Решение № 15371 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2010 г.

Решение № 15371 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Бордо -02" ЕООД гр. Враца, против решение № 2 от 09.03.2010 г., постановено по адм. д. № 675 по описа за 2009 г. на Административен съд Враца. Релевират се доводи за неговата неправилност, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Враца, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е обявил нищожност на заповед № 274/28.04.2009 г. на областния управител на област Враца, с която на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗДС е разпоредено да се продаде на "Бордо-02" ЕООД недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ 309,20/1065 идеални части от имот с идентификатор 12259.1021.327 по кадастралната карта на гр. Враца за сумата 6 261,06 лв, определена по реда на Глава седма - чл. 90 от ППЗДС. Съдът е разгледал по същество протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - Враца, с който е оспорена като нищожна посочената заповед на областния управител и приел същия за основателен. Съдът е изложил мотиви, че административният акт, макар издаден от компетентен орган и в предписаната форма, е лишен изцяло от правното си основание, което води до неговата нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, анализирал е предпоставките за постановяване на административен акт по чл. 44, ал. 2 от ЗДС и е достигнал до верен извод относно пълната липса на основание за извършване на продажба на земя - частна държавна собственост в хипотезата на специалната разпоредба на чл. 44, ал. 2 от ЗДС. Законно построената сграда е понятие, определено в специалния закон - Закон за устройство на територията, поради което доказателствата за наличие на същата следва да съответстват на посочените в него. Видно от доказателствата по делото, на праводател на дружеството жалбоподател, по силата на разрешение за строеж № 205 от 08.07.1991 г., издадено по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отменен/, е разположил върху имот - частна държавна собственост временен обект - павилион, която норма е отменена с ДВ, бр. 6/1998 г., За да придобие траен градоустройствен статут посочената сграда, собственикът й е следвало да проведе административната процедура по § 50а от ПЗР на ЗИД ЗТСУ, в която административен орган, разрешаващ придобиването на такъв статут, предвид държавната собственост върху имота, е министърът на регионалното развитие и благоустройството. При положителен за дружеството административен акт по § 50а от посочения административен орган, на същото е следвало да бъде прехвърлено ограниченото вещно право на строеж върху имота, респ. да бъде извършена продажба на същия по пазарни цени. Аналогична в разрешението си е и разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ, предвиждащ придобиване на траен устройствен статут на сградите, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, по принцип подлежащи на премахване. Нито пред административния орган, нито пред съда в производството по оспорване на заповедта на областния управител, дружеството се е легитимирало като собственик на законно изградена сграда, т. е. такава, за която по реда на § 50а, ал. 7 от ПЗР ЗТСУ /отм./ е отстъпено право на строеж след проведена предвидената административна процедура. Липсата на ограничено вещно право на строеж, както и на строителни книжа - одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж сочат, че сградата, построена в държавния имот не е законна. Наличието на нотариален акт за собственост, представен в преписката - № 1/2009 г. не може да опровергае този извод, тъй като той установява единствено собствеността върху постройката, но не и качеството й на законна такава. както правилно е преценил съдът законността на постройката, в специалната хипотеза, когато тя е изградена на осн. чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм/, се доказва единствено с договор за придобиване право на строеж по реда на § 50а, ал. 7 от ПЗР ЗТСУ /отм/, след проведена административна процедура по ал. 5 на същия текст. Като е извършил продажба на държавна земя при пълна липса на основание за това, областният управител е постановил нищожен административен акт, който правилно е обявен за такъв с обжалваното решение на Административен съд - Враца. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд