Решение № 207 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2013 г.

Решение № 207 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Й. Р. Д. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. М. Р. - АК Р. обжалва и иска да се отмени Решение № 16 от 17.01.2013 г., постановено по гр. възз. д. № 874/2012 г. на ОС - Русе по чл. 247 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, тъй като математическата грешка съставлява "очевидна фактическа грешка", поради което се поддържа основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че правният въпрос, поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума - паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение № 38 от 01.12.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г. на ВКС-I г. о. Решение № 72 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г. на ВКС-I г. о., Решение № 95 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 1056/2010 г. на ВКС - I г. о., Решение № 184 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС- II г. о. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. П. - адв. Р. К. - АК Р., с което се поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд е оставил без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка по Решение № 601 от 25.10.2012 г. по гр. възз. д. № 874/2012 г. по описа на ОС- Русе досежно дължимите суми по сметки за извършени подобрения в имота, присъдени с решението по извършване на делбата. Прието е, че искането за поправка на очевидната фактическа грешка по същество предполага промяна на формираната от съда воля, която може да бъде отстранена само по пътя на обжалването, но не и в производството по чл. 247 ГПК. По правния въпрос, обосновал допуснатото касационно обжалване, а именно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума - паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се приеме, че делбеният процес, уреден от законодателя като особено исково производство предполага въпросът за правата на съсобствениците да бъде разрешен в първата фаза, с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК . Като съдебен акт, решението по допускане на делбата има установително действие и със силата на присъдено нещо се установяват / наред с другите въпроси/ и обема права на всеки съделител във спорната съсобственост. След като е налице влязло в сила решение и правата на всеки един от съделителите е определен като математически израз на част от цяло/ било в обикновена или десетична дроб/, то стойностният паричен израз на тази част от цялото е безусловно определяема, в зависимост от паричния стойностен израз в същото съотношение на целия делбен имот. В този аспект, когато се касае до неправилно аритметично изчисление от страна на съда на дела на съделител в пари при необходимостта от стойностно уравнение на дяловете или изчисление на дължими припадащи се части на парично задължение, базирано на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да се приеме, че правилното изчисление на дължимите парични суми, съответстващи на стойностния еквивалент на дела на страните- съделители, в производство по чл. 247 ГПК съставлява подмяна на волята на съда и исканата поправена не може да се допусне. Решение № 38 от 01.12.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г. на ВКС-I г. о. Решение № 72 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г. на ВКС-I г. о. - постановени по реда на чл. 290 ГПК и изразяващи аналогична теза, налагат извод за споделено становище във вече изложени смисъл. По основателността на касационната жалба. Разгледана по същество, настоящият състав намира същата за основателна. С решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между С. П. П., Й. Р. Д. и А. А. К. на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА от 70.50 к. м., шапрон и дворищна тоалетна, ведно с 240/331 идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 331 кв. м., съставляващо ПИ * в кв. * по РП на [населено място] или ПИ с идентификатор *, съгласно КК и кадастралните регистри, при права от 3/6 идеални части за С. П., 2/6 идеални части за Й. Д. и 1/6 идеална част за А. К.. В първото по делото редовно съдебно заседание, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителят Й. Д. е заявила претенции по сметки за извършени от нея подобрения в процесния недвижим имот, в резултат на които стойността на имота е по-висока. Съделителят С. П. е заявила свои претенции по чл. 32, ал. 2 ЗС. С решение по извършване на делбата, районният съд на основание чл. 348 ГПК е изнесъл делбения имот на публична продан, а на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 72 ЗС е осъдил С. П. да заплати на Й. Д. сумата от 3500 лв., съставляващи увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени в имота / без противопоставяне / подобрения на стойност на обща стойност от 9 290 лв.. За разликата до общо претендирания размер на претенцията за подобрения от 19 430 лв. искът е отхвърлен. С решението окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК приемайки за частично основателна въззивната жалба на Й. Д. срещу С. П. по сметки, е коригирал решението като е отменил присъдената в полза на Й. Д. сума за разликата над 3096.67 лв. до 3 500 лв. и е оставил в сила решението в отхвърлената част на иска на Й. Д., предявен за сумата от 19 430 лв. В мотивите съдът е приел, че Й. Д. има право да получи не цялата увеличената стойност на имота от 3500 лв., а стойността на извършени в имота подобрения като съсобственик от 9290 лв., но отговорността на останалите съделители е съобразно дела им в съсобствеността . Прието е, че С. П. дължи на Й. Д. стойността на подобренията и разноски, направени за запазване на имота или сума равняваща се на 2/6 идеални части в размер на сумата 3096.67 лв. Съгласно решението по допускане на делбата, делът в съсобствеността на С. П. е от 3/6 идеални части или отговорността и за подобренията е в същото съотношение от общата стойност на последните. В стойностно изражение дължимия паричен еквивалент на 3/6 части от подобренията на обща стойност от 9 290 лв., което се равнява на сума от 4645 лв. При изложените по-горе съображения следва да се приеме, че по реда на чл. 247 ГПК въззивната инстанция е следвало да допусне поправка на очевидната фактическа грешка, като приеме, че припадащото се задължение за подобрения на С. П. е в размер не на 2/6 идеални части, а на определения с влязло в сила решение по чл. 344 ГПК дял от 3/6 части от дължимата сума от 9290 лв., кято няма стойностно изражение от 3096. 67 лв. В диспозитива на съдебното решение, чиято поправка се иска по реда на чл. 247 ГПК, предвид на липсата на изричен диспозитив за отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, и с оглед на правилото reformatio in peius, поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде допусната само в насока да не се зачита постановения отменителен и отхвърлителен диспозитив, а да се чете остане само диспозитива, с който се потвърждава решението на първата инстанция. Констатираният порок на обжалваното решение налага отмяна в рамките на правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, и постановяване на ново решение с което се допусне исканата поправка на очевидната фактическа грешка на решението на въззивния съд. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия