Решение № 16081 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2010 г.

Решение № 16081 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Руско Василев Русев от гр. София против решение № 10132 от 23.07.2010 г., постановено по административно дело № 14458 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. По подробно развити в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - министърът на културата, чрез адв. Манчева е ангажирал писмено становище по спора. Претендира се и адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице реално съкращаване на щата, като функционалните задължения на длъжността са преминали към други длъжности. Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Руско Василев Русев срещу заповед № РД-14-555 от 15.10.2009 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с ПМС № 239 от 2.10.2009 г., считано от 15.10.2009 г. е прекратено служебното му правоотношение като "директор на дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" в Министерството на културата (МК) с ранг IV старши. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. От данните по делото е установено, че съгласно действащото към 10.08.2009 г. длъжностно разписание на администрацията на Министерството на културата касаторът е заемал длъжността "директор на дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" с обща численост 11 щатни бройки. С Постановление № 239 на Министерския съвет от 2.10.2009 г., считано от 15.10.2009 г. е изменен Устройствения правилник (УП) на Министерството, като заличената дирекция е била организирана в две нови дирекции - главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" с обща численост 20 щатни бройки и два отдела. Втората новосъздадена дирекция "Културно наследство" е имала два отдела и предвидени 10 длъжностни бройки. Общата щатна численост на Министерството на културата е възлизала на 155 щатни бройки и по новото, и по старото длъжностно разписание. Като е приел, че за правния спор е без значение обстоятелството каква е общата бройка на служителите в организационните структури, в административните звена в Министерството на културата и в конкретната дирекция, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че от значение за спора е единствено наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Създадените две нови дирекции, на които също има длъжности "директор", не са идентични със закритата дирекция. Функциите, които тя е изпълнявала, са преминали към двете новосъздадени дирекции "Инспекторат за опазване на културното наследство" и "Културно наследство", на които са възложени допълнителни дейности и различни изисквания за специалност за изпълнението на длъжността, поради което правилно е прието от тричленния състав, че няма идентичност между функционалните задължения на жалбоподателя и тези на директорите на двете новосъздадени дирекции. Следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че заеманата от жалбоподателя длъжност е била закрита като позиция в длъжностното разписание и е преустановено изпълнението на присъщите й функции и задължения. След като длъжността "директор на дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" не стои като нормативно определена позиция, фигурираща като наименование в щатното разписание, нито като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика (по определение от чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията), е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. При тези данни тричленният състав е направил обоснован извод, че е доказано по безспорен начин съкращаването на конкретно заеманата от Руско Василев Русев длъжност. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че релевантните за прилагането на правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл факти са били осъществени. Налице е реално съкращаване на длъжността "директор на дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" в Министерството на културата, доколкото, считано от 15.10.2009 г., такава длъжност вече не е предвидена в структурата на администрацията на това ведомство. Липсва и аналогична длъжност (по наименование и/или идентификационни белези), към която да са транслирани в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от представените по делото длъжностни характеристики на двете длъжности се установявало, че функциите на заеманата от него се запазвали. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Видно от приложените длъжностни характеристики на изследваните длъжности, липсва идентичност между функционалните им характеристики, проведено на база възложени персонални отговорности и ред за тяхното осъществяване. Единственото сходство е в задълженията, касаещи музеите и изобразителните изкуства. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че незначителна част от възложените функции на длъжността "директор на дирекция "Културно наследство" се припокриват с тези на длъжността на касатора, тъй като тяхното изменение е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. При условие че заеманата от служителя длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са транслирани в пълен обем към друга длъжностна позиция, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на възприетата от органа по назначаването материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Не подлежи на съдебен контрол и въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Предвид изложените разсъждения не е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Като е отхвърлил жалбата на Руско Василев Русев срещу заповед № РД-14-555 от 15.10.2009 г. на министъра на културата, тричленният състав е постановил решението си при точно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съдопроизводствени нарушения. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на деловодните разноски на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева в полза на МК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,