Решение № 8009 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 290/2020 г.

Решение № 8009 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 290/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт И. Стоянов, срещу решение № 2208/24.10.2019 г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 356/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-190-0345836/01.04.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Значителната част от касационната жалба възпроизвежда избирателно част от мотивите първоинстанционното решение и констатациите от заповедта за налагане на ПАМ. Конкретните оплаквания на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Предлага интерпретация на фактите, според която при изградена дистанционна връзка с НАП е следвало информацията от генерираните финансови отчети да бъзе изпращана към приходната агенция и да е налична там. Според него е ирелевантно дали преди процесния период е съществувала изградена дистанционна връзка, както и дали фискалното устройство е блокирало. Настоява на обективния характер на отговорността на адресата на ПАМ в контекста и на задължението му да следи за изправността на устройството. Заявява убеждение, че ЗПАМ отговаря на изискванията за законосъобразност на административните актове и иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира разноски. Ответникът по касация "МИГ 178" ЕООД не изразява по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Благоевград заповед по отношение на "МИГ 178" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – пицария в гр. Велинград, ул. "Хан Аспарух" № 48 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е отчитането от търговеца на продажби от въведено в експлоатация, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство без изградена дистанционна връзка на устройството с НАП. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 23.03.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Изводът за отсъствие на изградена дистанционна връзка с НАП е направен от изтичането на 15.11.2018 г. на договора със сервизната организация, което предполагало и прекратяването на обслужването на Data SIM картата на ФУ. Посочено е, че за периода 09.12.2018 г. до 23.03.2019 г. са отчетени чрез ФУ в обекта продажби на стойност 46 743. 15 лева без изградена дистанционна връзка с НАП. Извършено е позоваване на справка от ИС на НАП, модул ФУ за това, че от устройството в обекта не са изпращани данни за дневни финансови отчети. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена заповедта за налагане на ПАМ. Според първостепенния съд при издаването на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с правилото на чл. 35 АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Позовал се е на наличието в административната преписка на два договора със сервизна организация – сочения в заповедта със срок на действие до 15.11.2018 г. и такъв със срок до 25.09.2019 г. Приел е, че е разколебано доказването на преустановената дистанционна връзка с НАП заради изтичането на срока на договора за сервизно обслужване с отсъствието на констатация за липса на дистанционна връзка в периода от 16.11.2018 г. до 09.12.2018 г. По установяванията на съда е съществувала дистанционна връзка с НАП, но чрез нея не са постъпвали данни за дневните финансови отчети в агенцията по причини, които не са резултат на действие или бездействие на задълженото лице. Съдът е обсъдил като значими за спора разпоредби от Наредба № Н-18, според които при невъзможност за изпращане на данни към НАП фискалното устройство се блокира. Решаващият му извод е, че в тежест на администрацията е доказването, че търговецът е имал знание и по причини зависещи от него в НАП не са постъпвали данни от ФУ, а с липсата на убедителност на доказването е обосновал отмяната на заповедта за налагане на ПАМ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС "запечатване на обект" е неизпълнението от задълженото лице на задължението да използва фискално устройство или използването на фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. В случая администрацията се е концентрирала до втората хипотеза от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В първоинстанционното производство не е било спорно, че жалбоподателят е използвал въведено в експлоатация и регистрирано за обекта ФУ. Затова и съдът е ограничил обхвата на доказване до наличието на изградена дистанционна връзка на устройството с НАП. Констатациите в мотивите на решението са за този факт, въпреки неправилното отнасяне към тежестите на администрацията установяването за знание у търговеца, че по причини зависещи от него в НАП не са постъпвали данни от ФУ. Подаването и получаването на данни чрез ФУ е от значение за фактическия състав на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 ЗДДС и чл. 25, ал. 4 или чл. 39, ал. 1, ал. 2 и ал. 10 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Включването на тези факти в предмета на доказване е заради въведеното в ЗПАМ твърдение за липса на изпратени данни за дневни финансови отчети, като индиция за отсъствието на изградена дистанционна връзка. Правилно първостепенният съд е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които носещите доказателствената тежест страна не е провела несъмнено доказване. Основателни са и упреците му към активността на издателя на акта в извънсъдебната фаза на производството. В противоречие принципа на служебното начало административният орган не е събрал всички необходими доказателства /вж. чл. 9, ал. 2 АПК/. Затова и не се основава на логическите и опитните правила касационният му довод, възпроизвеждащ тезата в ЗПАМ, че с изтичането на срока на действие на договора със сервизната организация и следващото от това преустановяване на обслужването на Data SIM на ФУ се прекъсва дистанционната връзка с НАП. Администрацията е ограничила процесуалните си усилия до проверка само в една от подържаните от нея база данни – ИС на НАП, модул ФУ и то само в търсене на информация за подадени данни от ФУ, регистрирано от "МИГ 178" ЕООД. А достъпна е и информацията, предоставена по реда на чл. 51 от Наредба № Н-18 от сервизната организация за прекъсване на сервизното обслужване, както и ежедневно подаваната от мобилните оператори по реда на раздел IIIб, т. 1, б. "б", in fine информация за статуса на Data SIM. В случая не е установено нито прекъсването на сервизното обслужване /предвид наличието и на втори договор със сервизна организация и липсата на справка от информацията по чл. 51 от Наредба № Н-18/, като индиция за прекъсване на дистанционната връзка с НАП, нито правно релевантния факт на отсъствието на такава дистанционна връзка в процесния период. Пропускът на задълженото лице да подаде данни към НАП чрез дистанционна връзка е относим към друг състав, пораждащ правомощие за налагане на ПАМ. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение