Решение № 56 от 7.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 580/2009 г.

Решение № 56 от 7.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 580/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. М. и И. А. Ч., гр. С. за отмяна на решение № 278/21.01.2008 г., по гр. д. № 613/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което молителите са осъдени да заплатят на "Т" О. сумата от 95000 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.12.2000 г., ведно със законната лихва от 12.11.2003 г. и сумата от 24319.66 лв. - договорна лихва. Молителите поддържат, че са налице нови доказателства, с които не са разполагали при разглеждане на делото и които удостоверява факта на погасяване на заема преди завеждане на делото, както и ново обстоятелство - прихващане на главницата и на неплатените лихви с тяхно насрещно вземане съгласно изявление в нотариална покана от 30.03.2009 г. Ответникът "Т" О., гр. С. оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа молбата и обсъди представените със същата писмени доказателства, констатира следното: В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение е основателна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите писмени доказателства биха могли да се отнасят до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, като в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. Невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал следва да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. На следващо място, за основателността на молбата за отмяна е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са относими към релевантните за спора факти и обстоятелства и от тях да зависи изхода на делото. С решението, чиято отмяна се иска, Софийският апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор за заем, по който заемодателят е предоставил на заемателите сумата от 95000 лв. с уговорка за заплащане на лихви. Настоящият молител - заемател по договора е заявил становище, че претенцията за главницата е преждевременно предявена, а лихвите са погасявани чрез суми, платени на заемодателя от наематели по договори за наем, сключени с "С"О., на което управители са били заемателката - Ч. и лицето Р. В. Възраженията са счетени за неоснователни и претенциите са уважени. В молбата за отмяна се поддържа, че лицето Н. П. е извършило плащания от името и за сметка на И. Ч. и е разполагало с разписките, представени по делото. Тези разписки били намери случайно от П. и предадени на молителите на 25.01.2009 г. с протокол от същата дата. Трите разписки от 27.02.2003 г., 05.06.2003 г. и от 19.06.2003 г. за сумите: съответно 5000 лв., 3000 лв. и 6500 лв., са издадени от Р. В., представител на "Т"О., в които същият е заявил, че е получил сумите от И. М. като вноски за погашение за предоставен заем. Съставът на ВКС намира, че изложените в молбата обстоятелства за извършено плащане от трето лице от името и за сметка на заемателите, не е могло да не бъде известно за страните, доколкото същото предполага изявяване на воля в посочения смисъл. По отношение на представените разписки / ако се приеме, че страната не е знаела за съществуването им/ не би могъл да се направи извод, че са относими към спора, доколкото не съдържат индивидуализация на заема, по който са направени плащанията. Вноските са в интервали за време, които не кореспондират с клаузите на сключения договор - плащане на договорната лихва до 10-число на месец януари на следващата календарна година и падеж на главницата до 15.03.2005 г. Следователно писмените документи не могат да се преценят като такива от съществено значение за делото. Въведеното второ ново обстоятелство - компенсация на насрещни вземания съгласно връчената на 07.04.2009 г. нотариална покана, т. е. след влизане на решението в сила, не е от категорията на визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това обстоятелството по същество представлява позоваване на правните последици на изявление за прихващане, което е изцяло резултат на волята на молителите. За зачитането на погасителния му ефект не е необходимо влязло в сила съдебно решение и липсата на позоваване на компенсацията не би могла да обуслови извод за неправилност на въззивния акт, чиято отмяна се иска. По тези съображения молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд