Решение № 14125 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2011 г.

Решение № 14125 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Ива Валентинова Милчева от гр. София, чрез пълномощника адв. Иво Милчев, против решение № 2791/9.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1607/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 75/31.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/, с което е потвърдено разпореждане № 1825/07.12.2010 г. на началника на отдел "ПОВН". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", чрез пълномощника юрисконсулт Елина Андреева, оспорва жалбата. В писмено становище от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на Ива Валентинова Милчева против решение № 75/31.01.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1825/7.12.2010 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периодите от 6.11.2009 г. до 30.11.2009 г. и от 1.01.2010 г. до 31.01.2010 г. в размер на 434,29 лв. главница, ведно със законната лихва в размер на 77 лв., или общо - 511,29 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъбразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Милица Иво Милчева, тъй като през посочените периоди детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. № 396/12.10.2010 г. на СУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периодите, през които детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Милица Иво Милчева, родено на 6.02.2008 г., е настанено в детско заведение - ОДЗ № 56 "Здравец" - гр. София, през периодите от 6.11.2009 г. до 30.11.2009 г. и от 1.01.2010 г. до 31.01.2010 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за тези периоди. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 21.11.2008 г. до директора на СУСО изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Във връзка с изложените в касационната жалба съображения относно изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е дали детето е било прието и да е постъпило през процесния период и съответно - да не е изписано от съответното детско заведение. След като по делото е безспорно установено, че детето на жалбоподателката е било прието и не е било отписано през периодите от 6.11.2009 г. до 30.11.2009 г. и от 1.01.2010 г. до 31.01.2010 г. в детска ясла, то в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Твърдението в касационната жалба, че решението е непълно, тъй като липсва произнасяне по въпроса за лихвите, е неправилно. Съдът е оставил в сила обжалвания административен акт, което по същество означава, че е потвърдено и задължението за лихвите, което има акцесорен характер. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при изпълнение на предвидените в разпоредбата предпоставки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,