Решение № 7475 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2013 г.

Решение № 7475 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 1946/22.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1257 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 241104586/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив относно отречено на "Танева" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 190 410 лв. и определените лихви за забава общо в размер на 33 875.94 лв. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените процесуални правила, с материалния закон и необоснованост. Сочи се отмяна с решението на РА за определено задължение за лихви в размер по-голям от определения с административния акт - 33 875.94 лева при начислени 22 875.94 лева. Според касатора съдът неправилно е ценил заключенията на ССЕ и СТЕ. Счетоводната експертиза била основана на счетоводни документи, в които не е посочен съставител и не са подписани. СТЕ, заключението по която е изготвено от в. л. Мутафчиев, не се основавала на изследване на трите автомобила, с които се твърди, че са извършвани превозите на процесните стоки и заключението било теоретично. Описват се несъответствия между товароносимостта на притежаваните от ревизираното лице МПС и товара, които следва да е превозен в дните на доставките и на изготвянето на пътни листове. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски, както и прилагането на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касация "Танева" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт в тежест на "Танева" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 190 410.40 лева в данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2010 г. и м. 01 и 03.2011 г. и за закъснителни лихви в размер общо 22 875.94 лева или общо публични задължения в размер 207 721 лева, вместо декларираните от ревизираното лице резултати по данъчно периоди, при чието сумиране се получава данък за възстановяване в размер 5 585.54 лева. При внесена сума 2 274.47 лева задължението за внасяне е определено на 205 446.87 лева. Основание за спорните пред административния съд публични задължения е отказът на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на "Танева" ЕООД, упражнено в тези данъчни периоди: по доставки на "Мийт БГ" ЕООД в размер на 64 900,35 лв. за м. 01, 02, 03, 04, 05, 06 и м. 10.2010 г. с предмет пилета; по доставки на "Вангера мийт" ЕООД с ДДС в размер на 106 322,70 лв. за м. 05, 07, 09, 10, 11, 12.2010 г. и м. 01.2011 г. с предмет на доставка птиче месо и по доставки на "МП мийт" ЕООД с ДДС в размер на 19 187,40 лв. по фактури, издадени за м. 03.2011 г. с предмет охладени пилета. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките. Изводите на администрацията се основават на насрещни проверки на преките и на предходните доставчиците на РЛ и на представените от последния писмени доказателствени средства. По доставките на "Мийт БГ" ЕООД обобщението на органите по приходите е за недоказано транспортиране и предаване на стоките от доставчика на получателя. Не са ценени като убедителни представените от доставчика търговски документи към фактурите, фактури от предходни доставчици и счетоводни документи, както и договори, включително договор за влог № 14/14.01.2010 г. с "Фриго Сток" ООД за съхранение на стоки в хладилник. Дискредитирани са документите представени от предходния доставчик "Строй нел" ЕООД, тъй като за част от посочените негови предходни доставчици от страни членки на ЕС ДДС номерата не били валидни. За предходния доставчик "Тубал" ЕООД, който е издал 5 фактури, е установено, че по три от тях са посочени нулеви стойности на данъчна основа и ДДС, а екземплярите на фактурите представени от прекия и от предходния доставчик се различават по външен вид и по съдържание. За предшестващите доставки от "Елада инвестмънт" ЕООД не били представени доказателства. За тези на "Корса тим България" ЕООД е констатирано, че липсват анекси, в които според договор от 04.01.2011 г. е следвало да се определят цените на месото, а и не било установено съхранението на месото чрез изпълнението на сключения между Корса и "Фриго Сток" ЕООД договор за влог. Заради непредставени от предшестващи "Вангера мийт" ЕООД доставчици документи е изключено осъществяването от него на доставките, макар прекият доставчик да е представил приемо-предавателни протоколи; търговски документи- спецификации; стокови разписки, изходящи от "Вангера мийт" ЕООД; договори за доставка с "Танева" ЕООД и с предходни доставчици на месото "Паликарс" ЕООД, "Ренстил 2008" ЕООД, "МР инвест" ООД; договор за наем с "Роял сторидж" АД; удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход. Отречено е Вангера да е разполагало с продадените на РЛ количества месо. Невъзможността да се приобщят издадени от предходен на "МП мийт" ЕООД доставчик документи е мотивирало органите по приходите да не ценят представените от прекия - приемо- предавателни протоколи по фактури от предходни доставчици; заявки за стоките по фактурите; нареждане- разписки; протокол за внесени продукти; договори за доставка; договор за наем на част от хладилен склад и офис; извлечения от счетоводни сметки; декларации. Допълнително са наведени съображения за неустановеност на превозването на стоките, поради липса на транспортни документи, данни за превозното средство и шофьора, извършил превоза. При тези изводи за фактите, според приходната администрация ДДС е начислен неправомерно от доставчиците и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за него не съществува право на данъчен кредит. Фактическите установявания на съда се различават от тези на администрацията. В хода на съдебното дирене са били приети заключения на СТЕ и ССЕ. Дадена е вяра на заключението на в. л. Мутафчиев, според което максимално допустимият товар, който може да превозва товарен автомобил "Мерцедес 814" с рег. № СТ 8550 НН е 2410 кг., а товарен автомобил "Мерцедес 814" с рег. № СТ 7097 АН - 1590 кг.; обемът на товарният отсек на всеки от двата автомобила е 21,3 куб. м. Проектното натоварване на двете МПС при стандартния коефициент на сигурност при проектиране на автомобили 3,0 е: - за първия автомобил 17 390 кг., а за втория - 16 570 кг. Вещото лице установява, че всеки от тези автомобили може да превози максимално по 8 палета, като се съобрази размера на един европалет и размера на кутиите с пилета. При подреждането на 8 европалета натоварването за двата автомобила ще е съответно замразени пилета - 5836 кг., а за охладени - 5040 кг. При теоретично запълване на цялото пространство, натоварването за всеки от тях ще е: при замразени пилета - 7716 кг., а при охладени - 7560 кг. Посочените товари са по-малки от проектните стойности на натоварването на автомобилите, поради което превозът може да бъде извършен без риск от повреди по тях. Заключението на ССЕ отразява взетите по повод на доставките счетоводни операции от ревизираното лице; проследена е връзката между получените стоки и последващи доставки в приложение 2 към заключението. Отбелязано е наличието у жалбоподателя, който е производител на пилешки продукти, на разработена НАССР система за безопасност на храните и на специализиран софтуер за проследяемост на реализираните продукти по партидни номера. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Бюлюков и Попкин, които са съответно шофьор и организатор производство, планиране и координация в ревизираното дружество. Първият установява извършването на превоз на месните продукти с превозни средства Мерцедес, модел 814, 410 и 308; превозването средно по пет тона в 8 палети и издаването от доставчика на търговски документ и стокова разписка; сочи като основни доставчици "МП мийт" и "Вангера мийт". Вторият свидетел разяснява механизма на получаване на стоките и на удостоверяването на получаването. За всеки от доставчиците съдът е изброил писмените доказателствени средства, обосноваващи извода му за осъществяване на спорните доставки, като тези доказателствени средства са представени още в извънсъдебната фаза на производството. Решението е правилно. Отнесеният пред АС Пловдив спор е относно съществуването на установените с оспорения РА публични задължения - за ДДС и акцесорното задължение за закъснителна лихва. Този спор е решен в полза на жалбоподателя, поради което е отменен утежняващия административен акт. Актът е индивидуализиран надлежно с посочване на реквизитите му по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ДОПК - името и длъжността на издалите го органи; номер и дата. Допълнителното описване на разпоредителната част на РА /чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК/ в диспозитива на решението, при разпоредената пълна отмяна е било недължимо. Затова посочването в диспозитива на по-голям размер на лихвата от определения в РА - 33 875.94 лева, вместо 22 875.94 лева не поражда правни последици различни от пълната отмяна на РА /каквато е ясно манифестираната воля на съда/. Опущението на съда е отстранимо по реда на чл. 175 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на част от писмените доказателствени средства и заключението на ССЕ. Представените в първоинстанционното производство хронологични описи и дневници на сметка 401/1 са заверени от жалбоподателя и не съдържат подпис за съставил. Обратно на поддържаното от касатора това не ги дискредитира с арг. от чл. 11 от ЗСч. По заключението на в. л. Хаджиев записите на тези описи и дневници съществуват на магнитен носител и могат да бъдат възпроизведени /приложил е извадка. Това ги определя като електронен документ по смисъла на 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, за чието възпроизвеждане на хартиен носител като препис са относими изискванията на чл. 184, ал. 1 от ГПК - да е заверен от страната, което е и сторено. Очевидно няма как към електронния документ да се отнесе изискването на чл. 11 от ЗСч, та неизпълнението му да изключи убедителността на счетоводния запис. Не е основание за подценяване на достоверността на заключението на ССЕ в частта, проследяваща стоков поток заради липсата на проверка в счетоводствата на получателите. Сам касаторът в решението си при оспорването по административен ред е приел, че от представените от жалбоподотеля 24 броя папки с доказателства само 2 папки са относими към получените доставки, а останалите - към извършените от него доставки. Отказал е да обсъжда тези доказателства, тъй като последващата икономическа дейност на РЛ не била предмет на спора. Всъщност на тези доказателства са основани изводите на експерта, обективирани в приложение № 2 от заключението му. Справка за стоков поток е изготвена и представена и от жалбоподателя в хода на съдебното дирене. Установявайки благоприятни за жалбоподателя доказателствено релевантни факти предложения от него стоков поток е с характер на твърдение, но съответствието му с другите доказателствени източници - включително преките доказателства за получените доставки /приемо-предавателни протоколи, търговски документи, стокови разписки/ определя високата у доказателствена стойност. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението относно изводите за доказаност на транспорта на стоките по част от доставките с примерното посочване на доставката по издадената от "МП Мийт" ЕООД фактура № 72/29.03.2011 г. с предмет 20 000 кг охладени пилета, като според стоковите разписки, търговски документи и пътни листове половината от това количество следва да е превозено на 30 и 31.03.2011 г. с превозно средство Мерцедес с рег. № СТ 7097 АН, чиято товароносимост е 1.59, т., т. е няма как да са превозени по 5т. на ден. Съществува единство в доказателствените източници - заключението на в. л. Мутафчиев и показанията на св. Бюлюков относно възможността превозното средство да транспортира товар с тегло 5 и повече тона. Без да се твърди или установява нередовно водено счетоводство от ДЗЛ оспорването на дневниците на сметка 401/1 и на хронологичните описи е относимо към доказателствената им стойност. Неясна е тезата за недостоверност на датата им при установяването за съществуването им като електронен документ и представянето на разпечатка от него. Липсват оплаквания към оценъчната дейност на съда при преценката на преките доказателствени средства, установяващи предаването и превозването на стоките вън от тези за товароносимостта на притежаваните от ДЗЛ транспортни средства и на липсата на доказателства за изпълнение на сключения между "Мийт БГ" ЕООД и "Фриго сток" ООД договор за влог. На първото оплакване бе даден отговор по-горе, а от отсъствието на информационни следи за изпълнението на договор на прекия доставчик с трето лице не могат да се правят изводи във вреда на получателя. Предмет на процесните доставки са различни видове месо. Доколкото иде реч за родово определени вещи, то за прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка съдът е формирал изводи за наличие на предаване, съответно на прехвърляне на правото на собственост върху стоките, заради доказаността на извършването на транспортната услуга и за предаване на фактическата власт от прекия доставчик, в чийто патримониум следва да се намира предмета на доставката. Тези изводи са верни и се споделят от настоящия съдебен състав. Основателно административният съд е ценил като доказателство за предаване и приемане на стоката по доставките т. нар. "търговски документ", съставен в изпълнение на задължението по чл. 245, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който задължително придружава транспортирането на суровините и храните от животински произход. Този документ включва ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат храните. При доказано придобиване на собствеността от ответника по касация по спорните доставки е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, от което е настъпила изискуемостта на данъка и задължението на доставчика да го начисли /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Начисляването на данъка е правомерно и затова отричането на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е в противоречие с материалния закон, а отмяната на акта обективиращ отказа на администрацията е правилна. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 4 715.73 лева. Неоснователно е искането на касатора, основано на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Липсва твърдение за представени в хода на съдебното дирене доказателства, които е можело да се представят в извънсъдебната фаза на производството и това да е повлияло върху съдържанието на заключителния съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение