Решение № 9065 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2014 г.

Решение № 9065 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на мл. разузнавач Ивайло Иванов в сектор "ПКП" при ОДМВР - Видин за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 3667/17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10179/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 42/06.06.2013 г. по адм. д. № 75/2013 г. на Административен съд - Видин. В искането не се сочат фактически основания по т. 1 и т. 3, а по т. 4 се твърди противоречие на атакуваните решения с постановените такива по идентични заповеди за задържане по адм. д. № 10178/2013 г. и адм. д. № 10177/2013 г. на ВАС, пето отделение. Ответницата Миланова, в писмен отговор, ангажира становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК, а разгледано по същество - неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение № 3667/17.03.2014 г. по адм. д. № 10179/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 42/06.06.2013 г. по адм. д. № 75/2013 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за задържане на Лиляна Миланова рег. № 33-16/10.04.2013 г., издадена от полицейски орган мл. разузнавач Ивайло Иванов в сектор "ПКП" при ОДМВР - Видин на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Нови доказателства не се сочат в искането за отмяна и не се представят такива, а се твърди, че заповедите на другите две задържани лица, при идентична обстановка и правно основание са потвърдени от съда, поради което по реда на т. 4, чл. 239 АПК следва да се отмени отменителното съдебно решение, цитирано по-горе като противоречащо на другите две решения и като неправилно. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Позоваване на "нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК в искането няма, не се представят такива, поради което искането се явява неоснователно в тази част. Неоснователно е по същите съображения и искането по чл. 239, т. 3 от АПК, съгласно която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителя не се позовава на отменен съдебен акт, обсъден при постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи атакуваното съдебно решение да е било основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Следователно не се установява наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която норма регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства, не са представени от молителя. Приложените и описани по-горе решения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като жалбоподателите /задържаните лица/ не са едни и същи лица, а липсва и идентичност на предмета на оспорване - обжалват се различни индивидуални административни актове, независимо, че са с идентичен предмет. Издателят на оспорените административни актове се е произнесъл с различни заповеди за задържане. Следователно като не е постановено съдебно решение между същите страни, на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав