Решение № 470 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2018 г.

Решение № 470 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора Плевен срещу решение № 604/08.10.2018 г., постановено по адм. д. № 340/2018 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано и при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Н. Георгиев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 604/08.10.2018 г., постановено по адм. д. № 340/2018 г. по описа на АС-Плевен е отменена Заповед № 18/20.02.2018 г. на началника на затвора Плевен, с която на младши инспектор Н. Георгиев, надзирател ІІ-ра степен в затвора Плевен, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, спазване на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 206 от ЗМВР) и противоречие на материалния закон и целта на закона, защото не е установено по безспорен начин извършването на дисциплинарното нарушение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Плевен е достигнал до извод, че в конкретния случай е при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, който е приложим на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая АС-Плевен обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че преди издаване на оспорената заповед началникът на затвора Плевен не е изслушал Н. Георгиев, към който не е и отправяна покана за изслушване. Касационният жалбоподател твърди, че този извод се опровергава от рапорт рег. № 303/15.01.2018 г., изготвен от Н. Георгиев, приет като писмено доказателство по делото. Видно от съдържанието на този рапорт (л. 41 от адм. д. № 340/2018 г. по описа на АС-Плевен) той не е даден по повод дисциплинарно производство срещу служителя, а няма отбелязване с него да се е запознал началника на затвора Плевен. Липсват каквито и да е доказателства за отправена покана за даване на писмени обяснения или изслушване на служителя. Рапортът от 15.01.2018 г. не е и цитиран в оспорената заповед, поради което правилно АС-Плевен е приел за установено, че липсват доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание началникът на затвора Плевен да е поискал или да се е запознал с писмени обяснения на наказания служител. Това нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е особено съществено като засягащо правото на защита на наказания служител, поради което обосновано е прието от АС-Плевен като основание за отмяна на оспорената заповед. Обстоятелството, че АС-Плевен при мотивиране на своите правни изводи се позовава и на Инструкцията № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, за която в касационната жалба са изложени подробни съображения, че не е приложима спрямо служители на Министерство на правосъдието (МП), не променя правилността им. Законовата норма (приложима и за служители на МП) е нарушена изцяло, поради което е без правно значение каква процедура по изпълнението й е трябвало да спазва началникът на затвора Плевен – тази установена за МВР или тази установена за МП, но преди приемането на относимите редакции на ЗМВР. Следва изрично да бъде посочено, че АС-Плевен е обсъдил и двата подзаконови акта като допълнителни съображения в подкрепа на извода си, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Правилен е и решаващият извод на АС-Плевен относно установяването по несъмнен начин на фактите, описани в оспорената заповед. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса първоинстанционният съд е приел за установено, че не е доказано по несъмнен начин извършването на деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание. Оплакването в касационната жалба за неотчитане от АС-Плевен на писмените доказателства, приложени към обобщената справка като неразделна част от оспорената заповед, не съставлява касационно основание за отмяна, доколкото видно от цялото съдържание на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено абсолютно всички събрани в дисциплинарното производство доказателства. Правилен и в съответствие със закона и установената съдебна е изводът на АС-Плевен за липса на мотиви в оспорената заповед относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което съставлява нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. По делото не е съществувал спор и съдът правилно е преценил компетентността на издателя на акта и спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед поради допуснатите конкретно обосновани основания по чл. 146 от АПК. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение