Решение № 118 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 406/2008 г.

Решение № 118 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 406/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба за отмяна на Д. З. П. - от гр. П. на влязло в сила Решение № 124 от 21.ХII.2007 г. по гр. д. № 1435/2007 г. на Д. районен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Молителката поддържа, че следствие нарушаване на съдопроизводствените правила, е лишена от правна защита и възможност да участва в делото. В Молба - допълнение вх. № 4858/6.ХI.2008 г. уточнява, че иска отмяна само на първоинстанционното решение, тъй като въззивното решение е в неин интерес. Ответникът по молбата за отмяна С. И. С. - от с. О., Добричка община по съображения, изложени в писмено Становище, възразява, че молбата е недопустима, като просрочена и поради липса на правен интерес за молителката, евентуално - че е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение № 124 от 21.ХII.2007 г. по гр. д. № 1435/2007 г. на Д. районен съд, по изложените съображения, частично е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), предявен от С. И. С. - от с. О., община Д. срещу Д. З. П. - от гр. П. и като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответницата арендни вноски за стопански години 2000/2001 и 2001/2002 общо 1700 лв. и е отхвърлен за разликата до 2550 лв. Молителката е била призована за съд. заседание на 5.Х.2007 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) чрез съседка С. Д. И., за съдебно заседание на 9.ХI.2007 г., когато й е съобщено задължение по чл. 114, ал. 1 ГПК (отм.), е призована по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) чрез съседка М. И. И., за съдебно заседание на 4.ХII.2007 г. е призована по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) и съобщението за изготвяне на решението й е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) чрез съседка А. С. Молбата за отмяна на първоинстанционното решение е неоснователна. Молителката не е лишена от възможност да участва в делото, тъй като за първоинстанционното производство е редовно призована по реда, предвиден в закона - чл. 46, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Съображенията на молителката и представените в тяхна подкрепа две декларации с нотариална заверка на подписите на лица, които твърдят, че в блока, в който живее молителката, не живеят лица, посочени като свидетели в призовките, фактически съставляват оплаквания за недобросъвестно поведение на длъжностното лице, връчващо призовки и съобщения, удостоверило невярно обстоятелство досежно връчването. Тъй като призовката е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване. Твърдението, че е налице невярно удостоверяване със съставения от длъжностното лице неистински документ, молителката следва да установи с представяне на доказателства, съставени по надлежния ред - с присъда или по чл. 124, ал. 4 ГПК. Затова не могат в производството по отмяна да се обсъждат представените декларации за установяване на твърдението за ненадлежно призоваване в първоинстанционното производство. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение