Решение № 5421 от 2.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 61/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Пи Ел Си Брокерс 12 ЕООД с [ЕИК], представлявано от Л. Василев, чрез Адвокатско дружество Бърчев и Танев и адв. В.Бърчев, против Решение 6607 от 03.11.2023г. по адм.д. 7132/2023г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002222003937-091-001 от 23.03.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 832 от 19.06.2023г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който на ревизираното лице за данъчни периоди 2017 и 2018г. по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) и за данъчни периоди м. 09, 10.2017 и м.01.02018г. по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са установени задължения съответно в размер на 42 435,16лв. и 20 683,64лв. главница и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Необосновано съдът приел, че са доказани основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Счетоводството на ревизираното дружество е било на разположение на ревизиращите и то дава възможност за установяване на основата за облагане. Изцяло необосновано съдът е приел и че е доказано наличие на основание за корекция на финансовия резултат чрез непризнаване на разходи и добавяне на приходи. Разходите за неустойка в размер на 385 020лв. в полза на Агрикс БългарияЕООД са документално обосновани и надлежно осчетоводени, както от РЛ, така и от бенефициера на неустойката като приход, поради което липсва основание за непризнаването им. Единствените мотиви на РА в тази част се основават на обстоятелството, че в предходната 2016г. е сключена аналогична сделка между същите страни, при което е уговорена същата неустойка и е отчетен аналогичен разход. Издаденият за този данъчен период РА, с който са определени задължения за корпоративен данък поради непризнаването на посочения разход е отменен в тази част с влязло в сила на АССГ, чийто мотиви напълно се споделят от касатора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба ДДОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Зарева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл.211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното. Пред първоинстанционния съд предмет на оспорване е бил РА, издаден при повторна ревизия по реда на чл.122 и следващи от ДОПК, по ЗКПО и ЗДДС, с който на РЛ за посочените данъчни периоди са установени посочените публични задължения при корекция на финансовите резултати поради непризнаване на разходи за осчетоводена неустойка в размер на 385 020лв. за 2017г., недекларирани приходи от лихви по договори за парични заеми в полза на свързани с РЛ лица и недекларирани приходи от извършени от РЛ рекламни услуги. За да отхвърли жалбата против РА административният съд е приел, че са налице основания за извършване на ревизията по особения ред и че има основание за корекции на финансовите резултати, съответно- за начисляване на ДДС. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е касационното оплакване за липса на основания по чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при неподаване на справки-декларации и годишна данъчна декларация за 2018 и на укрити приходи, както през 2017, така и през 2018г., налице са били основания по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК. Неоснователно е главното касационно оплакване за липса на основание за непризнаване на описания по-горе разход за неустойка. Обратно на твърдението на касатора, сключването на аналогична сделка през 2016г., когато е уговорена аналогична неустойка и е осчетоводен подобен разход, не е нито единствен, нито решаващ мотив на приходните органи за непризнаване на разхода. В ревизионното производство не е било спорно, че основният предмет на дейност на ревизираното дружество е ресторантьорска дейност и дружеството по правило не извършва търговска дейност, свързана с продажба на пшеница. В сключения договор за продажба на такава стока с Агрикс БългарияЕООД доставчикът се е задължил да притежава обещаните количества зърно, при положение, че нито търгува с такива стоки, нито има обекти, където да ги съхранява. Не е доказано неустойката да е платена на Агрикс БългарияЕООД, като в същото време РЛ е имало достатъчно налични парични средства да я плати. За разлика от казуса, окончателно разрешен за облагането по ЗКПО за 2016г. с Решение на ВАС по адм.д. 6884/2021г., в настоящия случай липсват твърдения и доказателства, че погасяването на задължението на РЛ за неустойка е станало чрез прихващане на насрещни изискуеми задължения на Агрикс БългарияЕООД. Такива твърдения липсват и в касационната жалба. Първоинстанционният съд с основание е съобразил и липсата на доказателства за обективна невъзможност за изпълнение на задължението на РЛ по договора за продажба, което в крайна сметка е довело до задължение за плащане на неустойка. От друга страна, бенефициерът на неустойката, който има трайни търговски отношения с фирми, регистрирани като търговци на зърно не направил никакви постъпления да я получи. При тези факти изцяло обосновани са фактическите и правни изводи на приходните органи и на съда, че става дума за фиктивен договор, който попада в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗКПО. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд като взе предвид и липсата на конкретни касационни оплаквания относно останалата част на потвърдения РА и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. При този изход на процеса на НАП следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение