Решение № 7767 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2018 г.

Решение № 7767 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Национален осигурителен институт – С. (ТП на НОИ - С.) против решение № 395/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 176/2018 г. по описа на Административен съд С.. С него съдът: 1) e отменил решение № 1019-20-62#1/27.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С., както и потвърденото с него разпореждане № 201-00-1406-4/09.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е разпоредено да бъде спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на В. У.; 2) постановил е преписката по заявление от 22.12.2017 година на В. У. да бъде изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица, за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и 3) осъдил е ответника да заплати разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и страната моли съда да отмени порочното съдебно решение. Ответникът - В. У. чрез своя процесуален представител – адв. С. К., оспорва основателността на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Пред Административен съд С. е обжалвано решение № 1019-20-62#1/27.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С., както и потвърденото с него разпореждане № 201-00-1406-4/09.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е разпоредено да бъде спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на В. У.. От приетите за установени пред административния съд факти е видно, че на дата 22.12.2017 г. В. У. е сезирала компетентните органи в ТП на НОИ - С., с искане да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В развилото се административно производство по искането на лицето, от компетентната институция на Испания е представен приносим документ U1, с който за Узунова се удостоверява осигурена заетост по законодателството на Испания за периода 08.12.2017 г. – 21.12.2017 г. вкл., основанието за прекратяване на осигуряването – изтичане срока на договора и осигурителен доход за периода на заетостта – 825. 49 евро. С разпореждане № 201-00-1406-2/29.03.2018 г. спряното по – рано производство по отпускане на обезщетението е възстановено, а с разпореждане № 201-00-1406-3/30.03.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – С. на В. У. е отпуснато обезщетение за безработица за времето от 22.12.2017 г. до 21.10.2018 година. Съдът е обсъдил обстоятелството, че за да се установи дали фактически лицето е било заето в Испания за посочения в документ U1 период, е била извършена проверка на пътуванията му до Испания. С писмо от 24.04.2018 г. ГД "НП" към Министерството на вътрешните работи уведомяват ТП на НОИ – С., че В. У. е напуснала Р България на 06.12.2017 г. през ГКПП – Аерогара С., като е налице и регистрирано влизане в страната на 09.12.2017 г. отново през ГКПП – Аерогара С.. Относимо в конкретната хипотеза е налице ли са данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетение за безработица, и които в случая са достатъчно основание административният орган да постанови спиране на административното производство, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО. За да се произнесе в този смисъл, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – С. правилно е приел, че от съществено значение за казуса е да се установи по безспорен начин упражняване на трудова дейност от страна на лицето за посочения по – горе период. В случая административният съд приемайки, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – С. е незаконосъобразен административен акт на основанията посочени в чл. 146 АПК, е формирал мотиви, че липсват данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението на Административен съд С. е валидно, допустимо, но е неправилно. Според текста на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г. съотв. ал. 3 е изменена с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.), относим към датата на подаденото заявление, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. С разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) законодателят допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Периодът на осигурена заетост на лицето, което е било наето от работодател регистриран в Испания – дружество SERV. AGRICOLAS L. SLU, е удостоверен в документ U1. На основание него, българската администрация е констатирала несъответствие между периода на осигурена заетост и данните предоставени от ГД "НП" към МВР от страна на ТП на НОИ – С.. Несъответствието е обективирано в писмо изх. № 4008-20-16#2/09.05.2018 г. до Дирекция "ЕРМД" на ЦУ на НОИ. Във връзка с установяване упражняването на трудова дейност от страна на лицето и с оглед изискването на чл. 10, ал. 1 КСО, в Окръжна прокуратура – С. е образувана проверка с рег. № 345 ЗМ 56/15.06.2018 година. Такава е инициирана и в Изпълнителна агенция "Инспекция по труда" относно това дали лицето е било командировано, защото от доказателствата в административната преписка компетентните длъжностни лица заключават, че Узунова фактически се е намирала на територията на България. В случая Узунова и на основание представения временен трудов договор (лист 24 от първоинстанционното дело) се е задължила да предоставя труд като наето лице от испанското дружество в работен център във В. и Н., т. е. с място на изпълнение на трудовия договор на територията на Република България. Извършените проверки от страна на компетентните държавни органи на територията на България и резултатите от тях, сочат за наличието на данни по смисъла на чл. 54г, ал. 4 КСО, които обосновават материалната законосъобразност на акта. Доколкото за осигуряване на координация на националната осигурителна система на Испания и на България приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L ЗЗ, 2008 г., стр. 12), то същият в чл. 61 признава осигурителния стаж като основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Българският осигурителен стаж се включва в използваното по – общо понятие "осигурителен период", което може да обхване и периоди на трудова заетост и на пребиваване, когато по законодателството на отделната държава членка на Европейския съюз тези периоди имат осигурителноправни последици. Обстоятелството, че компетентните български институции са поискали представяне на допълнителна информация, документи или подкрепящите ги доказателства, необходими за установяването на правата и задълженията на В. У., по повод на изплащане на обезщетението за безработица и на това основание са спрели образуваното административно производство, не ограничава правата, които тя има по чл. 45 и чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). При положение, че е налице различие на законодателствата на двете държави (България и Испания) в областта на социалната сигурност и политика, прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU: C: 2009: 595, т. 49 и цитираната съдебна практика). В този смисъл разпореждането за спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица, доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускане на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка (спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица), не би надхвърлила необходимото за постигането на ефективна координация на социалната сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за организирането и финансирането на собствените си социалноосигурителни схеми. Следователно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – С. и потвърденото с него разпореждане, издадено от ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – С., са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883/2004. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отменил същите, Административен съд С. е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на порочното съдебно решение съдът следва да отхвърли оспорването на В. У., против издадения от директора на ТП на НОИ – С. административен акт. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,