Решение № 5233 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2017 г.

Решение № 5233 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на СО - район "Триадица" против решение № 770/10.02.2017 г. по адм. д. № 12044/2016 г. на Административен съд - С. град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Възразява, че за имота, за който се иска заверка на молба-декларация, е налице спор за собственост, който следва да се разгледа по реда на ГПК. Ответникът по касационната жалба - Б. С. П., чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационният жалбоподател е следвало да извърши исканата административна услуга, изразяваща се в заверяване на молба-декларация. В чл. 587, ал. 2 ГПК е уредено производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. При наличието на законовите предпоставки, кметът е длъжен да извърши исканата услуга. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 770/10.02.2017 г. на Административен съд - С. град е отменил, по жалба на Б. С. П., отказ на кмета на Столична община, Район "Триадица", обективиран в писмо от № РТР16-ГР94-2734/15.11.2016 г., за заверка на молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка и е изпратил преписката на същия кмет за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. В мотивите си съдът е приел, че заявление № РТР16-ГР94-2734/20.07.2016 г., за заверка на приложената към него декларация е подадено от Б. С. П. В законоустановения срок кметът се е произнесъл по заявлението, като е отказал заверка на внесената молба-декларация с мотиви, че е установил, че за имота предмет на преписката е налице спор за собственост и имало висящо дело пред ВКС, като на първа и втора инстанция СГС и САС са се произнесли с решения, с които е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба от 26.07.2015 г., по силата на който П. е придобил имота, описан в молбата-декларация. По същество съдът е приел, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 2 ГПК, кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга. Решението е правилно. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. Безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посочения имот е актуван като общинска собственост. Документът е необходим на заявителя във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поради това е законосъобразен изводът на съда, че молителя има правен интерес от заявяване на исканата услуга. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя, като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. Решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация в размер на 500 лв., съобразно представения ДПЗС № 103/20.03.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,