Решение № 588 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1777/2013 г.

Решение № 588 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1777/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба от подс. В. Я. Г., депозирана чрез защитника му, срещу въззивна присъда № 155 от 01.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 152/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи за едностранчив подход при обсъждане на доказателствената съвкупност, за нарушение на материалният закон и недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен начин, за допуснати нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК и неизпълнение задълженията на съда по чл. 107, ал. 2 и сл. от НПК, както и за "изменение на обстоятелствената част на обвинението едва в етапа на съдебните прения, след приключване на съдебното следствие". Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Подсъдимият В. Я. Г. не се явява в съдебно заседание, като защитникът му пледира за уважаване на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивната присъда на Апелативен съд - гр. Велико Търново в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 38 от 08.03.2013 г., постановена по НОХД № 17/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново, касаторът бил признат за невинен в това, че на инкриминираните дата и място, е дал пари в размер на 20 лева, една банкнота с номинал 20 /двадесет/ лева, на длъжностни лица - полицай П. А. Х. - служител при РУП-Павликени и на полицай В. М. М. - служител при РУП-Павликени, за да не извършат действие по служба като контролни органи по движението по пътищата - да не му съставят актове за установяване на административни нарушения и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК. Срещу присъдата бил депозиран протест с оплаквания насочени към доказателствената дейност на първоинстанционния съд и искане за постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. С обжалваната въззивна присъда № 155 от 01.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 152/2013 г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново /подписана при особено мнение на председателя на съдебния състав/ първоинстанционната присъда била отменена изцяло, а подс. Г. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 304, пр. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му било наложено наказание "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, изпълнявана чрез подписване пред пробационен служител при периодичност два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца, както и "глоба" в размер на 800 лева. На основание чл. 307а от НК предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата. В тежест на подс. Г. били възложени разноските по делото. ВКС намира релевираните доводи в жалбата на подсъдимия за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание. Това е така, поради следните съображения: Апелативен съд - гр. Велико Търново е формирал своите изводи от фактическа страна въз основа на събрания от първата инстанция - Окръжен съд - гр. Велико Търново, възможен обем доказателства за установяване на предмета на доказване, визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Макар и лаконично, последните са били обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите, посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като различните доказателствени източници и способи на доказване /показанията на разпитаните по делото свидетели, заключениeто по комплексната съдебно-техническа и дактилоскопна експертиза, приобщените писмени доказателства/ са били обсъдени във взаимовръзка. Не може да бъде възприето като основателно и оплакването, че анализът на гласните доказателства е сторен в противоречие с изискванията на наказателно-процесуалния закон. Показанията на свидетелите Х., М. и Я. /баща на подсъдимия/, а и обясненията на подс. Г. са ценени при съблюдаване на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и в кореспонденция със заявеното от експертите касателно дактилоскопните следи оставени от подсъдимия по полицейския автомобил /отпечатък от малкия пръст на лявата му ръка на дясната задна врата/ и по банкнотата от 20 лв. /от дясната му длан/. Поради и това, престъпната деятелност на подсъдимия е недвусмислено установена - че на инкриминираните дата и място е дал пари в размер на 20 лева на длъжностни лица - свидетелите М. и Х. за да не извършат действия по служба като контролни органи по движението по пътищата, а именно, да не му съставят актове за установяване на административни нарушения. Що се касае до оплакването за "изменение на обстоятелствената част на обвинението едва в етапа на съдебните прения, след приключване на съдебното следствие" същото не може да бъде споделено, тъй като подс. Г. е бил признат за виновен точно по обвинението което му е било повдигнато, като обвинителния акт се явява съобразен с разпоредбата на чл. 246 от НПК. Действително, при постановяване на атакуваната присъда е било допуснато процесуално нарушение като в диспозитива нормата на чл. 304 от НК е била отразена неправилно, но същото не следва да се третира като съществено. Волята на решаващият въззивен съд за това, че подс. Г. е извършил именно престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК а не друго, измежду посочените в Раздел IV на Глава VIII от НК, е ясно изводима както от текстовата част на диспозитива на присъдата, така и от мотивите му към нея. Така, в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения, извършеното от подсъдимия деяние е било правилно квалифицирано, като са изложени необходимите съображения за всички елементи от обективната и субективната страна на престъпния състав по чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предвид отсъствието на хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, искането на защитата за оправдаване на подсъдимия не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда за правилна и законосъобразна, а подадената касационна жалба - за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение