Решение № 1611 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2016 г.

Решение № 1611 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мюсюлманско изповедание - религиозна институция, гр. С., представлявано от Главния мюфтия - М. А. Х., чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт А. И., против решение № 3156/10.05.2016 г. по адм. дело № 1412/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на на РО "Национален строителен контрол" при РДНСК-ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт Сибинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Мюсюлманско изповедание - религиозна институция, гр. С., срещу Заповед № ДК-19 - С - 02/22.01.2016 г. на началника на РО"НСК" при РДНСК-ЮЗР, гр. С., с която на основание чл. 222, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е наредено, считано от 08.02.2016 г., забрана достъпа до строеж: "Външна тоалетна /преустройство и реконструкция", находящ се в УПИ II-за озеленяване и джамия, кв. 7-б на гр. С., м."Зона Г-14", ПИ с идентификатор 68134.402.53, както и поставяне на сигнални ленти с отличителни знаци на ДНСК. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е установил, че заповедта е в резултат на неизпълнение от Мюсюлманско изповедание на предходна заповед № ДК-19-С-10/29.07.2015 г. за забрана ползването на същия строеж по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, което е наложило издаването на процесната заповед за забрана достъпа до строежа, в изпълнение правомощията на началника на ДНСК / в случая на упълномощено от него дл. лице/ по чл. 222, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. По същество на спора и при обстоен анализ на доказателствата по делото е приел, че строежа е от първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "н", във вр. с б. "м" от ЗУТ и чл. 2, ал. 12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, т. е представлява реконструкция и основен ремонт на недвижима културна ценност с категория "национално значение". Позовал се е на данните по Удостоверение изх. № 9400-717/16.09.2015 г. на НИНКН, както и на заключението на приетата без възражения СТЕ, от които е установено, че самата джамия "Б. Б." е единична културна недвижима ценност с "национално значение", от категорията на тези по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗКН. Тоалетната не е такава единична ценност, но имотът върху който попада заедно с джамията, а именно УПИ II, е със статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност с "национално значение", от което е направил извод, че строежа също има такъв статут. Отделно е приел, че цялата зона, поземления имот заедно с джамията върху него, вкл. и процесната външна тоалетна, представлява територия с културно-историческо наследство, групов паметник на културата "Зона на исторически развилия се обществен градски център" и попада в границите на археологичен резерват "А. С. и С. С. По този начин съдът е отхвърлил оплакването на оспорващия, че строежа е такъв от пета категория. Допълнително се е позовал на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г., за да обоснове изводи, че процесния строеж безспорно попада в териториалния обхват на единичната културна ценност-джамията, ведно с имота върху който е построена, в обхвата на груповия паметник на културата "Зона на исторически развилия се обществен градски център" и в обхвата на първа защитена зона на арх. резерват "А. С. и С. С.". Съдът не е приел доводите на оспорващия за наличие на текущ ремонт и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяна. Съдът е определил правилно категорията на строежа, предвид безспорно установения факт, че строителните дейности са извършени в съществуваща тоалетна, допряна към североизточната фасада на сградата на джамия "Б. Б." . Тази сграда има статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория "национално значение", първоначално обявена във в-к "Известия" бр. 73/1955 г. като архитектурно-строителен паметник на културата и в последствие, в ДВ бр. 25/1998 г. - като недвижим архитектурно -строителен и художествен паметник на културата с категория "национално значение" в обхвата на групова недвижима културна ценност и като заварена е запазила статута си на недвижим паметник на културата съгласно § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство /ПЗРЗКН/. Освен това попада в териториалния обхват на групов паметник на културата в границите на I-ва защитена зона на Археологически резерват "А. С. и С. С.". Площите на А. С. и С. С., находящи се в централно историческо ядро на С. са включени, на основание чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите ЗПКМ /отм./ в "Списък на резервати- паметници на културата" по силата на Постановление на Министерски съвет № 36/01.06.1976 г. за обявяване на площите на А. С. и С. С. за историко- археологически резерват/ ДВ бр. 47/1976 г./ Ето защо, процесният строеж се явява такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м", вр. с б. "н" от ЗУТ. Тази разпоредба визира две групи строежи първа категория - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение" и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. Процесният строеж попада в първата група с оглед факта, че е извършен в обхвата на обявен по надлежния ред през 1976 г. историко-археологичен резерват, долепен до фасадата на паметник на културата с национално значение в обхвата на групова недвижима културна ценност. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установен вида и обема на извършените строителни работи в съществуващата външна тоалетна, в резултат на които квадратурата й е увеличена спрямо квадратурата по действащата кадастрална карта, променен е покрива, фасадите, местата на входовете към отделните тоалетни кабини. Тази констатация сама по себе си изключва възможността строителните дейности да бъдат определени като "текущ ремонт". Нещо повече, определени са от експерта като архитектурни и конструктивни промени, предвид което строежът правилно е определен като преустройство и реконструкция на съществуващ такъв, за който липсват редовно издадени строителни книжа и удостоверение за въвеждане в експлоатация по съответния ред. Тази липса е обусловила издаването на предходни заповеди за забрана ползването на строежа по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ и за премахването му по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а поради установеното от ответника неизпълнение на първата е обусловило и издаването на процесната заповед, която правилно е приета от съда като законосъобразен акт. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат и съобразно направеното искане от ответника, на същия се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение