Решение № 92 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2021 г.

Решение № 92 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2021 г., V о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., чрез процесуалния си представител адв. С. Юрукова, срещу Решение № 7110/9.12.2020 г., постановено по адм. дело № 11331/2019 г. от Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлен искът на И. Н. И. срещу Национална агенция за приходите за присъждане на сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните й данни, станали достъпни вследствие т.нар. "хакерска атака", при която от електронните масиви на Национална агенция за приходите неправомерно е била изтеглена информация в голям обем, съдържаща множество лични данни на български граждани, съобщение, за която е било публикувано от медиите на 15.07.2019 г., ведно с иска за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и неправилно е дал указания на ищцата да докаже незаконосъобразното бездействие на ответника. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства за доказване ефективността на мерките, които е предприел за защита на личните данни. Оспорва изводите на съда относно вредата, която е претърпяла и нейното доказване. Твърди, позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), че наличието на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия като процесните не следва да се доказва. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя писмена защита и списък на разноските. Ответникът по касация – Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Танев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от И. Н. И. срещу НАП иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, претърпени за периода от 15.07.2019 г., в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), член 24 и член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679" или "ОРЗД", заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 15.07.2019 г. неизвестно лице е осъществило нерегламентиран достъп в информационните масиви на НАП, станал известен като "хакерска атака", вследствие на което е разпространена информация, съдържаща личните данни на над 6 000 000 физически лица. За извършеното деяние агенцията е уведомила Софийска градска прокуратура и Комисията за защита на личните данни. Със Заповед № 3ЦУ-746/25.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена политика по защита на личните данни в НАП. Утвърдена е Политика по информационна сигурност на НАП, версия 3.0 от м. май 2016 г. Издадена е Инструкция № 2/8.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1, към чл. 24, ал. 2 от Инструкцията, служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения. Със Заповед № 3ЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС IS0/IEC 27001:2006 в НАП. Изработена е Методика за оценка на риска, версия 1, към м. декември 2013 г. Със Заповед № 3ЦУ-83/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, са определени вида, съдържанието, реда за създаване, поддържане и достъп до регистъра на НАП и базите данни за задължените лица, формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка и сроковете за съхранение на архивираната информация. Със Заповед № 3ЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени "Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗНАП", "Указания за обозначаване и работа с информация", "Указания за попълване на образци на процедура", "Указания за попълване на образеца на инструкция" и др. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен. След анализ на разпоредбата на чл. 203 АПК и на предпоставките за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е посочил, че в случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие - нарушение на разпоредбите на член 24 и член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 45, ал. 1, т. 6, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал. 2, чл. 67 и чл. 68 ЗЗЛД - неизпълнение на задължението за обработване на личните данни по начин, който да гарантира подходящо ниво на сигурност като се приложат подходящи технологии и организационни мерки и неизвършване на оценка на въздействието на предвидените операции по обработване на личните данни върху тяхната защита. Посочил е, че цитираните от ищцата разпоредби предвиждат задължение за администратора на лични данни да въведе подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с разпоредбите на Общия регламент за защита на данните – член 24, параграф 1 и член 32 от него. Същият подход е възприет и в цитираните разпоредби от Закона за защита на личните данни. Приел е, че предвид оповестената в медиите на 15.07.2019 г. информация за т.нар. "хакерска атака", при която от електронните масиви на НАП е била неправомерно изтеглена информация с голям обем, съдържаща личните данни на множество български и чуждестранни физически и юридически лица, е налице противоправно деяние. Изложил е съображения, че то само по себе си не обосновава извод, че е следствие от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни задължението си за осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната система и да защити физическите лица във връзка с обработване на личните им данни. Приел е, че се касае за противоправно деяние от страна на трети лица, довело до негативния резултат – неоторизиран достъп до базата данни на НАП. Този негативен резултат е посочил, че не презумира противоправно поведение на администратора на лични данни. Посочил е още, че за доказване на задълженията си, произтичащи от регламента и закона, ответникът е представил писмени доказателства, които е изброил. Приел е, че исковата претенция е недоказана, относно наличието на незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, което достатъчно основание за нейното отхвърляне. Въпреки това съдът посочил, че намира за необходимо да изложи мотиви и по отношение на твърденията в исковата молба за настъпване на вреда. В тази връзка е изложил съображения, че противно на твърденията на ищцата, вредите не се считат за доказани. Посочил е, че в тежест на ищцовата страна е да докаже тяхното настъпване и в какво конкретно се изразяват. Приел е, че от доказателствата по делото не се установило реално настъпване на конкретни неимуществени вреди. Доказателствата по делото сочат на пасивно поведение от нейна страна – въпреки че се е притеснявала, няма доказателства да е предприела действия по установяване на конкретните засегнати /разкрити/ данни и действия за предотвратяване на евентуална злоупотреба с тях. При недоказаност на твърдяното незаконосъобразно бездействие и наличието на настъпили вреди, е приел, че е безпредметно обсъждането дали е налице причинна връзка между бездействието и причинената вреда. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила при следните коригиращи мотиви: Предявеният иск е с правно основание член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид член 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на "вреди", които са били "нанесени", е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Член 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед член 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Неправилно първоинстанционният съд е посочил, че доказателствената тежест за докаже незаконосъобразно бездействие от страна на администратора на лични данни се носи от ищеца по делото. Изложените в тази връзка съображения в касационната жалба са основателни, но поради недоказаност на претърпените вреди, по изложените по-долу съображения, допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила от съда при разпределяне на доказателствената тежест, въведено от касатора, не може да доведе до отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Разпоредбата на член 82, параграф 3 от ОРЗД ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищцата в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Представените писмени доказателства, цитирани от първоинстанционния съд и представените такива с отговора на касационната жалба, не доказват, че приложените мерки са подходящи за защита на личните данни. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от "трета страна" по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са "подходящи" по смисъла на тези членове 24 и 32. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е посочил, че разкриването на лични данни в резултат на т.нар. "хакерска атака" не презумира противоправно поведение на ответника като администратор на лични данни да приложи подходящи технически и организационни мерки за осигуряване защитата на базата данни, така че срещу нея по никакъв начин, от никого и с никакви средства да не може да бъде достъпено. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от "трета страна" по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен за събитието причинило вредата. Представените писмени доказателства не доказват прилагане на подходящи организационни и технически мерки за осигуряване защита на личните данни. Правилно съдът е приел, че в процесния случай не е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищцата твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват "нематериална вреда" по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. На ищцата от първоинстанционния съд са дадени указания да докаже твърдените за претърпени неимуществени вреди. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищцата не е успяла да докаже преживените негативни емоции, подробно описани в исковата молба. Показанията на разпитания по делото свидетел са много общи. От същите не може да се направи извод за настъпили неимуществени вреди. Свидетелят сочи, че ищцата се е притеснявала, но не е посочил как точно притеснението се е отразило на г-жа И. и в какво точно се изразява, т.е. до какви негативни емоции е довело това притеснение. Ищцата не е доказала и какви нейни лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни г-жа И. е ангажирала само, както е наименувано в исковата молба "копие от потвърдителните СМС-и, справки от интернет портала на НАП и извадки от публично оповестени таблици с лични данни, всички ние бяхме уведомени, че попадаме сред лицата, чиито лични данни са били неправомерно разкрити". В кориците на първоинстанционното дело, на лист 16 и лист 18, се съдържат идентични извадки, вероятно от потвърдителни SMS, в който е отразено: "НАП: По заявка номер 1574 ИМА неправомерно разкрити лични данни" (точен цитат). Няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае И. Н. И., т.е. не е ясно, че са изтекли именно данните на г-жа И. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се преценят притеснението и страхът като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищцата, както и че действително са претърпени неимуществени вреди, има за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по член 82 ОРЗД не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищцата да докаже, че именно нейни конкретни лични данни са изтекли, както и какви точно неимуществени вреди е претърпяла и в какво точно се изразяват те. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, се явява основателна и следва да се уважи в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение