Решение № 7152 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат Е. Станчева, против решение 2447 от 23.01.2025 г., постановено от Административен съд - София-град, I отделение, 64 състав, по адм.д. 11544/2024 г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез преупълномощения адвокат Д. Францов, се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решенето поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага подробни аргументи за това, че съдът се е придържал изцяло към мотивите на административния орган и не го е санкционирал за извършените нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото бежанската му история не е взета предвид при отнемане на предоставения ми статут. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му срещу извода, че не може да се ползва от правата по чл. 4, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и не е коментирал приложените по делото доказателства, че е напълно интегриран в обществото в България. Касаторът поддържа, че не е обоснован изводът, че извършеното от него деяние съставлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс /НК/, защото за това деяние е получил по споразумение с Прокуратурата наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл. 66 НК и му е наложена глоба. Изразява становище, че първостепенният съд не е обсъдил и не е взел предвид принадлежността на чуждия гражданин към [заличен текст] етнос, актуалната ситуация в Сирия и обстоятелството, че с отнемане на статута се нарушава висшия интерес на детето относим към обстоятелството, че има четири непълнолетни деца. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне на касационната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховна касационна прокуратура мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към преценката относно отнемане предоставения статут на бежанец на касационния жалбоподател. Според участващия по делото прокурор са налице фактическите основания и правните предпоставки за прилагане на чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ, тъй като е безспорно установено, че касационният жалбоподател е осъден за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, 3-5 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2447 от 23.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 6611 от 31.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София-град /АССГ/ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в предвидената в закона писмена форма, като от доказателствата по делото не се установява извършване на такива съществени процесуални нарушения, с които органът да е застрашил или накърнил правото на защита на жалбоподателя. В мотивите на обжалваното решение са изяснени предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ и е отразено безспорно установеното, че жалбоподателят се е признал за виновен за извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, 3-5 НК и е сключил е споразумение с РП-Костинброд, по силата на което му е наложено наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от 3 години. Първостепенният съд е преценил, че съответно на нормите на чл. 281, ал. 2 и чл. 93, т. 7 НК ответникът е приел, че понятието тежко престъпление следва да съвпада със същото понятие по НК. Счел е, че независимо от осъждането за по-кратък срок, престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, следователно са налице предпоставките по чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ. От тук е изведено заключение, че са налице предпоставките на цитираните норми за отнемане на предоставения хуманитарен статут, поради което оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд София - град точно е констатирал, че настоящият касатор е бил привлечен е като обвиняем са престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК, и е сключил е споразумение с РП - Костинброд, одобрено от РС Сливница по НОХД 769/2023 г., по силата на което му е наложено наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години и му е наложена глоба. За това престъпление, съгласно нормата на чл. 281, ал. 2 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. По смисъла на чл. 93, т. 7 НК Тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, обоснован се явява изводът на съда, че извършеното от него престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по-ниско от максималното наказание. Квалификация на престъплението като тежко отчита размера на предвиденото в НК наказание за съответния състав на престъпление, а не действително наложеното на обвиняемия/подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУБ предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7. В настоящия случай актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ, според която хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Въз основа на фактическите установявания по делото правилно е преценено, че в случая се касае не за предположение за извършване на такъв вид престъпление, а за доказано деяние, за което е наложено наказание в предвидения в чл. 281, ал. 2 НК размер, макар и отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. В хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ органът не дължи преценка дали чужденецът представлява опасност за националната сигурност, защото такава преценка се извършва при прилагане на чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Първостепенният съд се е придържал към мотивите на административния орган, но по делото не са налице данни за промяна на правните му изводи, защото са били съобразени както разпоредбите на националното законодателство, така и правото на Европейския съюз в областта на бежанците. При наличието на данни за влязъл в сила съдебен акт за извършено тежко престъпление, за настоящия касатор не са налице основанията за прилагане на принципа забрана за връщане /non-refoulement/, защото според чл. 4, ал. 4 ЗУБ от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото. Не само, че са налице изключващи клаузи по отношение на предоставения статут на бежанец на А. А. М., но и съгласно чл. 33, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, принципът за забрана за връщане не се прилага по отношение на бежанци, за които има основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна. При наличието на изключваща клауза състоянието на сигурност в страната на произход на чужденеца е без значение. По преписката са налице данни, че с решение 6607 от 31.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, е спряно производството за предоставяне на международна закрила хуманитарен статут на съпругата на настоящия касатор и четирите малолетни деца, до приключване на производството за отнемане на предоставената международна закрила на А. А. М. /л. 17 от първоинстанционното дело/. Касационната инстанция счита, че именно в това производство, след възобновяването му, следва да се преценява висшия интерес на детето и да се извърши оценка на риска за малолетни деца, с оглед извършеното тежко престъпление от бащата и наличието на предпоставките на чл. 17, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,