Решение № 286 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2009 г.

Решение № 286 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 139/01.02.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1914/2009 г. по жалба на В. Т. И., М. И. И. и Т. И. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд № 281 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 988/2008 г в частта му, в която са отхвърлени предявените от В. Т. И., М. И. И. и Т. И. И. искове против В. с. с. за разликата над 5 488 лв за всеки от ищците до пълния предявен размер от 80 789,80 лв. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос има ли право несменяемият магистрат да работи като такъв и да получава възнаграждение за работата си, без оглед на това в коя точно служба ще изпълнява задълженията си. На този въпрос следва да се отговори положително. Несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите е конституционен принцип, доразвит и в ЗСВ. След като при определените в конституцията и закона предпоставки магистратът е придобил статут на несменяемост, той не може да бъде освободен то длъжност извън изрично уредените в конституцията хипотези. Ако предпоставките за освобождаване от длъжност на несменяемия магистрат не са налице, той има право да изпълнява длъжността, която е заел при придобиване на този му статут, независимо от конкретната служба, в която това се извършва. В. с. с. няма право да освобождава магистрата, а ако стори това при поискване е длъжен да го възстанови на длъжността. Няма значение в коя служба е поискано възстановяването - то следва да бъде извършено в службата, където се изпълняват същите функции, които несменяемият магистрат е осъществявал преди освобождаването му. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. За да отхвърли частично осъдителния иск за пропуснати ползи, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е освободен неправомерно от В. и че е имал право да поиска възстановяване на длъжността "следовател". Той обаче е поискал да бъде възстановен на тази длъжност в Националната следствена служба, а на в Столична следствена служба, където е изпълнявал функциите си към момента на освобождаването. Едва към 31.05.2005 г. с решение на ВАС е постановено, че наследодателят на ищците има право да бъде възстановен на длъжност "следовател" в Столична следствена служба, поради което преди тази дата нему не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Предвид отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, правният извод на въззивния съд е направен в нарушение на материалния закон. Няма значение в коя точно служба по ЗСВ несменяемият магистрат е трябвало да изпълнява длъжността. Щом е придобил статут на несменяемост, той поначало не би могъл да бъде освободен, освен на изрично предвидените в конституцията основания. Ако все пак такова освобождаване бъде извършено, В. е длъжен да го възстанови на длъжността, от която е бил освободен. Като кадрови орган на съдебната власт С. не е обвързан от искането на неправомерно освободения магистрат в коя служба да бъде възстановен. Той трябва сам да констатира неправомерното освобождаване и да възстанови магистрата в тази служба, в която се изпълняват функциите, които е имал преди освобождаването, без оглед коя служба е посочена в молбата за възстановяване. Като е приел обратното, въззивният съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 281, т. 3 пр. 1 от ГПК обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК и доколкото няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на ищците е бил назначен за следовател в Р. при Столична следствена служба с решение на В. от 20.04.1994 г., на 16.05.1994 г е встъпил в длъжност. На основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията той е придобил статут на несменяемост към 16.05.1997 г. С решение на В. от 29.03.2000 г. И. М. И. е бил преназначен за срок от една година от следовател в Столична следствена служба за следовател в Специализирана следствена служба. Със заповед от 11.04.2001 г. на директора на Специализирана следствена служба И. е бил освободен от длъжността следовател в отдел на ССС. Тази заповед не е обжалвана, а освен това няма данни за акт на В., с който освобождаването да е постановено. На 26.05.2003 г. И. М. И. е подал молба до В. за възстановяване на работа като следовател в Национална следствена служба, която е оставена без уважение с решение на Съвета от 25.06.2003 г. Актът на В. е атакуван от И. М. И. пред Върховния административен съд, който с решение № 4953/31.05.2005 г. по адм. д. № 6476/2003 г., V отд., отменя отказът на В. и връща преписката на Съвета, като нарежда И. М. И. да бъде възстановен на длъжността следовател в Столична следствена служба. На 16.11.2005 г. В. отново взема решение, с което отхвърля молбата на И. за възстановяване на длъжността. Следва ново обжалване пред ВАС, който с решение № 2478/08.03.2006 г. по адм. д. № 11114/2005 г. отменя решението на В. с аргумент, че В. няма право да стори друго, освен да възстанови И. на длъжността въз основа на влязлото в сила съдебно решение. На 29.03.2006 г. В. изпълнява съдебното решение, като възстановява И. М. И. на длъжността следовател в Столична следствена служба. На следващия ден настъпва смъртта на И., като ищците са негови законни наследници. С оглед установените факти, приживе И. М. И. е придобил право да бъде обезщетен за имуществените вреди, които са му причинени. Когато несменяем магистрат не бъде допуснат да изпълнява задълженията на длъжността, която заема, той не получава възнаграждение за работата си. Пропуснатата възможност да реализира тези доходи съставлява имуществена вреда, която е в причинна връзка с факта на недопускането. До момента на преустановяване на това незаконно положение, магистратът има право на обезщетение. Това обезщетение се дължи от органа, който е отказал да го допусне да изпълнява задълженията за съответната длъжност. В настоящия случай наследодателят на ищците не е освободен неправомерно от длъжността "следовател", тъй като заповедта на директора на Специализирана следствена служба от 11.04.2001 г. касае само работата на И. М. И. в Специализираната следствена служба. От текста на документа, в който заповедта е обективирана, не може да се направи извод, че И. е освободен въобще от длъжността "следовател", тъй като мотивите на директора касаят само изтичането на срока за преназначаване на И. И. и освобождаването му от длъжност в отдел на Специализираната следствена служба, а не като следовател въобще. Директорът на тази служба няма и правомощия да освобождава магистрати, а и заповедта му не е атакувана, така че тя е произвела действието на акт, с който се констатира изтичането на срока за преназначаване. Друго значение тази заповед няма. Наследодателят на ищците обаче не е предприел никакви действия за възстановяване на длъжността, която е имал като несменяем магистрат, до 26.05.2003 г. На тази дата е поискал от В. да бъде възстановен като следовател в Национална следствена служба. В разумния срок за разглеждане на молбата В. я е отхвърлил, с решение от 26.05.2003 г. Актът е отменен от ВАС с влязло в сила решение. Страните в административното съдебно производство (за ищците - наследодателят им) са страни и по настоящето дело, поради което на основание чл. 302 от ГПК решението на ВАС е задължително - отказът на В. от 26.05.2003 г. е незаконосъобразен. До тази дата В. не носи отговорност за търпените от ищеца имуществени вреди. След 26.05.2003 г. обаче такава отговорност В. носи. Няма значение, че И. И. е поискал от Съвета да бъде възстановен в Националната следствена служба. В. не е обвързан от това искане. Той е бил длъжен да констатира, че И. не е освободен от длъжността с акт на В., че е несменяем магистрат и поради това да разпореди възстановяването му в службата, където този статут на несменяемост трябва да бъде зачетен. Като не е сторил това, от момента на отказа В. отговаря за обезщетяване на вредите, причинени на И. И., включително за пропуснатите ползи от възнаграждението, което несменяемият магистрат би получил при осъществяване на функциите си. От 26.05.2003 г. до 29.03.2006 г. (когато от В. е взето решение за възстановяване на И. на длъжността следовател в Столична следствена служба) пропуснатите ползи възлизат на 52 183,64 лв. На 30.03.2006 г. И. И. е починал, ищците са негови правоприемници, които са приели наследството му и правото за обезщетяване на имуществени вреди, възникнало в патримониума на И., е преминало към наследниците му по закон при равни права. Всеки от тях има право на по 17 394,55 лв (1/3 от 52 183,64 лв). В този размер исковете следва да бъдат уважени. Предвид тези мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 5 488 лв за всеки от ищците до 17 394,55 лв за всеки от ищците, след което В. да бъде осъден да заплати на всеки от ищците още по 11 906,55 лв. В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът