Решение № 170 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2020 г.

Решение № 170 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез главен юрисконсулт А. Иванова, срещу решение № 493 от 31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 422/2020 г. от Административен съд - Плевен. С него съдът е отменил раздел II от решение № 15/19/4/0.0.0053/3/07/03/01 за изплащане на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на касатора в настоящото производство, за налагане на финансова корекция при условията на чл. 172, ал. 1 АПК, върнал е делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за постановяване на ново решение в едномесечен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с мотивите му и е осъдил ДФЗ да заплати разноски в размер на 233,85 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че административният съд неправилно е приел, че в административния акт липсват мотиви, поради което не може да се произнесе в съответствието с материалния закон и целта на закона. По изложените съображения в нея моли съда, да отмени обжалваното решение, като прави искане за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Ответната страна по касация – СНЦ "МИГ-Белене-Никопол", чрез адвокат С. Петранов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него моли съда, да остави в сила съдебното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административен съд -Плевен е бил сезиран с жалба, подадена от СНЦ "МИГ-Белене-Никопол" срещу раздел II от решение № 15/19/4/0.0.0053/3/07/03/01 за изплащане на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С него в раздел II, съгласно т. А. 1. при извършване на проверки по подадена заявка за плащане е установено, че А. Димитрова - експерт "СВОМР", не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 7, т. 2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 година за прилагане на подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. във вр. с чл. 32 от Наредба № 1, и е редуцирана сумата 9798,00 лева - работна заплата за периода март - септември 2019 г. 2. На същото основание е редуцирана сумата 1853,75 лева - осигуровки за Димитрова за периода март - септември 2019 г.; 3. Сума в размер на 40, 65 лева - разходи за застраховка на активи, които не са дълготрайни материални активи, е отказана на основание чл. 9, ал. 2, т. 11 от Наредба № 1. Обща сума на наложената финансова редукция е 11692,24 лева. Административният съд - Плевен е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил обжалваното решение на изпълнителния директор при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да достигне до този резултат, съдът е приел че, въпреки че Димитрова е станала член на настоятелството на НЧ "Напредък 1871", и това е видно от удостоверението за актуално състояние, по делото не са приобщени доказателства кога е станало това. Удостоверението е от 5.04.2019 г., от страна на жалбоподателя се сочи, че изборът е станал на 14.03.2019 г. Правилно първоинстанционния съд е приел, че административният орган е следвало да изиска информация за точната дата, като изложи мотиви защо следва да се откаже изплащането на финансова помощ от определена дата, независимо дали ще приеме, че това следва да е датата на избора или датата на вписването на този избор в регистъра. В случая такива мотиви не са били налице според съда, като не са изложени и мотиви защо това следва да стане и в предходен период. Съдът е посочил, че ако се приеме, че Димитрова е станала член на настоятелството на 14.03.2019 г., липсват мотиви за отказа за изплащане на средствата, изразходвани за заплата и осигуровки в периода 01 - 13.03.2019 г. В този период, когато не е било налице нарушение на чл. 13, ал. 7, т. 2 от Наредба № 22 по отношение на Димитрова, не може да се приеме, че изразходваните за нея средства не са допустими. По отношение на отказа да се заплатят разходи за застраховка на активи, които не са дълготрайни материални активи, съдът е счел, че в акта по отношение на тази констатация липсва фактическо основание, доколкото не е посочено по коя застрахователна полица се прави този отказ. С уведомителното писмо се иска информация за застраховка на друга стойност, и явно за застрахователната полица, по която е постановен отказ, не е налице искане за предоставяне на допълнителна информация. Поради липсата на посочване на застрахователната полица съдът е счел, че не може да извърши преценка относно спазването на материалния закон. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че е подадена заявка за плащане № 15/19/4/0.0.0053/3/10 по споразумение за изпълнение на стратегия за водено от общностите местно развитие №РД 50-11/25.01.2017 г. от Сдружение с нестопанско цел /СНЦ/ "МИГ-Белене-Никопол", придружена със съответна документация. До Местната инициативна група е изпратено писмо от ДФЗ, в което във връзка със заявката за плащане е поискано да се представи допълнителна информация, доколкото при административни проверки е установено, че А. Димитрова е член на настоятелството на НЧ "Напредък-1871" и експерт в екипа на МИГ, и е поискано обяснение как установените обстоятелства отговорят на декларираните в т. 19 и 20 от Приложение № 6 към чл. 24, ал. 1, т. 8 от Наредба № 22. В отговор е изпратено писмо, към което е приобщена обяснителна записка, в която е дадено обяснение. Съгласно същото, Димитрова е на трудов договор със СНЦ "МИГ-Белене-Никопол" от 7.04.2017 г. Съгласно последния, не е длъжна да декларира информация с личен характер, и информацията, че на 14.03.2019 г. е избрана за член на настоятелството на читалището, не е обявена и не подлежи на контрол от страна на работодателя. Същата не е била член на настоятелството към 31.01.2019 г., когато е избран представител на читалището в УС на СНЦ "МИГ-Белене-Никопол", и не е участвала в този избор. Сочи се, че не участва в управлението, контрола или капитала на читалището, нито в управлението, контрола или капитала на СНЦ "МИГ Белене - Никопол", което изключва съмнение за свързани лица по § 1, ал. 2 от ТЗ. Подписала е декларация по Приложение № 6 към чл. 24, ал. 1, т. 8 от Наредба № 22 на 29.10.2019 г., за което носи съответна наказателна отговорност. Освободена е от длъжност като експерт със заповед от 31.12.2019 г. В периода, когато е заемала експертна длъжност и е била член на настоятелството, не са провеждани процедури по прием на проектни предложения, в които читалището да е било потенциален бенефициент, и не може да има основания за икономически зависимости и съмнения за зловредни действия в ущърб на дейността на СНЦ "МИГ Белене-Никопол", или нанасяне на вреди на обществения интерес. При тази фактическа обстановка, административният орган е издал решение № 15/19/4/0.0.0053/3/07/03/01 за изплащане на финансова помощ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като в раздел II е наложил финансова редукция на "МИГ-Белене-Никопол" в размер на 11692,24 лева. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 35 - 36 от АПК при издаването на административния акт. Съгласно, чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тази връзка, правилно е прието от съда, че липсват фактически основания за отказано изплащане на финансова помощ за заплата по трудов договор и осигуровки за периода от 01-13.03.2019 г., когато експерт СВОМР е отговарял на изискванията на чл. 13, ал. 7, т. 2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. и във връзка чл. 32 от Наредба № 1 от 22.01.2019 г. Това е така, тъй като по делото е представено обяснение от "МИГ-Белене-Никопол", че А. Димитрова е избрана за член на настоятелството Народно читалище "Напредък-1871" на 14.03.2019 година. По този начин е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не е изяснено от фактическа страна от органа защо се редуцират суми за период, в който А. Димитрова не е била член на настоятелството на Народно читалище "Напредък-1871". В подкрепа на този извод следва да се посочи, че административният орган дори не е изискал от "МИГ Белене-Никопол" да представи протокола, с който е избрана А. Димитрова за член на настоятелството на Народно читалище "Напредък-1871". Обоснован е и изводът на съда, че по отношение на отказа да се заплатят разходи за застраховка на активи, които не са дълготрайни материални активи, в акта по отношение на тази констатация липсва фактическо основание, доколкото не е посочено по коя застрахователна полица се прави този отказ. С уведомителното писмо се иска информация за застраховка на друга стойност, и явно за застрахователната полица, по която е постановен отказ, не е нелице искане за предоставяне на допълнителна информация, което също е нарушение на чл. 35 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,