Решение № 8484 от 15.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В., чрез процесуален представител, срещу Решение 1260/04.10.2024г., постановено по адм. дело 214/2024г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 4586-1/05.02.2021г., издаден от органи по приходите в Община Вършец, потвърден с Решение 27/11.04.2024г., издадено от директор Дирекция "Специализирана администрация", старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроиводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че необосновано съдът е приел, че издадения АУЗД 4586-1/05.02.2021г. е издаден от компетентен орган, тъй като липсват доказателства акта да е издадено от лице попадащо в чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. На второ място се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не се е съобразил с наведените доводи за изтекла погасителна давност на определените с процесния АУЗД задължения, което води издадения акт до неговата нищожност, тъй като противоречи на ЗМДТ, подзаконовите актове приети от Общинския съвет във връзка с прилагането на закона. На трето място се сочи, че неправилно съдът е приел, че оспорения АУЗД е връчен на касатора на 12.02.2021г., тъй като не става ясно качеството и лицето получило пощенската пратка и този акт не е влязъл в сила. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касационната жалба - директор Дирекция "Специализирана администрация", старши юрисконсулт и УОС при Община Вършец, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред настоящия касационен състав решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебното производство е единствено валидността на АУЗД 4586-1/05.02.2021г., издаден от орган по приходите в Община Вършец, потвърден с Решение 27/11.04.2021г., на директор Дирекция "Специализирана администрация, старши юрисконсулт и УОС при Община Вършец, като съдът е отхвърлил жалбата на Т. В., за прогласяване нищожността на посочения по-горе АУЗД. За да постанови този резултат, на първо място първоинстанционният съд е приел, че оспорения АУЗД е бил редовно връчен на жалбоподателя на 12.02.2021г., и последния е влязъл в сила на 01.03.2021г. Освен това съдът е посочил, че с жалба вх. 915/27.04.2022г., жалбоподателят е поискал само и единствено прогласяване нищожността на процесния АУЗД, като в Решение 27/11.04.2024г. на директор Дирекция "Специализирана администрация, старши юрисконсулт и УОС при Община Вършец, произнасянето касае именно наличието или липсата на предпоставки за прогласяване нищожността на издадения АУЗД. На второ място АС Монтана е посочил, че нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен, радикален и тежък порок, че същият изначално не поражда правните последици, към които е насочен. Във връзка с горното е прието, че от събраните доказателства липсват данни акта да е издаден от некомпетентен орган представена е Заповед 56/14.02.2020г. на кмета на Община Вършец, с която издателката на процесния АУЗД С. М. е определен като служител, който да съставя актове за установяване на публични общински вземания за задължения по декларации по ЗМДТ. АС Монтана е приел, че акта е издаден в писмена форма и съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, правните основания за издаването му и е подписан от органа, посочен като негов издател. Прието е, че липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта няма като последица липса на волеизявление, водещо до нищожност. Според първоинстанционния съд не се установява при издаване на акта да са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, водещи до неговата нищожност спазен е реда за издаване на акта предвид нормата на чл. 107 от ДОПК. Съдът е посочил, че нарушение на материалния закон също би могло да е основание за нищожност, но в конкретния случай акта е издаден на годно правно основание и при приложим материален закон, което го прави валиден. Не на последно място е прието, че акта не е издаден в несъответствие с целта на закона последния е издаден с оглед установяване на дължимо публично общинско задължение. С оглед на горното, АС Монтана е отхвърли жалбата на Т. В. за прогласяване нищожността на процесния АУЗД. Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на касационна проверка е Решение 1260/04.10.2024г., постановено по адм. дело 214/2024г. на АС Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Т. В. за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 4586-1/05.02.2021г., издаден от органи по приходите в Община Вършец, потвърден с Решение 27/11.04.2024г., издадено от директор Дирекция "Специализирана администрация", старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец. Правилно първоинстанционния съд е приел, че предмета на спора пред него се свежда само и единствено по отношение валидността на издадения АУЗД т.е. относно наличието или липсата на предпоставки за прогласяване нищожността на процесния АУЗД 4586-1/05.02.2021г., предвид следното: По силата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗД се издава в 30-дневен срок или от подаденото искане, или служебно от орган по приходите при съответната приходна администрация. Този акт подлежи на оспорване в 14-дневен срок от получаването му пред съответния директор на териториална дирекция респек. пред съответния ръководител на звеното за местни приходи в съответната община. В конкретния случай от приложените по делото доказателства се установява, че процесния АУЗД 4586-1/05.02.2021г. е връчен чрез писмо с обратно разписка на жалбоподателя, като в разписката е налице поставен подпис и дата -12.02.2021г. При тези данни правилно съдът е приел, че Т. В. е бил уведомен за издадения му АУЗД на дата 12.02.2021г., като срокът за оспорване относно законосъобразността на акта е 14-дневен и е изтекъл на 01.03.2021г. /присъствен ден/ и единствения способ за оспорване на издадения акт е искане за прогласяване неговата нищожност. Оспорването на факта на получаване на известието за издадения АУЗД е недопустимо едва с касационната жалба, като въпреки посоченото в последната, не се установява в първоинстанционната жалба, нито в водените открити с.з. жалбоподателят да е оспорил получаването на АУЗД. Следва да се посочи и факта, че в жалбата до АС Монтана, подадена срещу АУЗД 4586-1/05.02.2021г. самият жалбоподател сочи само и единствено наличие на предпоставки за невалидност на издадения акт и търси защита именно чрез прогласяване нищожност на последния. Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита изводите на АС Монтана касаещи предмета на спора произнасяне относно единствено валидността на издадения АУЗД, за правилни. Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорения АУЗД 4586-1/05.02.2021г. е издаден от материално компетентен орган по приходите, не се установяват нарушения на изискванията за писмена форма и съдържание, както и нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването на нищожността му. На първо място видно от събраните по делото доказателства не се установява некомпетентност на органа издал оспорения АУЗД. За производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК са прилагат разпоредбите на ДОПК с оглед препращането на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, като установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на съответната общинска администрация, които са органи по приходите, а ръководителят на местното звено за местни приходи е с правомощията на териториален директор. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай актът е издаден от С. М. на длъжност специалист Инспектор в звено Местни данъци и такси, отдел Инвестиционна политика Гр. ЗС, ЕСГРАОН, Дирекция Специализирана администрация при Община Вършец, оправомощена със Заповед 56/14.02.2020г. на Кмета на Община Вършец, да издава актове с които да се установяват размера и дължимите данъци и такси по ЗМДТ и да съставя актове за установяване на публични общински вземания за задължения по декларации по ЗМДТ. При тези събрани доказателства правилно АС Монтана е приел, че органа издал процесния АУЗД има съответната вменена му компетентност за издаване на актове, касаещи определяне на данъчни задължения по ЗМДТ. Компетентност да издава актове като решаващ орган има и издателят на Решение 27/11.04.2024г. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4, изр. първо ДОПК предвижда, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Потвърждаващото акта решение изхожда от А. Т. в качеството му на директор Дирекция Специализирана администрация, старши юрисконсулт и УОС, който притежава материална компетентност по смисъла на цитираните разпоредби, като видно от приложена Заповед 282-А/01.08.2012г. на кмета на община Вършец, същият е заемал посочената длъжност. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че издадения АУЗД е в писмена форма, съдържащ изискуемите се реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсата на който и да е от тях води до унищожаемост на акта, но не и до неговата нищожност. Друго основание на нищожност, както е посочил и АС Монтана е свързано с наличието на особено съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, допуснати от органа при издаване на съответния акт. За да бъде основание за обявяване на акта за нищожен това нарушение трябва да е толкова съществено, че да опорочава административното производство като цяло, т. е това производство следва да е проведено в отсъствие на законово разписаната процедура. В конкретния случай производството по издаване на процесния АУЗД е протекло изцяло по реда посочен на чл. 107 от ДОПК, предвид препращащата нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Като основание за нищожност следва да се приеме и ако акта е издаден при материална незаконосъобразност, но то в такава степен, която да лишава изцяло акта от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати. В конкретния случай оспорения АУЗД е издаден на законово основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като безспорно цели установяването на размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за притежаваните от жалбоподателя имоти въз основа на подадени от задължено лице декларации, както и събирането на тези задължения, които не са заплатени в срок. Акт с подобно съдържание е допустим от правния ред, като разпоредените правни последици от волеизявлението му не са нетърпими като противоречащи на правопорядъка по начин, изключващ въобще настъпването им. За да се приеме, че има нищожност на основание чл. 160, ал.2, предл. последно от ДОПК, респективно чл. 146, т.4 от АПК, следва противоречието с материалноправните норми да е от такова естество, тежест и интензитет, че да не се признава въобще от правния ред и пряко да рефлектира върху валидността на акта, т.е. когато при издаването на акта е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая издаденият административен акт се основава на относимите и приложими към спорното право материалноправни разпоредби на ДОПК и ЗМДТ. Не на последно място, настоящата касационна инстанция намира, че оспореният АУЗД е издаден и в съответствие с целта на закона - да се обезпечи събирането на дължимите от гражданите данъци и такси за притежавани от тях имоти, поради което и на това основание не е налице нищожност на акта. В обобщение касационната инстанция приема, че правилно АС Монтана, след анализ на правните норми и наведените възражения в отправената до него жалба относно наличието на основания за прогласяване нищожност на издадения АУЗД, е приел акта за валиден. Същият е издаден в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е от фактическа и правна страна, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. Индивидуализирани са разпоредените с акта права и задължения, същият е издаден при наличие на условията и предпоставките, предвидени в приложимите процесуални и материалноправни норми, и при липса на превратно упражняване на власт, налице е ясно и разбираемо изразена воля на органа. АУЗД е издаден от компетентния за това орган в пределите на материалната, териториалната и времевата му компетентност, подписан е от неговия издател. В допълнение следва да се посочи нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 относно погасителната давност, по силата на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. При издаване на акта задълженото лице има право да направи възражение за изтекла давност, основателността на което е въпрос на законосъобразност на акта, а не на неговата нищожност. Обратното би означавало да не могат да се издават актове след изтичане на 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, която се релевира чрез възражение. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното първоинстанционно съдебно решение, следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 564.06лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение