Решение № 563 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2015 г.

Решение № 563 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по ред на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1414/10.03.2015 г. по адм. дело № 10472/2013 г. по описа на Административен съд София-град: 1. на директора на Дирекция "ОДОП"-София в частта, с която се отменя ревизионен акт № 2141207980/13.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с негово решение № 1565/13.09.2013 г. относно установените задължения за ДДС общо в размер на 30556 лв и 2. на "ИВГ-капитал груп" ООД София в частта, с която се отхвърля жалбата им срещу РА в останалата част до размер от 63 541,83 лв дължим ДДС. В жалбите се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната им. Страните оспорват насрещните жалби. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" -София. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които обжалваните части са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. То няма изискуемото съдържание по чл. 172а АПК. Предмет на оспорване е РА в изменената/ потвърдената му част с решение на директора на Д "ОДОП"-София, като размерът на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях са подробно описани, както и фактурите и доставчиците, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит. В диспозитива на съдебното решение само общо са посочени размери на задълженията за ДДС, за които оспорването е уважено и отхвърлено, без данъчните периоди, фактури и лихви. Общо посочените размери не съответстват на установеното в мотивната част. Това разминаване прави невъзможна проверката на касационната инстанция относно правилността на решението. Не е ясно какво е постановеното от съда и спрямо кои от спорните фактури и доставчици. Мотивите на съдебното решение не се ползват със СПН, поради което диспозитивът трябва да съдържа точно и ясно описание на предмета на съдебната проверка, което не се постига само с вписване на номера и издателя на РА и решението на директора на Д "ОДОП" когато се проверяват установени задължения за различни данъчни периоди, по различни фактури и доставчици. Отделно от това, обжалваното решение не съдържа мотиви относно приетите за установени от първоинстанционния съд факти, спрямо които Върховният касационен съд следва да прецени прилагането на материалния закон (чл. 220 АПК). Не е извършен задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства-тези в хода на ревизията и в съдебното производство. Не е направен извод относно установените от тях правнорелевантни факти, т. е. няма фактически констатации. Първостепенна задача на съда като съд по същество на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и само тогава може да даде отговор на поставения му въпрос-правилно ли са установени с ревизионния акт данъчни задължения, които в случая са повод на отказан данъчен кредит, упражнен от ревизираното лице. В решението липсват мотиви относно преценката на съда на заключенията по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза във връзка с другите събрани по делото доказателства. Не са изложени аргументи защо не е кредитирано заключението по ССчЕ и дали то отговаря на поставените въпроси. Съдът е допуснал нарушение като е обсъдил само малка част от доказателствата, игнорирал е установени в хода на ревизията, както и от заключенията на вещите лица факти, които имат значение за решаването на спора. Не е ясно и тълкуването на относимите правни норми, както и правните изводи на съда. Основателни са доводите на касаторите, че съдът не се е произнесъл по голяма част от направените от страните оплаквания и възражения и не е извършил собствена преценка на доказателствата. Липсата на мотиви относно анализа на доказателствата е пречка за настоящата инстанция да постанови решение по същество, тъй като това би накърнила правото на защита на страната, свързано с двуинстанционност на съдебното обжалване. С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При него следва да се направи подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключения на вещи лица, въз основа на който да се изведат фактически констатации и да се даде отговор на всички твърдения и възражения на страните, след което да се произнесе по същество за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт. Разноските следва да се присъдят при новото разглеждане и с оглед изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,