Решение № 9161 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 44/2017 г.

Решение № 9161 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 44/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 6 и сл от ЗЗО. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Любомирова, срещу решение № 6444 от 25.10.2016 г., постановено по административно дело № 958/2016 г. на Административен съд С.-град. П. съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация - Ц. Н. К. от гр. С., чрез пълномощника си адв. М. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното с нея решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отменено решение № РД-Е126-174/23.10.2015 г. на управителя на НЗОК за възстановяване на заплатените разходи за оказано лечение в Австрия относно разликата над признатите за възстановяване с него на Ц. К. 23 348,07 лв. до претендирания размер на реално извършените от нея разходи в размер на 81 773,75 евро, и е изпратил преписката на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение, въз основа на което по делото не се установява по кои от всички предоставени от лицето документи за извършени плащания са възстановени разходи и за какво; съответно кои от тях са останали неразгледани от компетентните австрийски институции. Въз основа на направената преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът е обосновал извод, че решението в оспорената част следва да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да се съобрази по кои конкретни фактури и разходи е налице произнасяне от австрийските органи и по кои липсва такова, в който случай да се изиска информация с нов формуляр Е-126. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че административното производство е образувано по заявление с вх. № Е126-01-334/05.12.2013 г., подадено от Ц. К., за възстановяване по реда на чл. 34 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72 на разходи в размер на 81 773,75 евро за получена спешна и неотложна медицинска помощ при престой в друга държава членка на Европейския съюз. Заявлението е подадено по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9 и чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009. В това заявление е посочено, че се претендира възстановяване на суми за получена медицинска помощ в гр. В., Р. А., за периода на пребиваване 15.02.2013 - 26.07.2013 г. /графа 2 от формуляра/, представени са епикриза от НСБАЛ по хематологични заболявания, гр. С., медицинска документация, 28 броя фактури относно извършените разходи, описани по номер и дата, вид и стойност на услугата; в графа 3.5 "Избрана база за възстановяване на извършените разходи" е означено като избрано полето срещу текста "Желая направените разходи да ми бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ. Запознат съм с условието, че възстановяването на разходите ще бъде извършено след получаване в НЗОК на информацията от тази институция за сумите, които тя би платила за оказаната ми помощ". С писмо изх. № Е126-01-334/30.12.2013 г. от НЗОК е направено запитване до Главната асоциация на Австрийските социални застрахователи относно ставките за възстановяване на обезщетенията в натура, съгласно Регламент № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72. В отговор е получена информация от три здравноосигурителни фонда, които имат сключен договор с лечебното заведение, където се е лекувала Ц. К. Получената информация е обективирана в три отговора, съдържаща се във формуляр Е126 BG, заведени с: вх. № Е126-01-334/13.03.2014 г., в който е посочена сума за възстановяване 184, 21 евро; с вх. № Е126-01-334/18.03.2014 г. върнатият формуляр от финансиращ фонд за частни болници е с непопълнена част "Б", придружен с 10 писма, в които по 10 фактури е посочена сума за възстановяване общо 6 312,95 евро, и с вх. № Е126-01-334/01.07.2014 г. постъпилият формуляр е с попълнена част "Б", в който е посочена сума за възстановяване 5 440, 70 евро по 6 разписки. Не се спори, че Ц. К. е с непрекъснати здравноосигурителни права за периода. Молбата за възстановяване на направени разходи е разгледана от комисията по заповед № РД-18-115/31.10.2013 г. за възстановяване на разходи на ЗОЛ съгласно Регламент /ЕО/ № 987/2009, Регламент (ЕИО) № 574/72, Директива 2011/24/ЕС и действащи международни спогодби/договори за социално осигуряване. С протокол № 3 (част I) комисията е предложила на управителя на НЗОК да постанови решение, с което на Ц. К. да бъдат възстановени разходи в размер на левовата равностойност на 11 937,86 евро, т. е. 23 348,07 лв. По подаденото заявление е постановено решение № РД-Е126-174/23.10.2015 г. на управителя на НЗОК, с което по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9 и чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 е разрешено възстановяване на разходи в размер на 23 348,07 лв. Съгласно нормите на европейското законодателство - чл. 25, буква Б, § 5 от Регламент /ЕО/ 987/09 на Европейския парламент и на Съвета разходите за проведеното лечение задължително се възстановяват от компетентната институция в съответната държава членка. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Правилата за реда и работата на Комисията за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9 и чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, или по двустранни спогодби/ договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване ("Правила за реда и работа на Комисията"), на осигурените лица се признават заплатените суми за оказана медицинска помощ, които не представляват потребителска такса или не е дължимата от пациента част от стойността на лечението, установена в държавата по място на оказване на помощта. Както правилно е приел и решаващият състав, претендираните от Каменова разходи не включват потребителски такси и други разходи, които не се покриват от НЗОК по смисъла на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Правилата за реда и работата на Комисията. Административният съд С.-град е приел правна експертиза, изготвена от адв. маг. Б. Г. - чл. на Виенската адвокатска колегия, според заключението на която лечението на заболяването на Каменова "множествен миелом", предвид спецификата и характера му, се поема изцяло от здравноосигурителната система на Р. А. Обосновано съдът е приел незаконосъобразност на обжалваното решение на управителя на НЗОК, с което не са признати част от заплатените от жалбоподателката разходи за оказано спешно лечение в чужбина - Р. А. относно размера на разходите, които следва да бъдат възстановени на Каменова, тъй като първоначално определените за възстановяване средства не включват разходите "лечебни средства". В тази връзка е посочено, че, съгласно § 133 и § 136 от федералния закон на страната-членка на ЕС, касаещи общото социално осигуряване, разходите за "лечение" на вида заболяване, каквото е установено за лицето, както и тези за "лечебните средства", се поемат изцяло от здравноосигурителната каса на Р. А.. Правилен е изводът на съда, че при разглеждане на заявлението, с надлежно приложени писмени доказателства - медицински и финансови документи, обосноваващи основанието и общия размер на заплатените от жалбоподателката средства, комисията за възстановяване на извършени разходи /по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9 и чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 и Директива 2011/24/ЕС/ е формирала неправилно становище за значително по-нисък размер от претендирания на подлежащата за възстановяване сума. В касационната жалба се твърди, че след като има върнати отговори от австрийските здравноосигурителни фондове, то управителят на НЗОК не може да не се съобрази с тези отговори. Така наведените доводи са неоснователни. По делото е установено, че изпратените от трите австрийски здравноосигурителни фонда отговори на отправените запитвания, обективирани във формуляри Е126, съдържат единствено сумите за възстановяване за проведеното лечение, но без същите да са обвързани изцяло с конкретно посочени фактури, ставки и други необходими данни, освен че и части от тях не са попълнени. С оглед на това, правилно съдът е приел, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, вместо да приложи предвидената процедура в чл. 5, § 2 на Регламент /ЕО/ № 987/2009, като отново отправи питане до съответната институция на държавата-членка за получаване на допълнителни разяснения. Приложените отговори са нечетливи, неясни, попълнени от различни институции без посочване на конкретни фактури, ставки и правни основания. Като не е сторил това и е издал оспореното решение при непълнота на получената информация, управителят на НЗОК неправилно е приложил закона. Ето защо, като е отменил административния акт по отношение на частичния отказ и е върнал преписката за ново произнасяне, с оглед изпълнение на дадените указания, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, за което отсъстват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Искането за разноски, направено пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ответника обаче е доказателствено необезпечено. Приложеното по делото пълномощно от "Адвокатско дружество Г. Т. и ко" не съдържа данни за платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъди. Липсва списък за разноските, както и други доказателства за извършени такива от Ц. К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,