Решение № 12170 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. П. от гр. Варна съдия в Окръжен съд Варна (понастоящем съдия в Апелативен съд Велико Търново), чрез адв. Димитрова, срещу Решение 3622 от 31.03.2025 г., постановено по адм. д. 2944/2024 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че е налице отказ от правосъдие, изразяващо се в отказ на съдията-докладчик да обсъди представеното с административната преписка извлечение от списък на съдии и служители от ВОС с определени индивидуални суми за ДТВ за 2024 г. Излага, че е налице несъответствие между представеното извлечение от списък и препис от оригинала на списъка, заверен лично от председателя на ВОС. Сочи се, че доказателствени искания на оспорващия са оставени без уважение, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. Твърдят се нарушения при приложението материалния закон, в частност на чл.9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, разпоредбите на Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 година, Решенията на СК на ВСС по протокол 35/31.10.2023 г., т.23 и протокол 39/22.10.2024 г., т.18 и нарушение на изискването на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Преди първото по делото съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът, чрез адв. Димитрова, е депозирал искане за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС. Формулираните от искателя преюдициални въпроси са следните(пунктове 2.5 и 2.10 от молба от 05.09.2025г.): Със същата молба е направено и възражение относно присъждането на разноски за ответника по жалбата и възражение за прекомерност на евентуално заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът административен ръководител на Окръжен съд Варна Ц. Павлова оспорва касационната жалба и счита, че атакуваното съдебно решение е правилно. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване моли същото да бъде оставено без уважение като неотносимо към предмета на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата от Р. П. срещу Заповед РД-434 от 20.11.2024 г. на Административния ръководител на Окръжен съд Варна, в частта, с която на оспорващия не е определено допълнително трудово възнаграждение за 2024 г. Настоящият касационен състав намира този извод за обоснован, постановен при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Първостепенният съд е установил от представената като пълна административна преписка, че през цялата 2024 г. Р. П. е бил командирован национален експерт в Мисията на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия (EUBAM Libya) в гр. Тунис и гр. Триполи, като за заеманата от него длъжност съдия от ОС Варна, е имал правото да получава полагащото му се трудово възнаграждение. Съгласно Заповед ВСС-13540/08.11.2023 г. на представляващия ВСС за командироване на съдията разходите за транспорт до и от района на мисията (включително домашен отпуск), медицинска застраховка за периода на командироване, медицински изследвания, прегледи и обучения са за сметка на ВСС, а разходите за надбавки за издръжка са за сметка на Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност. От друга страна за всички съдии и съдебни служители в ОС Варна са били осигурени средства в бюджета на съда за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за 2024 г. в размер на до две основни заплати, с включено възнаграждение за ранг, видно от Решение по т. 2 по Протокол 11 от заседание на Комисията Бюджет и финанси към Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г., извлечение от Протокол 10/07.11.2024 г. на Пленума на ВСС и Актуализиран бюджет към 07.11.2024 г. Установено и било също така, че не е било налице изрично предложение от СК на ВСС и/или от Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност до административния ръководител на ОС Варна относно допълнително трудово възнаграждение за касационния жалбоподател. Що се отнася до приноса на съдия П., като член на мисията на длъжност съветник по въпросите на върховенството на закона и доброто управление , то е прието, че функцията е изпълнявана компетентно и умело, съобразно представения Доклад за оценка на дейността. Приносът на РБ към персонала на EUBAM Libya е послужил за основание С. Томат и.ф. директор/командир на гражданските операции, Звено за планиране и провеждане на граждански операции, да поиска удължаване на мандата на членовете на мисията на съответните длъжности с писмо от 01.10.2024 г. С Решение по т. 18 по Протокол 39 от заседание на СК на ВСС, проведено на 22.10.2024 г. и Заповед ЛСС-13000/25.10.2024 г. на представляващия ВСС е удължен срокът на командироването на Р. П. като командирован експерт в мисията EUBAM, за период от още 12 месеца, считано от 15.11.2024 г. Както се посочи вече с Решение по т.9.1. по Протокол 10 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г. е дадено съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ(Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, или само Правилата ), като размерът на средствата е бил в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения на ЕБК за 2024 г. С Решение по т.2 по Протокол 11 от заседание на Комисията Бюджет и финанси към Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г., е указано на административните ръководители на органите на съдебната власт, че размерът на сумите на платежните нареждания във връзка с Решение по т.9 от Протокол 10/07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, следва да бъде в рамките на до две основни заплати (с включено възнаграждение за ранг), както и им указано при определяне размера на допълнителните трудови възнаграждения за магистрати, командировани в друг орган на съдебната власт, да се съобразят с разпоредбата на чл.6, ал.2 от Правилата. Със Заповед РД-434 от 20.11.2024 г. на и.ф. Административен ръководител на Окръжен съд Варна, на основание чл. 86 ЗСВ и чл.7, във вр. с чл.9 от Правилата, е било разпоредено да се изплатят допълнителни трудови възнаграждения на магистратите и съдебните служители от ОС Варна за постигнати резултати по конкретни задачи през годината, в индивидуално определен размер, при спазване на изискванията на Правилата, съгласно приложен списък, съставляващ неразделна част от заповедта, до утвърдения бюджет по § 01-00 Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудово правоотношение за 2024 г. на Окръжен съд Варна. По отношение на съдия Р. П. не е било определено допълнително възнаграждение предвид посочената сума в размер на 0 лева в извлечението от Списъка на съдии и служители в ОС Варна с определени индивидуални суми за ДТВ за 2024 г. Като забележка в посочения списък е било посочено, че съгласно чл.9, вр. чл.3 ,т.2 от Правилата, допълнително трудово възнаграждение се определя за принос при изпълнение на възложени задачи в съответния орган на съдебната власт за годината, както и че съдия Р. П. е командирован с Протокол 35/31.10.2023 г. на СК на ВСС като експерт в Мисия на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия, считано от 15.11.2023 г., т.е. няма отработен нито един ден в Окръжен съд Варна или в друг орган на съдебната власт в РБ за 2024 г., поради което не са му възлагани задачи за изпълнение от орган на съдебната власт. Заповедта е издадена от М. Маринов, който съгласно извлечение от Протокол 21 от заседание на СК на ВСС, проведено на 23.04.2024 г. е определен за изпълняващ функциите административен ръководител председател на ОС Варна, считано от 20.05.2024 г., до встъпване в длъжност на нов административен ръководител. От страна на касатора е отправено искане до Административния ръководител на ОС Варна да му бъде определено допълнително трудово възнаграждение за 2024 г., като се вземе предвид, че въпреки че е командирован национален експерт, е и съдия и има право да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата длъжност съдия , като съгласно решенията на СК на ВСС му се дължат основно и допълнителни трудови възнаграждения, поради което счита, че е сред лицата по чл.2 от Правилата, на които се дължи и това допълнително трудово възнаграждение. Като постигнати резултати от съдията и принос са изтъкнати писмото от С. Томат Директор на Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност, въз основа на което писмо е удължен срокът на командироването му от 15.11.2024 г. до 14.11.2025 г. В искането е посочено, че е работил през цялата 2024 г., за което му е заплатено трудово възнаграждение от ОС Варна, т.е. отговаря на изискването на чл.6, ал.4 от Правилата, като отработените дни в мисията на ЕС по ОПСО са въз основа на командироване от СК на ВСС и не е сред изчерпателно посочените лица в чл.5, ал.2 от Правилата, на които не се дължи допълнително трудово възнаграждение. Посочил е, че за 2023 г. му е изплатено допълнително трудово възнаграждение в пълен размер, а не пропорционално на отработените дни, въпреки, че е бил командирован, считано от 15.11.2023 г. След разглеждане на молбата от и.ф. Административен ръководител на ОС Варна е направен извод за липса на основания за изменение или за издаване на друга заповед и с Разпореждане РД-441/25.11.2024 г. е наредено да се изпрати на съдия Р. П. препис от Заповед РД-434/20.11.2024 г., ведно с извлечение от списъка към нея, от което да се установят основанията, сочещи причината да не се определи размер на допълнително трудово възнаграждение на магистрата за 2024 г. И.ф. Административен ръководител на ОС Варна е посочил в разпореждането си, че разпоредбата на чл.9 от Правилата предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за резултати по конкретни задачи, като основание е приносът на магистратите и служебните служители за изпълнение на възложените задачи. Констатирано е, че съдия П. през 2024 г. не е правораздавал в ОС Варна или в друг орган на съдебната власт, поради което не му е било възлагано изпълнението на задачи от ОС Варна или от друг орган на съдебната власт, като случаят не попада в изключенията по чл. 9, ал. 3 от Правилата, тъй като съдията не е бил командирован през 2024 г. в някой друг орган на съдебната власт. Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав намира, че следва да отговори на поставеното искане за отправяне на преюдициално запитване от касатора пред Съда на Европейския съюз. В тази насока следва да се отбележи следното. Преценката за тълкуването на норми от общностното законодателство се обосновава на наличие на съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е обект на съдебния контрол и принадлежи на съда, който е сезиран. От разпоредбата на чл.267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима във връзка с чл.144 АПК, съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на конкретни правила, имплементирани в национална правна норма(такава не се сочи, по никой от пунктовете на формулираните общо пет въпроса), а се визират възприети от П. приравнявания при изплащането на този вид допълнително трудово възнаграждение с дисциплинарно наказани магистрати, респ. лишаването на командированите като него магистрати в мисии на ЕС от получаване на същото това възнаграждение. По първите два пункта обаче не се сочи никаква относима правна норма, приложима към разглеждания казус по време, която да се отнесе към визираните правила на чл.19, параграф 1, втора алинея, във вр. с чл.28, чл.42, параграф 4 и чл.43 от ДЕС, вкл. и като се има предвид промяната ПОИСДТВ с новоприетото правило на чл.5, ал.2, т.8, което е приложимо обаче само занапред. По отношение третия въпрос, касаещ твърдяно ограничаване на трудовите права от орган с изтекъл мандат, като се сочи ВСС, то следва да се посочи, че по отношение разглеждания казус и въпросите, поставени на разрешаване с него, изтеклият мандат на членовете на ВСС е неотносим към разглеждания акт на Административния ръководител на ОС Варна, тъй като всъщност действията и актовете на съвета в случая само способстват(а не препятстват) П. да има принципната правна възможност да получи едно такова допълнително трудово възнаграждение, тъй като актове на Пленума, респ. на колегиите и помощните органи към тях, са създали предпоставките, ответникът по касация да определи за 2024 г. ДТВ за постигнати резултати за магистратите и служителите на този съд. Настоящият състав приема също така по този въпрос, че в качеството си на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не намира за нужно да сезира СЕС, дори ако въпросът относно тълкуването на правото на Съюза е повдигнат от страна в производството пред нея. Така и съгласно Определение 2435/30.07.2025г по т.д. 551/2025г на ВКС, ТК според тълкувателната практика на КС на Република България /Решение 12/2022 г. по к. д. 7/2022 г., Определение 7/2023 г. по к. д. 9/2023 г./, и според тълкувателната практика на СЕС /Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23/, когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределеният мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Това разрешение не рефлектира върху правомощията на ВСС да назначава магистрати в съответните органи на съдебната власт, дори мандатът на неговите членове да е изтекъл, а това още по-малко касае разглеждания тук въпрос в областна на определяне на допълнителните трудови възнаграждение за постигнати през годината резултати. Сходен е смисълът и на Определение 8513/19.08.2025г по адм. дело 6562/2025г., с което ВАС, Петчленен състав на Втора колегия приема, че Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение 13/15 декември 2010 г. по конституционно дело 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законово вменените им функции и задачи. Приел е също, че в посоченото по-горе решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на посочения въпрос. Тези функции са лимитативно определени и касаят осъществяваните от тях проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората. В тази насока принципът за непрекъсваемост на мандата на органа, който има значение за гарантиране независимостта на съдиите по смисъла на чл.19 ДЕС, следва да се приеме, че е въплътен и в нормата на чл.5 ал.3 от Статута на Съда на ЕС, а именно, че съдията продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на неговия приемник . В тази насока настоящият състав на ВАС приема, че решението на СЕС по посочените по-горе съединени дела от 30.04.2025 г. следва да се прилага от националните съдилища в контекста на фактите, установени от СЕС и националния съд, направил запитването, и в контекста на правомощията на членовете на Инспектората към ВСС да изпълняват функции, които са изрично посочени в решението на СЕС и потенциално биха могли да засегнат независимостта на съдиите проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство, с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите. Следва тук да се отбележи, че без цитираните актове на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити в системата на съдебната власт(ВСС), никой орган на съдебна власт(вкл. и ОС Варна, като второстепенен разпоредител) не би могъл да разпредели каквито и да е суми от параграфа си за заплати за ДТВ, тъй като същите първо следва да постъпят по съответната му сметка от горестоящия бюджет. По отношение на зададените въпроси по т.4 и т.5, настоящият съдебен състав съобрази също, че с ПОИСДТВ, изм. и доп. с Решение на Пленума на ВСС по Протокол 11/24.04.2025 г. вече е уреден въпроса с допълнителното трудово възнаграждение, като е уеднаквено третирането относно изплащането на трудово възнаграждение на магистратите, командировани в институции, органи и мисии на Европейския съюз. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По сочените процесуални нарушения. Противно на изложеното в касационната жалба, административният съд се е запознал с преписката в цялост, вкл. с представеното извлечение от списък на съдии и служители от ВОС с определени индивидуални суми за ДТВ за 2024 г. и е обсъдил това доказателство в решението си. От мотивите на същото ясно се установява, че след отправеното искане до административния ръководител на ОС Варна е издадено Разпореждане РД-441/25.11.2024 г., с което е наредено да се изпрати на съдия П. препис от Заповед РД-434/20.11.2024 г., ведно с извлечение от списъка към нея. Установява се, че основанията, сочещи причината да не се определи размер на допълнително трудово възнаграждение на магистрата за 2024 г в издаденото разпореждане са, че случаят не попада в изключенията по чл.9, ал.3 от Правилата, т.к. съдията не е бил командирован през 2024 г. в някой друг орган на съдебната власт. Административният съд правилно е съобразил обстоятелството, че жалбата не е постъпила по указания в чл.152, ал.1 ред чрез органа, издал оспорения акт, като е изискал от административния ръководител на ВОС да представи заверено копие на цялата административна преписка във връзка с оспорената заповед и се е запознал и с изпратената от органа заверена преписка в цялост, вкл. със заверен за вярност препис от първообраза на списък, съставляващ неразделна част от Заповед РД-434/20.11.2024 г. на и.ф. административен ръководител на Окръжен съд Варна, относно съдия Р. П.. Обстоятелството, че съдът е кредитирал представения заверен препис от оригинал на списъка, вместо представеното както от самия жалбоподател, така и от административния орган, незаверено копие от извлечение от списъка, не представлява процесуално нарушение. В тази връзка, изводът на първоинстанционния съд за спазване на установената форма е правилен, предвид факта, че в представения по административната преписка списък, неразделна част от Заповед РД-434/20.11.2024 г., се съдържа подпис на издателя на акта. Подпис се съдържа и върху представеното заверено копие от Заповед РД-434/20.11.2024 г. В заповедта са посочени ясно фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, с което органа е спазил задължението си по чл.59, ал.2, т.4 АПК да изложи фактическите основания за приетото от него административно решение. Последното е мотивирано съгласно чл.9, вр. чл.3, т.2 от ПОИСДТВ, като е прието, че ДТВ се определя за принос при изпълнение на възложени задачи в съответния орган на съдебната власт за годината, като предвид командироването на съдия П. за цялата 2024 г. не са му възлагани задачи за изпълнение от орган на съдебната власт. Изискването за излагане на мотиви представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като мотивите имат двойствен характер дават възможност на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът и да организират защитата си срещу него, а от друга страна се улеснява упражняването на контрола за законосъобразност. Възможно е мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива (така още ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). В настоящия случай мотиви към административния акт са изложени освен в забележката към списъка, но и в Разпореждане РД-441/25.11.2024 г., изхождащо от същия административен орган издател на акта, с което страната се уведомява за издадения спрямо нея административен акт. В този смисъл следва да се приеме, че е спазено изискването за посочване на фактически и правни основания на административния акт. Необходимо е да се посочи също така, че представеното извлечение на л.38 от делото пред първостепенният съд не носи подписи на лицата, които са го съставили, респ. страницата не е заверена с подпис за вярност с оригинала, за разлика от заповедта на л.37 от делото, поради което и на това отделно основание тя не следва да се цени в производството. Дори да се приеме, че са налице разлики между представените списък и извлечение от списък, същите не биха могли да бъдат основание за отмяна на обжалваната заповед, защото не представляват съществено процесуално нарушение. Както вече беше изложено по-горе в мотивите на настоящия съдебен състав и съобразно трайната практика на ВАС и цитираното ТР от 1975г., мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Такава е и настоящата хипотеза, предвид че актът е съобщен на съдия П. с разпореждане, с което са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Дори в хипотезата, че акта е мотивиран въз основа и на двете правни норми, тази на чл.6, ал.1 вр. чл.6, ал.4 от Правилата и чл.9, вр. чл.3, т.2 от Правилата, то това нарушение не би могло да се приеме, че е съществено такова и е основание за отмяна на акта, предвид че не обосновава настъпването на друг краен резултат за лицето. В последната насока и по отношение твърдяните нарушения на материалния закон, то и те правилно са били приети за неоснователни от административния съдия. Съгласно чл.2 от ПОИСДТВ (в приложимата редакция, приета с решение на пленума на ВСС по протокол 35/31.11.2023 г.) при наличие на финансови средства по § 01-00 "Заплати" по бюджетите на органите на съдебната власт и неизползвани наличности от предходната година по бюджета на съдебната власт, след изплащане на всички задължения, административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т.ч. младши съдии, младши прокурори, младши следователи, наричани за нуждите на тези правила магистрати, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие и съдебните служители, заети в тези органи, могат да бъдат стимулирани за постигнати резултати. Допълнителните възнаграждения могат да се получават за постигнати резултати по конкретни задачи съобразно чл.3, т.2 от Правилата. Административните ръководители разполагат с правомощието по чл.6 от Правилата да определят размера на допълнителното възнаграждение за магистратите, като вземат предвид приноса за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт за годината. Във връзка с това правомощие, с Решение на Пленума на ВСС по т.9 от Протокол 10 от заседание, проведено на 07.11.2024 г. е дадено съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си, като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения за 2024 г. В настоящият случай обаче, съдия П. е командирован като експерт в Мисията на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия за първоначален период от 12 месеца, считано от 15 ноември 2023 г., като съгласно заповедта за командироване за посочения период съдия П. запазва правото си да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност съдия . Съгласно чл.227а, ал.1 ЗСВ съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с негово писмено съгласие за изпълнение на длъжност в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна. По аргумент от чл.227а, ал.2 ЗСВ длъжността, срокът на командироването и възнаграждението се определят в споразумение между ВСС и институцията по ал.1. Със Заповедта за командироване е определено за чия сметка ще бъдат разходите за транспорт, медицинска застраховка, медицински изследвания, прегледи и обучения, както и разходите за надбавки за издръжка. Не е поето задължение от страна на ВСС да се изплаща на съдията и допълнително възнаграждение за постигнати резултати. От установеното в първоинстанционното съдебно решение става ясно, че съдия П. е получавал полагащото му се трудово възнаграждение за длъжността съдия , определено съгласно чл.218, ал.3 от ЗСВ от Пленума на ВСС основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и ранг. Налице е яснота в договорените условия за магистрата да получава полагащото му се възнаграждение за заеманата от него длъжност съдия , каквото възнаграждение същият е получавал за целия период на 2024 г. Съгласно специалната уредба, дадена със ЗСВ(чл.218), на съдиите се дължи основно месечно възнаграждение, което се определя от Пленума на ВСС, както и допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто(чл.219). В ЗСВ са предвидени и други случаи на дължими възнаграждения с допълнителен характер(напр. чл.220 ЗСВ за извънреден труд). Съгласно чл.229 ЗСВ за неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодекса на труда. Последният с общото правило на чл.66 ал.1, т.7 ясно регламентира размера на насрещната престация по полагания от служителя/работника жив труд, а именно получаването на основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съобразно правната рамка на вторично ниво на правно регулиране по този въпрос - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата чл.13 ал.1, т.1 с вътрешни правила за работната заплата могат да се определят и други получавани от работниците допълнителни възнаграждения, вкл. и за постигнати резултати от труда текущо, за година или за друг период. Именно и това е и посоченото основание в §1 от ДЗР към приетите от Пленума на ВСС ПОИСДТВ. Особеното обаче при този вид допълнително възнаграждение е, че то няма постоянен характер, а неговото начисляване зависи и от наличие на други предпоставки, посочени в закона или в Правилата за определянето му. Или такова възнаграждение може и въобще да не се получи през съответната година, а ако се начислява, то може да не обхване всички работници/ служители(срв. чл.5 ал.2 от Правилата), респ. не е задължително и размерите за всеки един да са едни и същи. В разглеждания казус и след решение на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на съдебната власт е станало възможно принципното получаване на такова възнаграждение, чрез осигуряване на необходимия паричен ресурс по параграфа за заплати и по сметката на ОС Варна. Последващо обаче, право на административния ръководител на съответния орган е дали ще упражни предоставената му възможност и в какъв обем. Т.е. възможно е средства да са предоставени, но в какви граници по отношение на всички и в какви размери за всеки един магистрат ще се начислят ДТВ, зависи от този ръководител. Това е така и защото щатът , който заема в релевантния период съдия П., съществува именно в този орган на съдебната власт. В границите на своята преценка обаче, административният ръководител е обвързан от посочените и приети от Пленума Правила, както и от законовата рамка, регламентирана със ЗСВ, респ. КТ при липса на уредба. В тази връзка създаденият специален правен институт с новелата на чл.227а ЗСВ ясно сочи, че възнаграждението на командирования магистрат се определя в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията по ал. 1, но доколкото такова не се представя в интересуващия ни смисъл, то рамката се детерминира от акта на командироване, въз основа на който е била издадена и Заповед ВСС-13540 от 08.11.2023г. на Представляващия ВСС за командироването на съдия П.. В тази заповед ясно е недвусмислено е посочено, че досежно дължимото възнаграждение, то командированото лице ще получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност съдия . Или с така създадената правна рамка ВСС не е поел задължение да заплаща никакви други допълнителни трудови възнаграждения, извън тези които имат постоянен характер, съобразно посоченото в ЗСВ и КТ по препращане. Доколкото претендираното тук ДТВ няма постоянен характер, е а резултат от допълнителни условия и извършена преценка на съответния административен ръководител, то не е съществувало задължение, именно поради създадената законова рамка, на съдия П. да се начисли такова по посочените Правила за 2024г. Дали в други органи на съдебната власт административни ръководители са разпоредили изплащане на ДТВ за 2024г. на магистрати, командировани по чл.227а ЗСВ, не може да обосновава извод за незаконосъобразност на акта на ответника по касация, вкл. и поради нееднакво третиране, тъй като точното прилагане на правата рамка е свързано с отговорността на всеки административен ръководител, вкл. и имуществена за неправилно извършени разходи за заплати. С оглед изложеното дотук, следва да се приеме, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,