Решение № 1712 от 15.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния представител юрк. Бельова срещу Решение 1544 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 8251/2021 г. от Административен съд София-град, в която се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото за двете инстанции. Ответната страна Електроразпределение Север АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Л. Мачева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено, като правило и законосъобразно, обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски. Ответната страна АлгиТех ЕООД, [ЕИК], с. Яким Груево не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД срещу Решение Ж-546 от 15.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата или Наредба 3), са дадени следните задължителни указания на същото дружество: 1. Електроразпределение Север АД в 14-дневен срок от получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ, на АлгиТех ЕООД за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) в УПИ V-242, кв. 35, с. Вазово, община Исперих, област Разград, ул. Опълченска 13, за която присъединяването е прекратено с писмо изх. 55695 от 23.03.2021 г. от Електроразпределение Север АД; и 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е уважил оспорването и е отменил Решение Ж-546 от 15.07.2021 г. на КЕВР, като незаконосъобразно, и е осъдил КЕВР да заплати на дружеството разноски по делото. За да постанови този резултат е установил от фактическа страна, следното: С искане за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ 2102001266 11.03.2021 г., дружеството АлгиТех ЕООД е посочило, че обектът се предвижда да бъде разположен върху земя на предоставения за целта имот, находящ се в УПИ V 242, кв. 35 по плана на с. Вазово, община Исперих, област Разград, ул. Опълченска 13, като е посочено, че прогнозното годишно количество произведена електроенергия е 41000 kwh/г., и няма да ползва произведената електроенергия за собствено потребление. С декларация по чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ, дружеството АлгиТех ЕООД е декларирало, че желае да използва преференциални цени по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, при продажбата на произведената електроенергия от ФEЦ 30 kwр, находящи се в УПИ V 242, кв. 35 по плана на с. Вазово. По така подаденото заявление, дружеството е уведомено с писмо, че обектът за производство на електрическа енергия, не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗEВИ, като е указано, че заявената централа може да бъде присъединена по общия ред на Наредба 6 /2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа, съгласно разпоредбите на част ІІІ, глава ІV от Наредбата. По повод на полученото писмо дружеството е подало жалба с вх. Е 11ИН-00-247 от 25.03.2021 г. до КЕВР, като с писмо Е 11ИН-00-247 от 05.04.2021 г., КЕВР е препратила жалбата до Електроразпределение Север АД по компетентност и отговор по реда на чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на последното дружество. В отговор на жалбата е Електроразпределение Север АД е посочила, че за да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, следва да са изпълнени три кумулативни условия, предвидени в текста на закона, а именно: общата инсталирана мощност за производствения обект да е до 30kW включително; да бъде изграден върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сграда или върху недвижими имоти към тях; недвижимия имот да е разположен в урбанизирана територия. При проверка на представените документи е установено, че в УПИ V-242, по плана на с. Вазово, в който е заявена за присъединяване централата, няма сграда на основното застрояване, а единствено постройка със селскостопанско предназначение, представляваща строеж на допълващото застрояване. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от общия принцип по чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ, като същата изисква в съответния имот, намиращ се в урбанизирана територия, да е налице сграда, именно с цел слънчева инсталация да захранва тази сграда и по този начин реално произведената от възобновяеми източници енергия да се използва за собствено потребление. Предвид изложеното е отказано, ФEЦ за производство на електрическа енергия, да бъде присъединена по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ и е указано, че може да се присъедини по общия ред на Наредба 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, съгласно разпоредбите на Част трета, Глава Четвърта от Наредбата. Горепосочените аргументи не са приети за основателни и КЕВР е постановил оспореното пред първостепенния съд Решение Ж-546 от 15.07.2021 г. С оглед на тази фактическа обстановка и доказателства по делото, съдът е приел от правна страна, че спорът е относно съответствието на акта с материалния закон, като по-конкретно се свежда до това дали в случая са изпълнени изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ относно обекта за производство на електрическа енергия от ФЕЦ, чието присъединяване се иска. Първостепенния съд е анализирал разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от ЗЕВИ, АССГ, като е установил, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ предвижда изключение от правилото, въведено с чл. 23 от същия закон относно изискванията за присъединяване на такива обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и условията, на които същите следва да отговарят, за да бъдат присъединени към електропреносната мрежа. Установил е, че е налице подробна регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ се съдържа в Глава пета, Раздел II от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. При анализ на относимите към случая разпоредби в Наредба 6 от 24.02.2014 г., съдът е приел, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности - да прекрати процедурата (чл. 88, ал. 7), мотивирано да откаже присъединяване (чл. 90, ал. 1), или да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето (чл. 91, ал. 1). На следващо място, съдът е установил, че в настоящия случай не е спорно между страните, че недвижимият имот се намира в урбанизирана територия, че заявената за изграждане мощност е до 30 kW и че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа. Административният съд е анализирал понятието сграда, уредено основно и детайлно в разпоредбите на ЗУТ, Закона за енергийната ефективност, Наредба 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради - конструкция със стени и покрив, като е установил, че разграничението между "сграда" и "постройка" е посочено в Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена на основание чл. 13, ал. 1 ЗУТ. В случая от доказателствата по делото съдът е установил, че не съществува въобще сграда в имота, както и такава не е посочена в представения нотариален акт за покупката на имота. На следващо място, според съда при проверката на място, служителите на Електроразпределение Север АД са намерили сглобена за целите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ постройка, която правилно са определили, като неотговаряща на изискванията на цитираните разпоредби. В тази връзка е направил извод, че съществуващата във въпросният имот постройка, нито служи за обитаване/живеене, нито представляват предприятие, реално ползващо електрическа енергия за производствените си нужди, нито въобще в него има или впрочем е възможно да има реално потребление на електрическа енергия, видно от размерите на сградата, поради което е приел, че са налице изкуствено създадени условия с цел заобикаляне на закона от страна на АлгиТех ЕООД, каквито са констатациите и на Електроразпределение Север АД, поради което последния е дал указания, че исканото присъединяване може да стане по общия ред на чл. 23 от ЗЕВИ. Въз основа на установеното първостепенния съд е заключил, че в случая правилно и мотивирано Електроразпределение Север АД е отказало присъединяване на процесния обект към електропреносната система на АлгиТех ЕООД. Оспореното Решение Ж-546 от 15.07.2021 г. на КЕВР се явява незаконосъобразно и е отменил същото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни. Правилен и обоснован е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Видно е, че между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството дали в случая са изпълнени изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ относно обекта за производство на електрическа енергия от ФЕЦ, чието присъединяване се иска. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на трите кумулативни условия, предвидени в него, а именно: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са разположени в урбанизирани територии. ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници, което не означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. На следващо място, изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ. Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ, следва да се тълкува стеснително, а не разширително при дефиниране на понятието сграда. ЗУТ борави с две различни понятия, а именно сграда и постройка, което недвусмислено предполага тяхното разграничаване. В случая наличната постройка не е сграда, а обслужваща постройка нито служи за обитаване/живеене, нито представляват предприятие, реално ползващо електрическа енергия за производствените си нужди, нито въобще в него има или впрочем е възможно да има реално потребление на електрическа енергия видно от размерите на сградата. Изграждането на постройка от допълващото застрояване, очевидно непредназначена за обитаване, цели формалното изпълнение на изискванията на чл. 24 от ЗЕВИ. За пълнота на изложението, настоящия състав на касационната инстанция следва да отбележи, че правната регулация на енергийната политика на Република България се намира в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници и нормативните актове по приложението им. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл. 23, т. 14 от Закона за енергетиката. Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Тоест, правната рамка на енергийната политика в България включва и Закона за енергийната ефективност. Следва да се посочи също така, че енергийната политика на държавата ни следва да е съответна на енергийната политика на Европейския съюз, една от целите на която е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване ( член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Такава е била целта и на предходната Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която е транспонирана в националното ни законодателство, съгласно § 2 от ДР на ЗЕВИ. Така посочената цел на директивата е свързана с основната цел на Общността, посочена в съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, а именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че "Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най-ефективните методи, с които държавите-членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници." Мерките за постигането на горепосочените цели са регламентирани във вторичното право на ЕС в този сектор, част от което са, както директивите за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, така и директивите относно енергийните характеристики на сградите. Изискванията на Директива 2009/28/ЕО, както и на новата Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета са за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор в това число и в нови и съществуващи сгради. В посочените директиви липсва определение на "сграда", но такова определение съществува в ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, според член 2, параграф 1 от която, "сграда" означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух. Липсата на определение за "сграда" в Директива 2009/28/ЕО, както и в новата Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, означава, че общностният законодател не е искал да се отклони от определението за сграда, дадено в ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите, която също е част от законодателството на Общността в областта на енергийната ефективност. Безспорно е, че енергийните обекти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за "Малките проекти" и за "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". В директивата няма определение за посочените понятия - "Малките проекти" и "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". След като националният законодател е избрал тази облекчена процедура за свързване (допустима по директивата) да е приложима към енергийни обекти с определена мощност, изградени върху покривни или фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителната мрежа, находящи се в урбанизирана територия, то следва да се съобрази определението за сграда, възприето от общностния законодател. По изложените съображения, настоящия състав на ВАС счита, че според приложимото в случая материално право процесната постройка не притежава характеристиките на сграда. Сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът КЕВР следва да бъде осъден да заплати на Електроразпределение Север АД разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1 860 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение