Решение № 15781 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2020 г.

Решение № 15781 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2020 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Габрово против решение № 130 от 3.08.2020 г., постановено по адм. дело № 177/2020 г. по описа на Административен съд –Габрово, с което е прогласена нищожност на заповед № 03-070-РД/6 от 7.05.2020 г., издадена от касатора, с която на И. Илиев е отказано финансиране по подадено от него заявление с ИД № на проекта: 07/112/08453 за сумата от 48 892. 00 лв., делото е изпратено като преписка на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Габрово за ново произнасяне по заявлението на И. Илиев в съответствие с мотивите на решение № 44 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 202 от 2015 г. по описа на същия съд, в 14-дневен срок от влизане в сила на обжалваното решение и Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Габрово е осъдена да заплати на И. Илиев сумата от 1 510. 00 лв., съставляваща разноски, направени от страната-жалбоподател. Ответната страна – И. Илиев, чрез процесуален предствител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора при предходните решения на административните съдилища преценката за законосъобразност е обхващала неправилната оценка по критерий 5 от Приложение 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., а административният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден на различно основание – приключване на програмата, по която се кандидатства. Според представителя на Върховната административна прокуратура евентуално пропуснатите от заявителя ползи, предвид отменените като незаконосъобразни откази за финансиране, могат да бъдат предявени по друг ред. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Габрово е била заповед № 03-070-РД/6 от 7.05.2020 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Габрово (ОД на ДФЗ), с която на основание чл. 20а, ал. 2-4 от ЗПЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитието на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., е отказано да бъде финансирано заявление, подадено от жалбоподателя, с ИД № на проекта: 07/112/08453 за стойност на проекта - 48 892. 00 лв., УНР: 601568. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че заявлението за подпомагане, подадено от И. Илиев е по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери. То е подадено на 18.11.2013 г. и е с идент. № 07/112/08453. Със заповед № 03-070-РД/44 от 9.06.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ - Габрово е отказано финансиране по заявлението. И. Илиев е обжалвал отказа и със съдебно решение № 58 от 21.08.2015 г. по адм. дело № 15 от 2015 г. на АС-Габрово заповедта е прогласена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган с оглед тогава действащото законодателство, а делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. С нова заповед № 03-070-РД/ЗЗ от 23.09.2015 г. директорът на ОД на ДФЗ отново е отказал финансиране по същото заявление за подпомагане. С решение № 44 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 202 от 2015 г. по описа на АС-Габрово заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания се съдържат в мотивите на съдебния акт и според тях при оценяване на предложението, подадено от Илиев, в нарушение на материалноправните разпоредби са му определени не дължимите 50 точки, а 30 точки, което е довело до там, че същият не е класиран на мястото, което е следвало, поради което не е получил и съответната субсидия. Решението на АС-Габрово е потвърдено с решение № 8324 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 8164 от 2016 г. на ВАС, четвърто отделение. Следващата заповед, която ответната страна издава във връзка с така подаденото от Илиев заявление, е № 03-070-РД/53 от 19.09.2017 г., с която отново на заявителя е отказано финансиране. С решение № 180 от 8.01.2018 г., постановено по адм. дело № 312 от 2017 г. по описа на АС-Габрово същата е прогласена за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, т. к. е издадена в противоречие с влезлите и посочени по-горе съдебни актове, задължаващи административния орган да реализира определено поведение, което той не е осъществил и с този свой индивидуален административен акт. Преписката отново е върната за ново произнасяне на административния орган в съответствие с дадените от съда указания. С решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3043 от 2018 г., четвърто отделение, този първоинстанционен съдебен акт също е оставен в сила. С настоящата Заповед № 03-070-РД16 от 7.05.2020 г. директорът на ОД на ДФЗ - Габрово е постановил пореден отказ от финансиране на жалбоподателя по горепосоченото Заявление от 18.11.2013 година. В мотивационната част на процесния ИАА се преразказва изложената по-горе фактология. Посочва, че поради приключване на Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. всички разплащания от страна на ДФЗ - РА са приключили до 31.12.2015 г. и няма право да договаря подпомагане след приключването на Програмата - т. е. след тази дата. Сключването на договор за подпомагане на Илиев към настоящия момент е в противоречие с изискването на Наредбата, което е в насока предоставяне на финансова помощ в рамките на наличните средства по ПРСР за 2007 - 2013 г., т. к. всички разплащания по Програмата са приключили до края на 2015 година. С оглед изчерпване на възможността за извършване на разплащания след това и на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по горепосочената Програма процесното заявление за подпомагане от 18.11.2013 г. отново получава отказ поради изчерпване на наличния бюджет по мярката. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоистанционния състав, че отново поредната заповед на директора на ОД на ДФЗ - Габрово се явява нищожна, като издадена в противоречие с влязъл в сила съдебен акт - горепосочените съдебни решения на АС-Габрово и ВАС. Ситуацията в момента не се променила по никакъв начин от произнасянето както на решение № 44 от 25.05.2016 г. /издадено след края на периода за разплащане - края на 2015 г. /, както и на решение № 180 от 8.01.2018 г. - двете на АС-Габрово, потвърдени от касационна инстанция. Заявлението си Илиев е подал в законния срок - 18.11.2013 г. и към него той е представил всички необходими приложения. По вина на касационния жалбоподател и допуснати от същия нарушения заявителят не е бил класиран и не е получил плащане по Програмата, както в срока за изплащане на субсидиите, така и след това. По подаденото заявление са извършени проверки от експерти на РА за "Предварителна допустимост", издаден е контролен лист - "Документална проверка", заявлението е било прието. Неправилно заявлението е било оценено с 30 точки, след като заявителят е имал право да получи за него 50. В заповед № 03-070-РД/ЗЗ от 23.09.2015 г. е отразено, че наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявленията, получили най-малко 35 точки и подадени до 21.11.2013 г., като Илиев е отговарял на тези критерии, като по вина на финансиращият орган не са му били признати реално заслужените от него точки. Този въпрос е решен с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за изпълнение. Административният орган е бил задължен да се произнесе по заявлението на Илиев в съответствие с дадените му с влязлото в сила решение на АС-Габрово указания. Със заповед № 03-070-РД/53 от 19.09.2017 г. на ответния административен орган е отказано отново финансиране в противоречие с влязъл в законна сила съдебен акт, поради което същата е обявена за нищожна. Настоящата процесна заповед се явява отново нищожна по същите причини и на същото основание - чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречия с влязло в сила решение № 44 от 25.05.2016 г. на АС-Габрово, издадена въпреки дадените вече нееднократно указания по тълкуването и прилагането на закона, като решаващият орган отново се е произнесъл по един недопустим от правния ред начин и следва да бъде прогласена нищожност и на настоящата процесна заповед. За пълнота на изложението следва да се отговори и на изказаното становище на представителя на ВАП, че евентуално пропуснатите ползи от заявителя биха могли да бъдат предявени по друг ред, настоящият състав има следното становище: заявителят не би могъл да предяви претенция за пропуснати ползи, без да има административен акт, който да го легитимира като бенефициент по програмата за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за процесния период. Само като такъв той има право да претендира вреди, причинени от незаконосъобразното поведение на администрацията, което е довело до там, че докато се водят съдебните спорове програмата, по която заявителят щеше да получи субсидия, вече е приключила. Предвид изложеното, касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Габрово се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1700 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, за което са представени доказателства по делото. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на това възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като размерът на този хонорар е под минимума, записан в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение