Решение № 16095 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2009 г.

Решение № 16095 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Пловдив и Агенция "Митници", чрез пълномощника юрисконсулт Валентина Василева, срещу решение № 626/15.05.2009, постановено по адм. дело № 978/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че при осъществения последващ контрол е установено, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, поради което митническите органи са взели необходимите мерки за отчитане на новите обстоятелства и са определили съответната митническа стойност на процесната стока при прилагане разпоредбата на чл. 35 с корекцията по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Поддържа се, че неправилно съдът е игнорирал като ирелевантни за спора обстоятелствата относно плащането на транспортните разходи по доставката на внесената стока, тъй като именно те доказват платеца по фактурата за транспорт и влияят върху определянето на митническата стойност, независимо от договорените условия на доставка между продавача и купувача-вносител. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Ответникът по жалбата - "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощниците адв. Борислав Иванов и адв. Татяна Рискова се излагат съображения за правилност на решението. Поддържа се, че административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, като при определянето на митническата облагаема стойност е прибавил и стойността на транспорта до Солун. Относно спорната фактура за транспорт на стоката се излагат съображения за това, че същата не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗСч поради липса на реквизити - подпис на получателя, а наред с това не е отразена в неговото счетоводство, в справката-декларация и дневника за продажби. Излагат се аргументи за това, че договорените условия за доставка DDU съобразно ИНКОТЕРМС 2000 определят продавача като платец на разходите за транспорт до уговореното местоназначение, а от доказателствата по делото не е установено получателят на доставката "ЗИМ" ЕООД да е заплащал такива разходи от Китай до Солун. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението на административния съд. Счита, че въпреки договорените условия на доставка, по делото няма данни продавачът на стоката да е заплатил разходите за транспорта й до Солун, а има издадени две фактури за транспорт от "БМД" ЕАД с получател "ЗИМ" ЕООД. Независимо, че тези фактури не са били отразени в счетоводството на "ЗИМ" ЕООД, то след като счетоводството е водено нередовно, дружеството не следва да извлича облаги от това. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено по жалба на "ЗИМ" ЕООД решение за промяна на митническа стойност № 490/6.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0290/11.04.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваното решение за промяна на митническа стойност е постановено при последваща проверка на ЕАД № 3000/4-49442/2.09.2005 г., с който е оформен режим внос на детски плюшени играчки с приложена фактура на стойност 9001, 50 щ. д., с изпращач на стоката NANJING HAPPY TOY CO. LTD, Китай. В кл. 20 на ЕАД е декларирано условие на доставка DDU Tessaloniki (Солун), което съгласно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че доставчикът ще заплаща разходите по доставката до местоназначението, без дължимото мито (Delivered Duty Unpaid). При извършения последващ контрол е установена разлика между декларираните транспортни разходи по ЕАД - 620 лв., и тези по издадените от "Българско морско дружество" ЕАД ("БМД" ЕАД) към жалбоподател "ЗИМ" ЕООД фактури за транспорт № 050812-II/1.09.05 г. и № 05-08-12-III/7.09.2005 г., на обща стойност 2020 лв., поради което е прието от проверяващият административен орган, че тези по-високи разходи трябва да бъдат прибавени към митническата облагаема стойност на внесените стоки. Предвид това е извършена корекция на митническата облагаема стойност и на съответните задължения, като е определена разлика за доплащане в размер на 383 лв., от които мито 84 лв. и ДДС 299 лв., ведно със законните лихви, считано от 2.09.2005 г., за което е постановено решение за промяна на митническа стойност № 490/6.03.2008 г. на началника на Митница Пловдив, което е потвърдено по реда на административното обжалване от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-5512-0290/11.04.2008 г. За да отмени обжалваното решение съдът е приел, че с оглед на представения договор между "ЗИМ "ЕООД и Jericho General Trading Co LLC, Дубай - ОАЕ и писмо от страна на последния, потвърждаващо плащането на транспортните разходи по доставката на стоката до Солун и с оглед договорените условия на доставка DDU следва да се приеме, че не се налага промяна в митническата стойност на стоките по цитираното ЕАД. Приел е също, че е в тежест на административния орган да докаже неистинността на процесната фактура за международен транспорт част Дубай - Солун на стойност 1400 лв. Предвид това съдът е направил извода, че неправилно тази фактура е включена при определяне на митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗМ. Касационният състав на съда намира следното по така постановеното решение: Безспорно е установено по делото, че "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив е осъществило внос на детски плюшени играчки съгласно ЕАД № 3000/4-49442 от 2.09.2005 г., като в кл. 20 на ЕАД "Условие на доставка" е декларирано DDU Солун, което означава, съобразно Международни правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000, че продавачът поема всички рискове и разходи за доставката на стоките до тяхното местоназначение, без съответното мито. Това деклариране съответства и на клаузата на сключения между вносителя и Jericho General Trading Co LLC, Дубай - ОАЕ договор от 7.01.2004 г. Спорен е въпросът доколко тези условия на доставка са били изпълнени от страните и кой е платил транспортните разходи от Дубай до Солун. В подкрепа на твърдението си, че този транспорт е заплатен от продавача, дружеството-жалбоподател е представило писмо от своя съконтрагент, с което последният е декларирал, че е платил всички транспортни разходи. По делото обаче не са представени други доказателства за плащане на транспорта, като например счетоводни или платежни документи. От представените по делото доказателства - фактура № 050812-II/1.09.05 г. за международен транспорт от Солун до Пловдив на стойност 620 лв. и фактура № 05-08-12-III/7.09.2005 г. за международен транспорт част от Дубай до Солун на стойност 1400 лв., издадени от "БМД" ООД с получател "ЗИМ" ЕООД, както и доказателства за плащане в брой - приложени към фактурите фискални бонове и приходни касови ордери се установява, че платец на транспортните разходи е бил вносителя. Поради това договорените и декларирани в ЕАД условия на доставката са били на практика различни от реалното изпълнение на договора. От процесната данъчна фактура за транспортни услуги от Дубай до Солун, която представлява първичен счетоводен документ и издадения към нея фискален бон, както и приходен касов ордер се установява, че е извършено плащане в брой от страна на получателя "ЗИМ" ЕООД. Налице са валидни счетоводни документи, ползващи се с доказателствена сила и доказващи плащането на транспортните разходи от страна на това дружество. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че и двете фактури за транспорт са надлежно отразени в счетоводството на "БМД" ООД. Неправилен е изводът на съда, че липсата на подпис върху фактурата от страна на получателят я прави негодно доказателство и че доказателствената тежест при това положение се носи от административния орган. В чл. 7 ЗСч не е предвидено като задължителен реквизит за валидност на фактурата да има подпис на получателя. Необосновано съдът е приел, че предвид липсата на подпис върху фактурата от страна на получателя, не е установено реално плащане. Фактурата за транспорт от Солун до Пловдив също не е подписана, но е осчетоводена от "ЗИМ" ЕООД и същият не оспорва доказателствената й стойност. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че неправилно е приложена нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ при определяне на митническата стойност, при което към реално платената стойност на стоката е прибавена стойността на транспорта от Дубай до Солун в размер на 1400 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят и разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Затова, след като е установено, че дружеството-вносител е извършило реално разходите за транспорт от Дубай до местоназначението на стоката - Солун, с тези разходи следва да се коригира митническата стойност, декларирана от вносителя, независимо от договорените условия на доставка, доколкото липсват убедителни писмени доказателства за плащането на такива разходи от страна на продавача на стоката. По изложените съображения, правилно митническите органи са определили митническата облагаема стойност на стоката и съответния размер на митническите задължения. Като е отменил обжалваното митническо решение първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от "ЗИМ" ЕООД против митническото решение. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като касаторът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,