Решение № 8222 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2014 г.

Решение № 8222 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на "Силотех Бул" ООД София против решение № 6659/04.11.2013 г. по адм. дело № 10660/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изп. директор на АГКК, относно имоти с идентификатори 68134.1600.628; 68134.1600.628.2.33; 68134.1600.628.2.29; 68134.1600.6282.32; 68134.1600.6282.37 и 68134.1600.628.1.11, както и в частта, с която е отменена същата заповед относно имот с идентификатор 68134.1600.633. С доводи за неправилност на обжалваните части от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната им, както и отмяна на заповедта и по отношение на тези имоти. Касаторът е подал и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 134/10.01.2014 г., с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на платено адв. възнаграждение от 500 лв. Иска се отмяна и уважаване на искането. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира подадената в законния срок касационна жалба за допустима, с изключение на частта, в която се обжалва решението за отмяна на заповедта относно имот с идентификатор 68134.1600.633. Решението за отмяна на заповедта в определена част е благоприятно за оспорващия и той няма право на жалба срещу него- чл. 210, ал. 1 АПК. Мотивите не се ползват със СПН и несъгласието с тях не обосновава право на жалба. В допустимата й част касационната жалба се явява неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, административният съд приема, че тези обекти са нанесени вярно върху одобрената КК в съответствие с фактическото им положение, а разликата в площта на имот с идентификатор 68134.1600.628 е в допустимите грешки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице, което правилно е кредитирано, съдът обосновано приема, че имот с идентификатор 68134.1600.628 е нанесен в КК точно, като разликата в площта на имота е в допустимите граници. Вещото лице е проследило измененията в данните за площта на имота, които се дължат на придаване по регулация, отчуждаване за др. имоти, за улици и трафопост и е изчислило, че отразената по КК площ от 4644 кв. м. е с 24 кв. м. по-малко, което е в границите на допустимата точност. Споровете относно несъответствията в данните за недвижимите имоти по актовете за собственост спрямо действителното им състояние подлежат на решаване по общия исков ред. Самото одобряване на КК не води до промяна в действително притежаваните вещни права. Имоти с идентификатори 68134.1600.628.2.33; 68134.1600.628.2.29; 68134.1600.6282.32; 68134.1600.6282.37 и 68134.1600.628.1.11, представляват самостоятелни обекти в сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.1600.628 и за тях не са установени разминавания в отразяването на фактическото им положение, поради което правилно оспорването на заповедта е отхвърлено в тази част. Неоснователно се твърди от касатора, че схемите на самостоятелните обекти трябва да съдържат "прилежащите части, представляващи идеални части от общите части на сградата", данни за които се съдържали в представените одобрени архитектурни проекти и таблица за ценообразуване. Схемите трябва да съдържат само данните, изчерпателно посочени в чл. 17, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, сред които не са данните за съответните ид. ч. от общите части на сградата, в която етажи или части от етажи принадлежат на отделните собственици. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваната част от решението следва да остане в сила. Частната жалба е допустима като подадена в определения от съда по-дълъг от установения в закона срок- чл. 62, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по делото решение е уважено частично оспорването като заповедта е отменена по отношение на 6 обекта на кадастъра и оспорването е отхвърлено също за 6 обекта. Правилно, при този изход на делото, съдът е присъдил в полза на оспорващия разноски само до размер на половината от платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от оспорването- арг.