. и с това решение последния е осъден да възстанови фактическото положение. Правилни са изводите на Софийски градски съд и за неоснователността на иска по чл. 108 ЗС по отношение на С., който е заявен от покойната О. Р. А. поч. на 3.08.2002 г. (у-ние за наследници № от 27.01.2003 г.) на мястото на която К. Ц., наследник по завещание от 1.08.2001 г. е встъпила по реда на чл. 120 ГПК (отм.) защото е било установено, че А. не е била собственик на сградата, въпреки, че я е изградила съвместно със покойния си съпруг П. И. в тази насока се базират на събраните гласни доказателства- свидетелите А, С. И. С., Й. Е. Ж., които установяват, че в имота има две сгради, като втората, която е по-стабилна е построена през 1982 г., когато собственик на мястото по силата на н.а. № 1* т. 28, н.д. № 4* от 1971 г.е внучката О. А. П. Не е "установено друго", което да обори презумпцията на чл. 92 ЗС, т.е. не е отстъпено право на строеж, поради което по силата на чл. 92 ЗС, сградата става собственост на собственика на терена по приращение. Свидетелката М. Ц. Г. говори за построена сграда през 1955 г.- 1956 г., но това е първата паянтова сграда, която се намира в им. пл. № 566 и е изградена също на границата между двата имота. Направените изводи от СГС са правилни и се споделят изцяло от настоящия състав поради което следва да останат в сила. Касаторката дължи на С. направените за тази инстанция разноски в размер на 200 лева. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.