Решение № 1303 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2020 г.

Решение № 1303 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Колева, срещу решение № 126/04.08.2020 г. постановено по адм. д. № 145/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта с която е отменено Решение № 07/312/02338/3/01/04/02 от 26.03.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция и делото е върнато като преписка на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по определяне размера на финансовата корекция, съобразно указанията на съда в по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа и касационна инстанция. Прави се възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Ответникът по касационна жалба – ЕТ "ЕЛДИКО – Нели Митева", чрез пълномощника си адвокат Н. Миланов от АК – Габрово, в отговора на касационната жалба и постъпилото писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира направени по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на ЕТ "ЕЛДИКО – Нели Митева" против Решение № 07/312/02338/3/01/04/02 от 26.03.2018 г. за налагане на финансова корекция по Договор № 07/312/02338 от 22.05.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския фонд за развитие на селските райони /ЕСФЗС3 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С него на търговеца е наложена финансова корекция в размер на 15 204. 20 лева, съставляваща 5 % от предоставената финансова помощ по договора, поради неизпълнение на бизнес плана в частта за 2016 г., която се явява разлика от общо наложената санкция в размер на 15% и 10 % санкция за неспазване на същото задължение за период от две финансови години /2014 г. и 2015 г. /, наложена с предходно Решение за финансова корекция № 07/312/02338/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/720 от 10.04.2017 г. С обжалваното решение № 126/04.08.2020 г. постановено по адм. д. № 145/2018 г., Административен съд – Габрово е отхвърлил оспорването на ЕТ "ЕЛДИКО – Нели Митева" против процесното решение за финансова корекция, отменил е оспорения акт в частта, с която е наложена финансовата корекция и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по определяне на размера на корекцията. За да постанови този резултат съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за неговото издаване и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършил е преценка, че допуснатите от едноличния търговец действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 29 от 11.08.2008 г./ и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри и непостигане на изискуемата "икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Първостепенният съд е направил извод, че констатираното неизпълнение има за последица икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите, предвидени в приложимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. По отношение на размера на финансовата корекция, административният съд е приел, че същият е определен въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Изложил е мотиви в насока, че определянето на размера на наложената финансова корекция, извършено въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната. Постановеното решение е правилно. За да постанови съдебният си акт, Административен съд – Габрово правилно е приел, че между ЕТ "ЕЛДИКО – Нели Митева" и ДФЗ е сключен Договор № 07/312/02338 от 22.05.2012 г., въз основа на който на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Съобразно разработения бизнес план и сключеният договор проектът, финансиран със средства на ЕС, съставлява "инвестиция за изграждане и оборудване на три нива с два самостоятелни подобекта – сладкарска работилница на първи надземен етаж и стаи за гости на горните два". Предвидените цели са създаване на условия за предоставяне на туристическа услуга /интегриран туризъм/, както и създаване на малък семеен бизнес за производство и осигуряване на работни места. Планирано е и създаване на семеен бизнес, свързан с производство на сладкарски изделия. Като очаквани резултати, след завършване на проекта по изграждането на обектите, в бизнес плана са заложени създаването на нови работни места. Предвижда се цялостната инвестиция да възлезе на стойност 459 224. 30 лв., от които 20% собствени средства, 60% кредит и 20% други приходи. Единствено за проектирането на СМР са заложени 100% собствени средства. Приложена е Прогноза за нетните парични потоци на проекта и другите дейности, осъществявани от кандидата за 10 години, като през първата година са заложени постъпления от финансиране по ПРСР 2007 – 2013 на стойност 325 341. 36 лв. Съдът е обсъдил соченото от административния орган и обективирано в решението за налагане на финансова корекция неизпълнение на бизнес плана, което се твърди да съставлява неизпълнение на сключения договор в частта му по т. 4. 12., както и на чл. 46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на целите по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В ДР към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. За извършване на преценка относно икономическата жизнеспособност на едноличния търговец, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза /л. 2003 – 2008 по делото/, като видно от заключението на вещото лице неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели за размер на приходи от дейността за периода 2014 – 2016 г. не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно, поради което същото отговаря на определението за жизнеспособност. С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че предприятието на ЕТ е устойчиво и генерира достатъчно доходи за вида дейност, която осъществява. Настоящият състав намира за правилни и изводите на административния съд по отношение на изпълнението на бизнес плана в частта относно изискването за устойчива заетост. При съобразяване на дефиницията дадена в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е отчетено увеличението на броя работни места, включително за 2016 г., с оглед наемането на нов персонал. При анализа на доказателствената съвкупност е правилна преценката на съда, че е установено неизпълнение на приходите на търговеца съпоставени със заложените предвиждания в бизнес плана. От определящо значение в конкретната хипотеза е категоричното заключение на изслушания експерт, представил приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза относно степента на неизпълнение на поетите от едноличния търговец договорни задължения. Както е отразено в обжалваното решение, вещото лице е направило самостоятелна проверка на приходите на търговеца за процесната година, както и предходните две години и е съпоставило данните със заложените предвиждания по тези въпроси в бизнес плана, като въз основа на тази съпоставка е установено горепосоченото неизпълнение. За 2014 г. в решението на административния орган е отбелязано изпълнение на заложените от плана приходи в размер на 16. 87%, а съгласно експертизата това изпълнение се равнява на 14, 05%, като неизпълнението по показателя за този период е 85, 95%. За 2015 г. според решението изпълнението се равнява на 25, 47%, а според експертизата то възлиза на 21, 43%, съответно – неизпълнението е 78, 57%. За 2016 г. изпълнението е 31, 34%, а съответно неизпълнението 68, 66%. За 2017 г. изпълнението на плана е 36, 41%, а неизпълнението 63, 59%. Становището на вещото лице е, че полученото инвестиране е разходено съгласно сключения договор и заложените дейности се изпълняват. Изложеното по-горе налага да се приеме, че се касае за непостигане на заложените в бизнес плана финансови показатели, които са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им задължително води до отмяна на финансовата помощ. Правилна е преценката на съда, че производството в настоящия случай е започнало по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с Наредба № 29 от 11.08.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Ето защо административният акт правилно е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. Като изцяло основателни се приемат изводите на съда по отношение на административния акт в частта относно размера на наложената финансова корекция. Административният орган, за да определи размера на финансовата корекция, който в случая възлиза на 5%, се е позовал на т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно която когато реализираните приходи от подпомогнатата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е три финансови години се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора. Органът е съобразил предходно Решение № 07/312/02338/3/01/04/01 от 10.04.2017 г. за налагане на финансова корекция по Договор № 07/312/02338/22.05.2012 г., с което е наложена 10% санкция за неспазване на същото задължение за период от две финансови години /2014 г. и 2015 г./, поради което е наложил санкция в размер на остатъка до 15%, т.. е. още 5% от предоставената финансова помощ по договора. Независимо от изложеното обаче, размерът на финансовата корекция е определен въз основа на обявен за нищожен подзаконов нормативен акт. Цитираната методика е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решение № 07/312/02338/3/01/04/02 от 26.03.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната. В този смисъл и предвид правилото на чл. 195, ал. 2 от АПК, законосъобразно съдът е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, е основателно искането на ответника по касационна жалба за присъждане на разноски, които са доказани като основание и в размер на 350 лв. и които касаторът следва да му заплати. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение