Решение № 6837 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2017 г.

Решение № 6837 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/- П. срещу решение № 144/22.03.2017 г. по адм. д. № 685/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на ЦСМП - П. срещу принудителни административни мерки, дадени на основание чл. 405 от Кодекса на Труда /КТ/ с Протокол ФА № 1608711 от 30.05.2016 г. от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П., потвърдени с Решение № 16209472/01.08.2016 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" С. /обжалвани по административен ред/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и вместо него да се отмени оспорения акт. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - П., редовно уведомена, се представлява в съдебно заседание от юрк. Стоянов. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. При извършена проверка по спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекса на труда в ЦСМП - П. е установено, че за периода от м. април 2015 г. до м. април 2016 г., по отношение на завеждащ филиала д-р Стоянова, гл. мед. сестра Колева и други работници и служители в ЦСМП - П., са допуснати следните нарушения на разпоредбите на КТ и подзаконовите актове по прилагането му: 1. Не е осигурена непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа в нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда във връзка с чл. 142, ал. 4 от КТ; 2. Не им е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 48 часа и 36 часа при сумирано изчисляване на работното време в нарушение на чл. 153, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ; 3. При утвърждаването на писмените работни графици предварително се залага нарушаването на междудневната и седмична почивка предвидени в чл. 29 от Правилника за вътрешния трудов ред, в нарушение на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 142, ал. 2 от КТ; 4. Полага се труд при дежурства в реанимационния екип през деня повече от 8 часа, а при сумирано изчисляване на работното време повече от 12 часа в нарушение на чл. 142, ал. 4 във връзка с чл. 136, ал. 3 от КТ; 5. Не се осигурява минималния размер на непрекъсната междудневна и седмична почивка при полагане на извънреден труд в нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2 за "Реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя; 6. Допуска се извънреден труд, който надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец, в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 1 от КТ; 7. Допуска се извънреден труд, който надвишава 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 2 от КТ; 8. Допуска се извънреден труд, който надвишава 3 часа дневно и 2 часа нощен през 2 последователни дни в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 3 от КТ; 9. Допуска се извънреден труд който надвишава 150 часа годишно за 1 календарна година в нарушение на чл. 146, ал. 1 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на основание чл. 404, ал., т. 1 от КТ с Протокол № ФА№ 1608711/30.05.2016 г. съставен от служители на Д "ИТ" П., са дадени 8 задължителни предписания, по изброените по-горе точки, със срок на изпълнение 30.06.2016 г. Протоколът е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение № 16209472/01.08.2016 г. на Изпълнителния директор на И. А. "Главна инспекция по труда". Задължителните предписания са оспорени от ЦСМП - П. пред Административен съд П., който е отхвърлил оспорването. Съдът е разпитал като свидетели - лекарите в ЦСМП, от чиито показания се установява, че прекомерната натовареност и неспазването на разпоредбите на КТ и наредбите за работното време, се дължи на липсата на персонал - напускащите лекари и невъзможността да се изпълнява дейността по спешната помощ ако не се извършват горепосочените нарушения. По делото са представени декларации на няколко лекари, който се отказват от правата си по чл. 152 КТ - за работно време, въпреки, че отказът от права дадени по закон, респ. Кодекса на труда е недопустим. Неправилно съдът е постановил, че дадените предписания са законосъобразни и съответни на Кодекса на труда и подзаконовите актове регламентиращи работното време, почивките и извънредния труд. Липсата на персонал на ЦСМП-П. наистина не може да е основание за нарушаване на нормативно установените задължения по КТ и подзаконовите нормативни актове по здравословни и безопасни условия на труд. В производството по издаване на административния акт не е съобразен обаче специфичния характер на полагания от лекарите и медицинския персонал на ЦСМП - П. труд, свързан с предоставяне и осигуряване на медицинска помощ на гражданите, и то в условията на спешност. При издаване на процесните задължителни предписания с протокола на Д "ИТ" П. са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които водят до неговата незаконосъобразност. В мотивите и диспозитива на протокола, с който са дадени задължителните предписания, не са съобразени разпоредбите на чл. 139, 4 и 5 от КТ. Съгласно чл. 139, ал. 4 от КТ, в зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от КТ, за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика. Не е съобразена и издадена по силата на чл. 139, ал. 5 от КТ - Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, от министъра на труда и социалните грижи, /Обн. ДВ. бр. 38 от 6 Май 1994 г./, която има специален характер по отношение на работещите в здравеопазването. В чл. 3, ал. 1 от тази наредба е предвидено когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Според ал. 2 на чл. 3 от Наредбата, мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.). Според чл. 3, ал. 4 от Наредбата, фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, а съгласно чл. 3, ал. 5, при полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2/1994 г., максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. Според чл. 5, ал. 2 от Наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Чл. 5, ал. 3 от Наредбата обаче предвижда, че ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. Административният орган е следвало да съобрази особения характер на дейността - Медицинска дейност по предоставяне на спешна помощ при изготвяне на задължителните си предписания. Не са налице доказателства по делото, че административният орган е изслушал и взел предвид възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, при издаване на акта, съобразно изискванията на чл. 35 от АПК. Следвало е дадените задължителни предписания да бъдат обосновани и конкретизирани с оглед на тези разпоредби, както и да бъде определен разумен и реалистичен срок за изпълнението им, с оглед специфичния характер на Центъра за спешна медицинска помощ, наличните ограничения като финансов и човешки ресурс, и на изпълняваната дейност по спешна медицинска помощ.. Предвид на това, дадените задължителни предписания не са мотивирани, не са обосновани съобразно фактическата обстановка и правната уредба на дейността на ЦСМП. Не са съобразени и не са цитирани законовите и подзаконови актове в областта на здравеопазването - напр. Закона за лечебните заведения, Закона за здравето, НРД за медицинските дейности и други актове, които са приложими и имат определящо значение за дейността на предприятието на касатора. Несъобразяването им противоречи и на целта на закона, за опазването на здравето на гражданите в района на действие на ЦСМП - П. С оглед изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, Пазарджишкият административен съд е постановил неправилно решение. Посочените в жалбата касационни основания за отмяна на съдебното решение са налице. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се отменят дадените задължителни предписания с Протокол ФА № 1608711 от 30.05.2016 г. от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П. С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото пред двете инстанции, посочени в касационната жалба и удостоверени с платежни документи, както следва: 1/ П. А. съд П. - адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, държавна такса от 50 лева и възнаграждение за вещо лице - 300 лева, общо 700 лева; 2/ П. В. административен съд - адвокатско възнаграждение - 550 лева и държавна такса 25 лева, общо 575 лева, общо за двете инстанции 1275 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,