Решение № 4604 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2017 г.
ВАСПетчленен състав12.04.2017 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. ОСЪЖДА "Национално сдружение на кабелни оператори "Клуб 2000", сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори" и Комисия за защита на конкуренцията да заплатят на "ЧЕЗ Р. Б." АД разноски по делото в размер на 3000,00 (три хиляди) лева представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4604 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, съответно от 1) "Национално сдружение на кабелни оператори "Клуб 2000"; 2) сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори" и 3) Комисия за защита на конкуренцията срещу решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С оспореното решение се отменя решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г., в частта по т. 1, с която се установява, че "ЧЕЗ Р. Б." АД - ЕИК *********, е извършило нарушение на чл. 21 ЗЗК, изразяващо се в определяне и налагане на необосновано високи цени за ползване на стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите по смисъла на чл. 21, т. 1 ЗЗК и се налага имуществена санкция в размер на 558 446 (петстотин петдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест) лв., като вместо него се постановява решение по същество, с което се установява че "ЧЕЗ Р. Б." АД не е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК. В жалбата на "Национално сдружение на кабелни оператори "Клуб 2000" са релевирани доводи, че първоинстанционното съдебно решение страда от съществени пороци, които обуславят касационни основания по чл. 209, т. З от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Ч неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, като е игнорирал приложените по делото доказателства, което е довело до неправилното прилагане и тълкуване на материалния закон. Моли се решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г. Алтернативно, касационният жалбоподател моли за делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори" оспорва решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209. т. 3 от АПК. Според този касационен жалбоподател изводът на ВАС за липса на нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК е необоснован и не кореспондира на доказателствата по делото. Релевирани са твърдения в посока законосъобразност на решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г. Касаторът моли на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът да отмени решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като вместо него потвърди решението на КЗК. КЗК оспорва решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като релевира доводи в посока липса на констатираните от тричленния състав нарушения от страна на КЗК. Твърди се, че административния орган прецизно е извършил проучването на преписката и задълбочено е анализирал материалноправните разпоредби уреждащи процесното поведение на "ЧЕЗ Р. Б." АД. Моли се първоинстанционното съдебно решение в оспорената част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД срещу решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г. Ответникът - "ЧЕЗ Р. Б." АД, оспорва жалбите, и моли обжалваното решение, като валидно, допустими и правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, като застъпва становище за неоснователност на жалбите. Наведените в тях отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост не се споделят, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Аргументите за това са следните: В хода на съдебното производство съдът е приел заключение на тройна съдебно-техническа експертиза. При извършения анализ на информацията, предоставена от дружеството относно образуването на наемната цена по сключени договори с кабелни електронно съобщителни оператори, експертизата е посочила разходите на дружеството по ценообразуващите елементи, които са използвани от него при определянето на наемната цена. При включването в разходите за наем на един стълб НН експертизата намира, че към разходите не са били включени непреките такива, като посочва кои разходи са преки и кои - непреки. Експертите правят изчисление на справедливата стойност на наемната цена при разходоориентирания метод "горна граница на цени", и при спазване на реда, предвиден в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. При определящите ценообразуващи елементи са определили наемна цена в малко по-висок размер от тази, определяна от дружеството. Икономически обоснованата стойност на месечната наемна цена на един стълб според експертизата е 0.64 лв. Трябва да се подчертае, че цената на услугата отдаване под наем на един стълб за един кабел е определена без да се влияе от лицензионната дейност на дружеството и е отделна от него. Разходите за лицензионната дейност не са включени в цената на услугата отдаване под наем на стълб НН. В резултат на това, че дружеството е отдавало под наем стълбовата си мрежа за продължителния период на изследване, експертизата е дала заключение и за размера на загубите, които е претърпяло дружеството от това, че цената на наема е по-ниска отколкото себестойността на услугата. Данните се съдържат в поверителния вариант на експертизата. От тях се установява, че дружеството не е реализирало печалба, а е реализирало загуби от така определената от него наемна цена, която е по-ниска от икономическата си себестойност. Въз основа на установените по делото факти, съдът е приел, че "ЧЕЗ Р. Б." АД въпреки че има господстващо положение на съответния пазар - на предоставянето на достъп до стълбовата си мрежа на НН за изграждането на кабелни електронно съобщителни мрежи, както и на географския такъв, обхванат от лицензионната му територия, не е попречило на конкуренцията на този пазар. С поведението си ЧЕЗРБ АД не е засегнало и пазара на разпространение на електронно съобщителни услуги на дребно. Това е така защото наемната цена е била определена под себестойността й и не е била прекомерно висока, а напротив. От данните по делото е установено, че наемната цена от 2008 г. до изследвания период не е променяна и е една и съща. Въз основа на тези фактически и правни изводи съдът е постановил оспореното решение, с което е отменил решение № 449 от 27.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № 501 от 9.05.2013 г., в частта по т. 1, с която се установява, че "ЧЕЗ Р. Б." АД - ЕИК *********, е извършило нарушение на чл. 21 ЗЗК, изразяващо се в определяне и налагане на необосновано високи цени за ползване на стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите по смисъла на чл. 21, т. 1, ЗЗК и се налага имуществена санкция в размер на 558 446 (петстотин петдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест) лв., като вместо него съдът е постановил решение по същество, с което се установява че "ЧЕЗ Р. Б." АД не е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК. Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Правилно тричленният състав на ВАС е констатирал, че при постановяването на процесния административен акт КЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които нарушения са довели и до необосновани изводи за наличието на извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на "ЧЕЗ Р. Б." АД. Комисията не е допуснала изслушване на експертиза по въпроси, отговор на които е необходим, за да бъде преценено дали е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че въпросите които са поставени на вещите лица от съда са допустими, относими и релевантни към предмета на правния спор, поради което правилно, с оглед пълното изясняване на фактите, са инкорпорирани в задачите на процесната експертиза. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни релевираните от всички жалбоподатели доводи, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема за обосновани и кореспондиращи с фактите по делото, изводите на тричленния състав, че сключването на процесните договори за наем, чрез които "ЧЕЗ Р. Б." АД предоставя достъп до стълбовата мрежа на ниско напрежение на кабелните оператори не представлява злоупотреба с господстващо положение от страна на "ЧЕЗ Р. Б." АД. В този смисъл от заключението на вещите лица недвусмислено се установява, че дружеството, притежаващо господстващо положение на съответния пазар не налагала едностранно необосновано високи цени, за което говори и фактът, че цената на която "ЧЕЗ Р. Б." АД е отдавало под наем стълбовата си мрежа в процесния период е по ниска от справедливата стойност на наемната цена при разходоориентирания метод "горна граница на цени". На последно място, настоящият съдебен състав счита за ирелевантни от гледище на конкурентното право гражданскоправните спорове, които имат страните по настоящото дело, във връзка с облигационните си отношения и конкретния размер на дължимите престации за предоставянето на достъп до стълбовата мрежа на ниско напрежение на кабелните оператори. В този смисъл предмет на настоящото производство е дали "ЧЕЗ Р. Б." АД извършва нарушение в качеството си на предприятие с господстващо положение, като едностранно определя и налага необосновано високи цени за ползване на стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а не конкретния размер на вземанията, които това дружество притежава. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с възраженията срещу жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, след преценката на доказателствата, в съпоставка с наведените в касационните жалби доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадените касационни жалби са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответника - "ЧЕЗ Р. Б." АД. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на касационните жалбоподатели е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 3000 лв., вместо поисканите 15142.70 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,