Решение № 5983 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 626/2020 г.

Решение № 5983 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 626/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуални представители юрк. К. и П. против решение № 1344 от 05.11.2019 г., постановено по адм. д. № 887/2019 г. по описа на Административен съд София област /АССО/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът-П. Г., чрез процесуален представител адв. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът-М. И. не оспорва касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССО отменя решение № 192/11.05.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация. С него трети специализиран състав на КЗД, по преписка № 205/2017 г., по оплаквания на М. И. за неблагоприятно третиране по см. на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с § 1, т. 1 от ДР на закона на основата на признак "лично положение", осъществено от П. Г. в качеството си на кмет и ръководител на Община Чавдар; наложена е на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Чавдар- П. Г., глоба в размер на 1000 лева, както налага на Г. и принудителни административни мерки с оглед преустановяване започналия тормоз и му предписва да преустанови тормоза спрямо М. И. Решението на Административен съд София област е правилно. Споделят се изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената в чл. 66 ЗЗДискр. форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновано и правилно е заключението на АССО, че процесното решение на КЗД е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. За да достигне до това заключение решаващия състав е приел, че не са налице законово определените предпоставки по чл. 5 ЗЗДискр вр. § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. Съдът е счел, че от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществена дискриминация по признака "лично положение" под формата тормоз на работното място. Изводът на съда е, че не всеки конфликт при или по повод на служебни правоотношения между страните може да се третира като проява на дискриминация, а само в тези случаи, при които нежеланото поведение спрямо лицето е основано на някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. На тази плоскост първоинстанционния съд приема, че действията на кмета на Община Чавдар/ П. Г./ спрямо Секретаря на Община Чавдар/ М. И./, действия установени и описани от КЗД, като: поставяне на възможно най- ниска атестационна оценка за работата на И.; издаване на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, без да се стигне до реалното й изпълнение; включването й като председател в комисия за осъществяване на дейност по отношение на която кмет и секретар имат принципни различия; отказ да бъде разрешен отпуск; недопустим и неуважителен тон, използван в служебната кореспонденция помежду им и лишаването от полагащото се допълнително възнаграждение- всички те не са мотивирани от личностни качества и особености на И. За съда те са израз на управленски стил и модел на поведение, продиктувани от желанието на ръководителя на общината за по добра организация на работата и своевременно приключване на възложени задачи. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация, съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е законово дефиниран, а именно- всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Както неведнъж е приемал върховния административен съд, за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти за белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според нея с осъществяване на правото й на труд. Нито един белег на личността на И. а не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателката, който да я отличава от останалите учители или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се установи неравно третиране. Съдът, с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че кметът на населеното място не е извършил дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място спрямо И., в качеството й на секретар на общината. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на "тормоз" по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Както съдът точно е посочил, признакът "лично положение" няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег вътрешно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. Законът предвижда защита от дискриминация на работното място и забранява неравно третиране на работниците и служителите, основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това означава, че при изпълнение на служебните си функции и задачи в качеството на общински служител лицето се ползва от закрилата на антидискриминационното законодателство, което не допуска да бъде неблагоприятно третирана по някой от защитените признаци – пол, възраст, увреждане и пр., изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Длъжността и/или присъщите и функции и задачи не представляват защитен признак, напротив служителката изпълнява същите поради притежаваните от нея лични и професионални качества, въз основа на които именно законът забранява да бъде дискриминирана. Ето защо, съдът правилно е приел, че трудовата функция, т. е. длъжността, която се заема от лицето по съответното правоотношение не се включва в понятието "защитен признак", по който кмета на Община- Ч. би могъл да прояви дискриминационно отношение. Следва да бъде отбелязано, че не всеки конфликт на работното място представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като споровете между страните, във връзка с изпълнение на трудовите функции и тяхното ръководство, не е основан на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът правилно е приел, че не е налице осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. на работното място от директорът на училището спрямо учителя. Субективните възприятия на ответницата за неравно третиране на работното място за чувство на обида и възмущение при липсата на защитен признак не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Не са налице сочените в касационните жалби нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касатора следва да заплати на П. Г. сумата 500 лева разноски за тази инстанция. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение