Решение № 9780 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез гл.юрк. Найденова срещу решение 14740 от 29.04.2025 г., постановено по адм. дело 8872/2024 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, чрез юрк. Колачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед САГ24-РА-20-38/30.08.2024г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4, вр., ал. 1, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, , е наредено на Агенция Пътна инфраструктура да предприеме незабавни действия с цел основен ремонт и възстановяване на мостово съоръжение, част от пътен възел при бул. България , Околовръстен път София /II-18/, както следва: 1.1. Незабавно временно укрепване на съоръжението с цел защита живота, здравето и спокойствието на гражданите, както и с оглед предотвратяване погиването му, и осигуряване на нормалното му ползване до извършване на действията по т.1.2, т. 1.3 и т. 1.4. 1.2. Възлагане на последващо конструктивно обследване на съоръжението, съдържащо конкретно предписания към съдържанието на последващия инвестиционен проект; 1.3. Въз основа на обследването да се изготви инвестиционен проект, който да се внесе за разглеждане и одобряване пред компетентния административен орган, и за издаване разрешение на строеж; 1.4. Изпълнение на строително-монтажните работи, предвидени в одобрените/съгласувани проекти и издаденото разрешение за строеж; Определен е 30 - дневен срок от връчването на настоящата заповед за доброволно изпълнение на установеното в т.1.2. и 1.3. задължение и 90 - дневен срок от връчването за доброволно изпълнение на установеното в т. 1.4. задължение. Прието е от първоинстанционният съд, че оспорената заповед съставлява валиден индивидуален административен акт като издадена от компетентния орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и при спазена процедура по чл.195 и чл.196 от ЗУТ, както и че е съобразена с целта на закона. Прието е за установено по безспорен начин, че процесния пътен възел /надлез, мостово съоръжение/ при детелината на бул. България , Околовръстен път София /II-18 км 49+316/, посока от бул. Братя Бъкстон към Бояна е в аварийно /критично/ състояние, установено надлежно в производството по чл.195 ЗУТ, поради което издателят на заповедта е бил длъжен да възложи извършването на съответните ремонтни дейности на собственика на строежа, който обаче не е установен нито от комисията по чл. 196 от ЗУТ, нито от вр. ид. гл. архитект на СО. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил правни доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена срещу ненадлежен адресат, тъй като АПИ не отговаря за поддръжката и ремонта на процесният пътен възел при км 49+316 на СОП, поради което следва да бъде отменена. Този извод почива на нормите на чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУЗСО във вр. с чл. 3 от ППЗП и с чл. 52, т. 1, б. б от ППЗП и споразумителни протоколи между АПИ и СО за съвместно финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на Столична община за периода до 2024г. и към настоящия момент /споразумение от 13.02.2024г./ Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Единственият спорен въпрос в касационното производство е досежно адресата на процесната заповед, който следва да понесе разпоредените с нея правни последици за извършване на авариен основен ремонт на установеното надлежно в производството по чл.195 ЗУТ критично състояние на мостовото съоръжение при детелината на бул. България , Околовръстен път София / км 49+316 на път II-18 /, посока от бул. Братя Бъкстон към Бояна . Безспорно е по делото обстоятелството, че това съоръжение е част от републиканската пътна мрежа /второкласен републикански път СОП II-18/, който се явява част от пътища първи клас Е-79, Е-871, Е-773 и Е-80 /международни/, съгласно Приложение 1 на Решение 959 от 31.12.2018 г. на Министерски съвет за утвърждаване на списък на републиканските пътища. Първоинстанционният съд е установил горното обстоятелство, но го е обвързал погрешно със задължението на СО за съвместно финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на Столична община. Видно от актуалното споразумение между АПИ и СО за съвместно финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на Столична община от 13.02.2024г., същото е сключено на основание чл.30, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.55, ал.1 и ал.2 от Правилника за приложение на ЗП/ППЗП/ и касае единствено поддръжката на процесното пътно съоръжение по реда на чл. 48, т. 2, буква "в". Съгласно законовата дефиниция на §1,т.14 от ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата . Детайлна уредба в тази насока е разписана в ППЗП, гл.5, раздел.III, като чл.47 дефинира освен поддържането на пътищата и техния текущ ремонт , а чл.50 препраща към Наредба РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Съгласно нормата на чл.3 от наредбата задължението за поддържане и текущият ремонт на републиканските пътища е възложено на АПИ с възможност за съвместяване на тези задължения с общината по изрично споразумение /ал.2/. Разпоредбата на чл.10 и Приложение 2 към Наредбата разписват изчерпателно изброяване на дейностите, обхванати от текущо поддържане и текущ ремонт на пътищата, между които не е предписаното с процесната заповед извършването на основен ремонт и/или реконструкция. Предвид горното, решаващият правен извод на първоинстанционния съд, че АПИ не е надлежен адресат на процесната заповед, поради приложимост на чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУЗСО във вр. с чл. 3 от ППЗП и с чл. 52, т. 1, б. б от ППЗП и споразумителните протоколи между АПИ и СО за съвместно финансиране и поддържане на републиканските пътища в чертите на Столична община, се явява неправилен и незаконосъобразен. Нормата на чл. 52, т. 1, б. б от ППЗП е приложима само по отношение на пътните възли и кръстовищата, както и частите от тях, които са част от общинската пътна мрежа , а по делото е установено, че пътния възел е част от републиканската пътна мрежа. В тази връзка е несъответно и прилагането на чл.3 ППЗП. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУЗСО също не е относима към собственоста на процесното съоръжение и задължението на АПИ, тъй като тя касае устройството на техническата инфраструктура, а не нейното управление след надлежното й изграждане. Обратно на мотивите, изложени в обжалваното решение, настоящата инстанция приема, че процесната заповед е издадена по отношение на надлежен адресат /АПИ/, тъй като с нея е разпоредено извършване на основен ремонт /реконструкция/ и възстановяване на мостово съоръжение, част от пътен възел при бул. България , Околовръстен път София /II-18/, което е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.5, ал.1,т.2 ,чл.8, ал.2 и ал.5 от ЗП във връзка с §1, т.3 от ДРЗП.Нормата начл.8 ,ал.2 определя републиканските пътища като изключителна държавна собственост, като част от тях са и основните елементи , визирани в чл.5, т.е. и пътните съоръжения, вкл. процесното мостово съоръжение. Съгласно изричната норма на чл.19, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 и 4 от ЗП, управлението на процесното мостово съоръжение като част от републиканската пътна мрежа, е възложено на АПИ, което съгласно ал.2 включва и основният му ремонт. В този смисъл е и разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗП във вр.с §1,т.13 от ДРЗП. Следователно възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ по отношение на следващите се ремонтно възстановителни дейности на процесното мостово съоръжение е АПИ, върху който субект законосъобразно да разпоредени последиците от изпълнение на процесната заповед. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на АПИ като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора за двете съдебни инстанции, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 270лв, от които 70лв- внесена държавна такса и 200лв юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,