Решение № 12266 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, депозирано от И. Г. П., с [ЕГН], подадено чрез пълномощника адв. Испиридонова, за отмяна на влязло в сила Решение 7561/08.07.2025 г., постановено по адм. дело 3701/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с посочено правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. Искателят сочи, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да упражни адекватно правото си на защита. Излага, че в решението, чиято отмяна се иска, без мотиви се кредитира изводът на първоинстанционния съд, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Твърди, че ВАС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с конкретно дадени указания. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва чрез процесуалния представител юрк. Дамянова искането за отмяна като неоснователно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, обсъди допустимостта на искането за отмяна и становищата на страните, след което прецени искането за отмяна като процесуално допустимо, предявено в изискуемата форма, в законоустановения срок по чл. 240 от АПК, и във връзка с влязло в сила съдебно решение. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение 10593/03.12.2024 г., постановено по адм. дело 969/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с Решение 482 от 15.01.2025 г. за поправка на ОФГ в обжалваната част. С първоинстанционното решение е изменен Ревизионен акт Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 524/27.10.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. от 189 173.47 лв. на 129 628.38 лв. и прилежащите лихви - от 101 373.56 лв. на 68 378.97 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е налице цитираното основание, трябва да е осъществен някой от лимитативно съдържащите се факти в разпоредбата. В случая липсват възможните хипотези подателят на искането не е бил лишен от възможност да участва в делото, не е ненадлежно представляван, нито пък не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Напротив, установява се от документите по делото, че на П. редовно е била връчена призовка, чрез пълномощника му адв. Апрахамова, на 28.04.2025 г. (л. 46) за явяване и участие в отрито заседание. П. е бил надлежно представляван от адв. Апрахамова (редовно упълномощена) в проведеното съдебно заседание на 20.05.2025 година. Производството за отмяна по своята правна същност съставлява извънреден способ, а не производство за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. Всички останали твърдения, инкорпорирани в искането за отмяна, сред които за немотивиране от съда на наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, защото са свързани с въпроси относно съществото на спора и са неотносими към преценката на искането по чл. 237 от АПК. Не е доказана по делото твърдяната от И. П. предпоставка за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид изложеното, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски: С оглед резултата по делото, искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е основателно. И. Г. П. следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски в размер на 12 570 лева. Водим от горното и в същия смисъл на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,