Решение № 11622 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Слънчево Алби ЕООД със седалище в [населено място], общ.Ветово, обл.Русе. Жалбата е против решение 50 от 21.02.2023г., постановено по адм. дело 304/2022г. на Административен съд - Русе. С него е отхвърлена жалбата на Слънчево Алби ЕООД против решение за налагане на финансова корекция 18/311/00796/3/01/04/02, изх. 01-2600/6485 от 30.05.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 58 592,19 лв., представляваща 100% от получената субсидия. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, с представена по делото молба, иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомернист на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Русе не страда от пороците, визирани в чл.209, т.3 от АПК и предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение за налагане на финансова корекция 18/311/00796/3/01/04/02, изх. 01-2600/6485 от 30.05.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008г./, както и предвид влязло в сила съдебно решение 1971 от 01.03.2022г., постановено по адм. дело 6624/2021г. на Върховния административен съд, първо отделение, на Слънчево Алби ЕООД е определена и наложена финансова корекция в размер на 58 592,19 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че не е установил наличието на нито едно от предвидените в чл.146 от АПК основания за отмяна на административния акт. Посочил е, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК. Административен съд Русе е приел, че към настоящия случай са приложими нормите на Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление /ЗУСЕФСУ/ в редакцията им преди измененията обнародвани в ДВ, бр. 51/01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г. С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е установено от изпълнителния директор на ДФЗ неизпълнение на бизнес плана. За 3 (три) пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ органът е установил средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 16,55% от заложените приходи. Констатирал е и неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. В тази връзка съдът е приел, че по делото се установява твърдяното от органа нарушение на посочената в административния акт т.4.12 и т.4.18 от договор 18/311/00796 от 05.11.2014г., съгласно които ползвателят е поел задължението да изпълнява одобрения проект (неразделна част от който е и бизнес плана) за срок от 5 години от сключване на договора. За неоснователно е приел соченото от ползвателя изпълнение на 65% от заложените приходи и 105% на броя на нощувките. Мотивирал се е, че изпълнението на проекта представлява спазване на бизнес плана и приложените към заявлението за кандидатстване документи. Съдът е обсъдил представените по делото Анекс І и Анекс ІІІ и е посочил, че с тях се променя само размера на субсидията, но не е поискано изменение на заложените приходи. Следователно освен размера на отпуснатата субсидия, други клаузи на първоначално сключения договор не са променени и дружеството дължи изпълнение на бизнес плана в пълен обем. Посочил е, че при липса на промяна на първоначално заложените приходи, е следвало контролиращите да съобразят именно тях при изчисление на постигнатото изпълнение, като вещото лице също правилно е работило с първоначалните показатели. Административен съд Русе е обсъдил установеното от вещото лице и е направил извод, че дори да се приеме изпълнение в размер на 18,05% (като най-благоприятна стойност за дружеството), то изпълнението е отново под изискуемата стойност от 20% и именно за този размер на неизпълнение е наложена финансовта корекция. По отношение на твърдението за неотносимост на заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза съдът мотивирано е приел, че констатациите на експерта са недвусмислени по отношение на обстоятелството, че е налице неизпълнение на бизнес плана както по отношение на заложените приходи, така и по отношение на разкритите работни места. В случая след като жалбоподателят сам е преценил, че е необходимо да бъдат намалени само средствата от безвъзмездната помощ и не е поискал промяна на други клаузи в договора по реда, предвиден в чл. 41 от Наредба 30, не е налице виновно поведение на администрацията, а резултатното неизпълнение се дължи на липса на добра преценка у ползвателя. Съдът е счел, че размерът на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по релевантния договор е определен правилно и законосъобразно, в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /Правилата/, а възражението, че санкцията следва да е пропорционална е приел за неоснователно. Неоснователни според съда са и въведените в жалбата доводи за изтекли давностни срокове. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават проведеното пред съда производство и да налагат отмяна на решението му. Налице е подробна обосновка на съдебното решение, която дава възможност на страните да оборят или да се съгласят с изложените мотиви. В касационната жалба се твърди нарушение на процесуалните правила, като се излагат конкретни според касатора нарушение, който обаче не представляват такива. Изложеното от него представлява по-скоро несъгласие с мотивите на Административен съд Русе. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и то квалифицирано от него като съществено. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция, са свързани с твърдението, че констатираното от ДФЗ неизпълнение на заложените финансови нива в приходната част на бизнес плана, представляват заложени стойности в бъдещи доходи при изпълнение на първоначално представения бизнес план, без обаче да се отчита корекцията в Анекс III, както и, че имат прогнозен характер. Твърденията са сходни с направените пред първоинстанционния съд, като съдът ги е разгледал подробно. Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с представените по делото анекси към договор 18/311/00796 от 05.11.2014г., приема, че действително размерът на отпуснатата субсидията е намален, но това не е основание административния орган да изменя договора относно други клаузи. В случая страните по договора са се съгласили да променят размера на субсидията като го намалят, но не са променили заложеното в бизнес плана. При преглед на анексите се установява и, че в тях изрично е записано, че Останалите текстове на Договора не се променят. Следователно няма основания административният орган да не се съобрази със заложените именно в бизнес плана стойности. Отделно се установява, че въз основа на подадена от дружеството заявка за плащане 18/311/00796/3/01/16.10.2015г. по проекта е било извършено плащане на стойност от 58 592,19 лева, от които 80% (46 873,15 лева) от ЕЗФРСР и 20% (11 718,44 лева) национално съфинансиране, тоест на дружеството е изплатено точно колкото е заявил и поискал от фонда. Правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на приложимата наредба и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Обосновано административният съд е стигнал до извод, че бизнес планът е задължителен, а не пожелателен, както твърди касатора и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството на касатора. Средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от субсидирана дейност е 16,55 % - според от органа и 18,05% - съгласно вещото лице. Установено е и неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 3 (три) работни места. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.12 и т.4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредба 30/2008г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 и т.18 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е приложил чл.3, ал.1 от Правилата и е определил размера на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора 58 592,19 лева, като мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от Слънчево Алби ЕООД, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 30.05.2022г. - следователно в законовия срок. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът, счита, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,