Решение № 2432 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЮПЛ България" ЕООД със седалище гр. София, чрез адв. А. Саздов, срещу решение 1098 от 21.02.2023г., постановено по адм. дело 7662/2022 г. на Административен съд София - град. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на АССГ по приложението на чл.4, ал.5 от Наредба 21 от 23.11.2016г. и чл.133, ал.1 във вр. с чл.133, ал.3 от Закон за защита на растенията, както и Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета. Иска се от отмяна на съдебно решение, вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспорената заповед на директора на БАБХ. Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е заповед РД11-1592/14.07.2022 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е постановен отказ да регистрира за пускане на пазара и употреба в Република България на продукт с наименование КАПТИС/CAPTIS" на основание чл.130, чл.113, ал.3 във вр. с чл.134, ал.1 и ал.3 от Закона за защита на растенията. За да се произнесе по спора, АССГ е взел предвид, че административното производство е образувано по повод подадено заявление вх. 2567/04.02.2021 г. от "ЮПЛ България" ЕООД за регистрация на органичен тор с наименование КАПТИС/CAPTIS" по реда на чл.133, ал.1 и ал.3 от ЗЗР на базата на регистриран тор в държава - членка на ЕС Република България под името "Апетайзер" с удостоверение за регистрация 0116 - 3*/16.12.2020 г. Съдът е счел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните и от представеното удостоверение за регистрация на продукт "Апетайзер", че вече е регистриран продукт, представляваш органичен тор в състав, който е идентичен с посоченият в заявлението за регистрация, но под друго наименование КАПТИС/CAPTIS". Според АССГ при вече регистриран в държава - членка на ЕС продукт или внесен на територията на страната, съгласно чл.9, ал.1 от Наредба 21 от 23 ноември 2016г., торовете се етикират на български език, като върху опаковките или етикетите се посочват вид и търговско наименование на продукта и регистриран вече продукт по реда на чл.133 и сл. от ЗЗР не подлежи на повоторна регистрация, макар и под дурго търговско наименование, което да фигурира върху етикета или опаковката на тора. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ЗЗР, торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати се пускат на пазара и се употребяват след регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба. В случая не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение за регистрация на продукт "Апетайзер" се установява, че на осн. чл.135, ал.3 и ал.6 от ЗЗР е преиздадено удостоверение за пускане на пазара и употреба на органичен течен тор с наименование "Апетайзер" на същият търговец, който продукт е със състав: филтрат от морски водорасли, Манган 1% и цинк 1%, и който е идентичен с посочения в заявлението за регистрация по подадено заявление вх. 2567/04.02.2021 г. от "ЮПЛ България" ЕООД. Правилно в оспорената заповед и решението на АССГ е прието, че така регистрирания по реда на чл.133 и сл. от ЗЗР продукт не подлежи на регистрация по реда на Закона за защита на растенията, макар и под друго наименование. Разпоредбата на чл.133, ал. 3 от ЗЗР, на която се позовава касатора в подаденото заявление за регистрация, както и кореспондиращата и разпоредба на чл.4, ал.5 от Наредба 21/23.11.2016 г. регламентират облекчена процедура за регистрация на продукт, който е пуснат на пазара в държава членка на ЕС. Т.е. за да бъде пуснат на пазара по смисъла на Наредба 21/23.11.2016 г. един продукт, същият следва да е получил регистрация и удостоверение за това в държава - членка на ЕС или внесен на територията на страната. Съгласно приложимата редакция на чл.133, ал.3, изр.2 от ЗЗР(ДВ, бр.17/2018 г., в сила от 23.02.2018 г.), документите, въз основа на които продуктът е пуснат на пазара в държава членка, се признават съобразно разпоредбите на Регламент/ЕО/ 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на други държави членки, и за отмяна на Решение 3052/95/ЕО/ОВ, L 218/21 от 13 август 2008 г./. В разпоредбата на чл.4, ал.5 от Наредбата, регламентираща облекчена процедура за регистрация на вече пуснат на пазара в държава членка продукт, изрично е предвидено документите да се представят и в официален превод на български език/т.1/, както и информационният лист за безопасност да е на български език/т.2/. Анализа на горните разпоредби налага извод, че описаната по - горе процедура за регистрация е приложима единствено по отношение на продукт, който е пуснат на пазара в държава - членка на ЕС (различна от РБ), но не и такъв, който е регистриран в Република България, макар и под друго наименование. Предметният обхват на Закона за защита на растенията е да уреди регистрацията на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати като продукти, с цел опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители. Законодателят поставя акцент върху продукта и неговият състав като съдържание, а не толкова на търговското наименование на продукта, под което същият ще се пусне на пазара в Република България. При регистрацията на такъв продукт в Република България съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба 21 от 23 ноември 2016 г., торовете се етикират на български език, като върху опаковките или етикетите се посочват вид и търговско наименование на продукта. В случая не се спори, че продукт с такъв състав е регистриран в Република България. Искането на притежателя на удостоверението за регистрация на продукта под наименование " Апетайзер" да го ползва под друго търговско наименование "КАПТИС, какъвто е настоящият случай, би могло да бъде основание за промяна на вече издаденото удостоверение по чл. 7 от Наредба 21 от 23 ноември 2016 г., но не и за нова регистрация на същия продукт като вид тор. Регистриран вече продукт по реда на чл. 133 и сл. от ЗЗР не подлежи на повторна регистрация, макар и под формата на друго търговско наименование, което да фигурира върху етикета или опаковката на тора. Правилно е позоваването в оспорената заповед и на Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета, който дава право продуктът да бъде пуснат на пазара с маркировка СЕ при условие, че са изпълнени изискванията на Регламента, поради което продуктът не подлежи на регистрация по ЗЗР. Като е приел, че заповедта е материалноправно законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу мотивирания отказ за регистрация на изпълнителния директор на БАБХ, поради липсата предпоставки за повторна регистрация на вече регистриран в РБ продукт, под друго търговско наименование, съдът е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а ответника не е претендирал, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение