Решение № 3790 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 471/2018 г.

Решение № 3790 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 471/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група "Охранителна полиция" при Районно управление (РУ) - Карнобат в Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Б. срещу решение № 1698 от 23.10.2017 г. (с погрешно посочена в титулната му част година на постановяване 2016 г.) постановено по адм. дело № 1652 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Б.. К. жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приел, че водачът, към момента на проверката, е управлявал моторно превозно средство (МПС) със съответното валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Заповедта за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена с оглед констатирането на нарушение на чл. 150 а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно – че водачът управлява пътно превозно средство със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност. След изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не е доказал, че отговаря на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория. Предвид изложеното прави искане решението, включително и в частта за присъдените с него разноски, да бъде отменено. Ответникът – А. Бабалиев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски в касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 17-0282-000326 от 09.06.2017 г. за прилагане на ПАМ на началник група към ОД на МВР – Б., РУ – Карнобат и е осъдил ОД на МВР – Б. да заплати на А. Бабалиев сумата от 415, 00 лв. – разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е посочил, че със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0282-000326 от 09.06.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Б., РУ – Карнобат, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС, с рег. [рег. номер на МПС], за шест месеца", за това, че А. Бабалиев е управлявал личния си лек автомобил без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. О. са два броя рег. табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Срещу А. Бабалиев е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за това, че на 09.06.2017 г. в гр. К. на ул. "Екзарх Антим І" управлява личния си автомобил "Мерцедес Спринтер", с рег. [рег. номер на МПС] без да притежава съответно свидетелство за управление. На 13.06.2017 г. на А. Бабалиев е издадено СУМПС със срок на валидност 13.06.2022 г. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с делегирани правомощия съгласно заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона (чл. 172, ал. 1 от ЗДвП) писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Независимо от това, съобразявайки чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът е счел, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Изложил е, че конкретният случай следва да се разграничава от случаите на първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150 а от ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС, в които случаи на водача - собственик на управляваното МПС следва да се наложи процесната принудителна административна мярка. Посочил е, че фактът, че само 4 дни след извършване на проверката на жалбоподателя е подновено СУМПС, с което противоправното поведение е преустановено, навежда на извода, че процесната мярка със срок от шест месеца е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН. Приел е, че мярката е в противоречие и с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с налагането й. Съдът е посочил също, че към момента на проверката от контролни органи на РУ - Карнобат, жалбоподателя е разполагал със СУМПС, но с изтекъл срок на валидност. От това следва, че той е преминал през необходимото практическо и теоретично обучение и проверка на физическа и психиатрична годност. От обстоятелството, че СУМПС е с изтекъл срок не следва извод, че водачът представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би било лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. Решението е неправилно. Правилно АС - Б. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2 а от ЗДвП (обн. ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 09.06.2017 г. А. Бабалиев е управлявал личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от ЗБЛД данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Противно на приетото от първоинстанционния съд обаче, заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Тя е издадена при обвързана за органа компетентност и е в минималния предвиден в закона срок, поради което изложените в решението доводи за несъразмерност на мярката не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ водачът се е снабдил с ново СУМПС не съставлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и също не води до незаконосъобразност на заповедта. Противно на приетото от съда, след изтичането на срока на СУМПС не може да се приеме, че водачът отговаря на минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС, съответно - че не представлява опасност за останалите участници в движението. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на А. Бабалиев срещу заповед № 17-0282-000326 от 09.06.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Б., РУ – Карнобат, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,