Решение № 15536 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2019 г.

Решение № 15536 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и общинска собственост" при община Симитли, чрез адв. Ал. Цветков, против Решение № 446 от 6.03.2019 г. по адм. д. № 538/18 г. на Административен съд - Благоевград, в частта му, с която по жалба на "Балкан МК" ЕООД, представлявано от управителя К. Христов, [населено място], [адрес], е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1649/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел "Местни приходи" в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Симитли, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ общо главница и лихви в размер над 1 759,06 лв. до 1 842,61 лв. и такса битови отпадъци /ТБ0 общо главница и лихви в размер на 16 126,76 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. От съдържанието на жалбата може да се заключи, че позоваването е на всички основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел за недоказано предоставянето на битовите услуги от общината в района, където се намират недвижимите имоти на жалбоподателя. Установено е, че имотите са с административен адрес гр. Симитли, ул. "Драгова махала"№ 2; Драгова махала е включена в Заповед № 1924 от 28.10.2015 г. за определяне на районите и графика на сметосъбиране и за 2016 и за 2017 г.; представени са товарителници за извозване на битови отпадъци от Драгова махала. Дори да се приеме, че дружеството не дължи такса за сметосъбиране, то дължи такса за депониране на отпадъци и поддържане на депо и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Жалбоподателят дори не е твърдял, че имотите му се намират извън района на организираното сметосъбиране в община Симитли. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба "Балкан МК" ЕООД, чрез адв. А. Петков, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че касационната жалба е нередовна, евентуално-неоснователна. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Неоснователно в отговора по касационната жалба се поддържа, че жалбата е нередовна. Наистина, относно отмяната на част от установените данъчни задължения за ДНИ в нея няма конкретни оплаквания, но се иска отмяна на решението и в тази част, при което касационният съдебен състав служебно дължи произнасяне по прилагането на материалния закон в тази част на първоинстанционното решение. За да отмени установените с оспорения акт задължения за ДНИ частично, съдът, въз основа на заключението на счетоводна експертиза, е приел, че данъчната оценка на процесните имоти, като данъчна основа на облагането, е била определена неправилно, поради което данъчната основа за облагане с процесния данък следва да бъде намалена. В съгласие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ДНИ е изчисляван върху данъчна основа, равна на данъчната оценка на имотите като по-високата от двете стойности между тази оценка и отчетната им стойност. Намалението на установеното задължение е основано на фактически извод за неправилно определяне на размера на данъчните оценки. Съдът е изчислил коректно размера на задължението, въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изчислило коректните размери на данъчните оценки. Против тази част на решението няма конкретни касационни оплаквания и то следва да остане в сила като постановено при правилно прилагане на материалния закон. За да отмени изцяло установените задължения за ТБО, съдът е приел, че не е установено в района, в който се намират недвижимите имоти да се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото административният адрес – ул. "Неизвестна" не попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, издадена от кмета на общината за 2016 и 2017 г. Не е установено предоставянето на услугите и на другите, посочени в удостоверението адреси – кв. Ораново и "Драгова Махала" (л. 359), поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е субект по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за заплащането на тези услуги в определен от общинския съвет размер. Решението в тази част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основателно в касацонната жалба се поддържа, че жалбоподателят пред първоинстанционният съд изобщо не е поддържал оплакване за невключване на процесните недвижими имоти в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В жалбата по административен ред и пред първоинстанционния съд, адресатът на оспорения АУЗД е поддържал, че актът не изпълнява изискванията за форма, доколкото в него не са изложени фактически и правни основания за определяне на размера на публичното задължение, нито конкретно за всеки имот, нито конкретно за всяка от трите услуги, за които се дължи такса битови отпадъци. Разбира се, първоинстанционният съд е бил длъжен да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, но видно от представеното удостоверение от кмета на Община Симитли /стр. 359 от делото на АС/, на което се позовава касаторът и което изобщо не е обсъждано от съда, обектите, описани в оспорения АУЗД са с административен адрес, област Благоевград, община Симитли, кв. "Ораново", "Драгова махала"№ 2, а ул. "Неизвестна" не съществува. В цитираната по-горе заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ Драгова махала фигурира. В мотивите на оспорени АУЗД не са посочени адреси на декларираните имоти, а записът "ул Неизвестна" очевидно няма предвид улица с такова наименование, още повече, щом е установено, че такава улица не съществува. В резултат на необсъждането на удостоверението, първоинстанционният съд изобщо не е изложил мотиви относно това къде приема, че се намират процесните имоти, за да приеме, че не се намират в границите на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. От друга страна, съдът е приел само с едно изречение в мотивите си, че: "не се установи предоставянето на услугите и на другите, посочени в удостоверението адреси – кв. "Ораново" и "Драгова махала"". Този извод е направен без никакво обсъждане на каквито и да било доказателства, само като фактическа констатация. Липсата на мотиви в тази решаваща за спора част нарушава правото на защита на страните и пречи на ефективния касационен контрол върху съдебния акт в тази му част. Изложеното мотивира съдебния състав на касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен АУЗД в частта му на установените задължения за ТБО и в частта му за разноските и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази му част. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение