Решение № 11802 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2019 г.

Решение № 11802 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Техническият университет - Варна е подал касационна жалба срещу решение № 1069/31.05.2019 г. по адм. дело № 156/2017 г. по описа на Административния съд - Варна в частта, в която е осъден да заплати на В. Райчев обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменените като незаконосъобразни заповеди № С-1089/12.07.2011 г. и заповед № С-2644/29.11.2012 г. на ректора на Техническия университет - Варна, с които били отнети студентските му права за периода 12.07.2011 г. - 28.10.2013 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението и за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено в обжалваната част или да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане или да бъде решено по същество, при което обезщетението за неимуществени вреди да бъде присъдено в размер на една минимална заплата.

Техническият университет - Варна е подал и частна жалба срещу определение № 1888/17.07.2019 г., постановено по същото дело, с което е била отхвърлена молбата на университета за изменение на решение № 1069/31.05.2019 г. в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат В. Кънчев при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата и той да бъде осъден да заплати на Техническия университет направените разноски за адвокатско възнаграждение за частната жалба.

В. Райчев е подал касационна жалба срещу решението по адм. дело № 156/2017 г. по описа на Административния съд - Варна в частта за отхвърляне на предявените от него срещу Техническия университет - Варна искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Поискано е присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, който осъществявал безплатно защитата му.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Изразено е становище за неоснователност и на подадената от Техническия университет - Варна частна жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, и на определението, постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Райчев от 15.12.2016 г., с която срещу Техническия университет - Варна са предявени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменените като незаконосъобразни заповед №С-1089/12.07.2011 г. и заповед № С-2644/29.11.2012 г. на ректора на Техническия университет - Варна.

Впоследствие с молби от 7.11.2017 г. и 4.01.2018 г. ищецът предприел изменение на исковите претенция, въвеждайки някои нови твърдения и заявявайки нов размер на исковете. В първото по делото заседание ищецът направил твърдения относно исковите периоди, каквито липсвали до момента, като посочил, че претенциите му за присъждане на обезщетение са за периода 12.07.2011 г., когато била издадена първата заповед на ректора на Техническия университет – Варна, до 15.12.2016 г., когато е била подадена исковата молба.

Административният съд установил, че на 18.12.2006 г. ищецът В. Райчев бил приет за студент в Техническия университет - Варна, специалност "инженер-мениджър". На 21.12.2010 г. на ищеца била издадена диплома за завършено висше образование по специалността с образователно-квалификационна степен "бакалавър".

На 24.09.2010 г. със заповед на ректора на Техническия университет - Варна ищецът бил записан за студент за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Компютърни системи и технологии" във Факултета по изчислителна техника и автоматизация. Обучението за тази образователна степен е три семестъра. Райчев положил успешно семестриалните изпити за времето от януари до юни 2011 г.

На 12.07.2011 г. ректорът на Техническия университет – Варна издал заповед № С-1089, с която отстранил студента В. Райчев от университета за срок от 3 години, считано от началото на учебната 2011/2012 г. до началото на учебната 2014/2015 г.

С решение от 20.12.2011 г. по адм. дело № 3532/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, влязло в сила на 5.10.2012 г., заповед № С-1089/12.07.2011 г. на ректора на Техническия университет - Варна е отменена като незаконосъобразна.

С молба от 22.10.2012 г. до декана на Факултета по изчислителна техника и автоматизация В. Райчев поискал да му бъде възложено задание за дипломно проектиране и да се определи дата за дипломна защита по специалността. С резолюция от 23.10.2012 г. деканът отказал да удовлетвори молбата с мотив, че В. Райчев продължава да се счита отстранен от университета за три години.

На 05.11.2012 г. ректорът на Техническия университет – Варна издал заповед №С-2380/05.11.2012 г., с която отменил вече отменената от съда заповед № С-1089/12.07.2011 г., макар тя да била отменена от съда.

Със заповед № С-2644/29.11.2012 г. ректорът на Техническия университет - Варна отстранил отново В. Райчев с мотив, че не е заплатил дължимата такса за обучение. Отстраняването било разпоредено за срок от началото на зимния семестър на учебната 2012/2013 г. до внасяне на таксата за същия семестър на текущата/следващата учебна година.

По жалба на В. Райчев заповед № С-2644/29.11.2012 г. била отменена с решение № 896/11.04.2013 г. по адм. дело № 4798/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, влязло в сила на 16.01.2014 г. От доказателствата по това дело е установено, че причината за закъснението за внасяне на таксата от студента се дължи на обстоятелството, че администрацията и ръководството на университета са прилагали отменената от съда заповед № С-1089/12.07.2011 г. и са считали Райчев за отстранен студент до издаването на заповед № С-2380/05.11.2012 г., с която ректорът на Техническия университет - Варна е отменил вече отменената от съда заповед № С-1089/2011 г.

Последният взет от В. Райчев семестриален изпит е бил през месец юни 2011 г. Датата на задаване на дипломната му работа е 28.10.2013 г., а срокът за предаването й е 25.01.2014 г. На 21.03.2014 г. на В. Райчев е издадена диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", с професионална квалификация "магистър–инженер".

Във връзка с твърденията на ищеца, че от издадените незаконосъобразни заповеди понесъл неимуществени вреди съдът събрал гласни доказателства, които кредитирал, и изслушал заключение на медицинска експертиза, според която житейските неблагополучия на ищеца от 2011 г. до момента на изследването му изиграли ролята на [диагноза], която той с времето не е могъл да рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие. Възникнало [диагноза]. В експертизата е посочено, че разстройствата на адаптацията не надхвърлят шест месеца, тъй като, ако продължат повече, се поставя диагноза "Посттравматично стресово разстройство", симптоми за каквото липсвали.

Посочено е, че към ноември 2012 г. и април 2013 г. у ищеца са забелязвали симптоми на заболяване [диагноза]. Към момента на освидетелстването на В. Райчев не били установени интензивно изразени симптоми на заболяването [диагноза], поради което ищецът не бил подложен на медикаментозно лечение.

Оценката на емоционалното му състояние почивала на данни за повишена тревожност, депресивност, както и интерперсонална сензитивност. Преживяванията му достигали до ниво на психична травма и довели до посттравматичен стрес, но не нарушили способностите му да използва адаптивни модели за справяне в трудни житейски ситуации. При него се наблюдавала една параноидна нагласа, която можела да се свърже с преживяванията му, свързани с водените от него правни процедури. Наблюдавала се една повишена фиксираност към соматичното му състояние, което също било изводимо от здравословните му проблеми. По отношение на състоянието му се наблюдавали преживявания свързани с лошо физиологично функциониране, умствена отпадналост, социална алиенация, идеи за преследване, острота на преживяванията.

Относно възможностите за справяне с тревожността при ищеца се наблюдавала неадаптивност, ограничени ресурси за справяне със стреса, сдържаност (силни задръжки), наличие на соматични или психосоматични проблеми и чувство за неспособност за справяне с външен натиск. Резултатите по скалата за враждебност при В. Райчев са по-високи от стандартните и са определени като предиктивни за проблеми със сърцето - високо кръвно налягане, инфаркти, аритмии. Според заключението на вещите лица ищецът е от личностен тип [личностен тип].

За здравословното състояние на ищеца към датата на издаването на заповед № С-1089 на ректора на Техническия университет - Варна експертите сочат, че по негови данни той не е имал хронични заболявания, нито са регистрирани психични разстройства.

През януари 2013 г. при Райчев е регистрирано високо артериално налягане, а през 2016 г. е опериран от [диагноза].

При предоперативно изследване през 2016 г. е установено, че е носител на [диагноза] с неизвестен път на заразяване. Хоспитализиран е в клиника през 2016 г. Препоръчана е биопсия на черен дроб, която не е извършена и не е провеждано лечение за това заболяване.

През 2018 г. Райчев се лекувал за [диагноза].

През 2018 г. на ищеца е установена [диагноза] трети стадий, остра левостранна сърдечна недостатъчност.

С експертно решение от 3.11.2016 г. на Трудово-експертна лекарска комисия на В. Райчев е определена 90% трайно нарушена работоспособност поради [диагнози]. Вещите лица отбелязали, че него са се развили негативни емоционални преживявания като тревожност, депресивност, които съпътстват телесните му заболявания.

По повод издадените заповеди на ректора на Техническия университет - Варна, с които Райчев е бил отстранен от обучение за определено време, вещите лица отбелязали, че ищецът е понесъл психологична травма, със съпътстващите за това състояние негативни емоции - тревожност, депресивност, дистрес (постравматичен стрес), разочарование, тревожност, гняв и яд. Не установявали данни за системно провеждано лечение на психичното му състояние от психиатър или психолог.

Според експертното заключение, не се установявала пряка причинно-следствена връзка между административните проблеми, които ищецът имал, и възникването на хипертонията, с първи регистрирани повишени стойности на кръвното налягане две години след травмиращите за него събития от 2011 година, както и със заболяването му [диагноза], диагностицирано 5 години след събитията.

В съдебно заседание вещите лица пояснили, че всеки човек, поставен в ситуация, която застрашава по някакъв начин неговия живот или живота на негов близък, преживява психологична травма, която е в основата на диагнозата [диагноза]. Това, че човек има посттравматичен стрес, не означава задължително, че този стрес достига до степен на психично разстройство, което нарушава неговото функциониране. Преживяното от ищеца онкологично заболяване е още едно изключително важно събитие, което попадало в критериите на преживяна психологична травма. При такава многопластовост на преживяванията, които са свързани с психотравмени събития, било трудно да се направи разграничение. Негативните емоционални преживявания на ищеца не достигали до болестно ниво. При него се установявал посттравматичен стрес, което не означавало разстройство. Райчев успял да рационализира стресовите ситуации и впоследствие да се освободи от болестотворното въздействие на стреса, поради което не е развил посттравматично стресово разстройство в смисъл на психично разстройство.

Поради изминалия голям период от време от момента на издаване на първата заповед на ректора на Техническия университет - Варна до момента на регистриране на хипертонията вещите лица не намирали връзка между тях. На 12.01.2013 г. ищецът преживял хипертонична криза, което не означавало болест. За да има хипертонична болест, ищецът трябвало да има медицински документи, а такива нямало. И през 2016 г. при освидетелстването му пред трудово-експертна лекарска комисия не била констатирана хипертонична болест.

По повод възражението на ответника, че претенциите на ищеца са погасени по давност административният съд приел, че исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи на стойност 100 000 лева и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на стойност 400 000 лева са предявени с подадената на 15.12.2016 г. искова молба в рамките на 5-годишния давностен срок от влизане в сила на решенията за отмяна на двете заповеди.

Що се отнася предявения с молба от 07.11.2017 г. иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 379 536 лева, представляваща размера на задължението на ищеца по изпълнително дело за събиране на неплатени вземания с взискател "Уникредит Булбанк" АД, той бил предявен след изтичането на давностния срок за претендиране на вреди от заповед № С-1089/12.07.2011 г., но в рамките на давностния срок за претендиране на вреди от заповед № С-2644/29.11.2012 г., поради което не е следвало да се счита за погасен по давност.

С оглед на тези факти съдът счел за неоснователни възраженията на ответника и на представителя на прокуратурата, че част от предявените искове са погасени по давност.

От правна страна административният съд приел, че обективно съединените искове на В. Райчев за присъждане на обезщетение общо в размер на 489 827 лева за имуществени вреди от отменените като незаконосъобразни заповед № С-1089/12.07.2011 г. и заповед № С-2644/29.11.2012 г. издадени от ректора на Техническия университет – Варна са неоснователни. Съдът преценил за частично основателен иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Административният съд посочил, че по делото е установена съдебната отмяна на издадените от ректора на Техническия университет – Варна две незаконосъобразни заповеди, с които временно са прекратени студентските права на ищеца при обучението му в магистърска степен, като е осуетена възможността да го завърши.

Не били доказани обаче причинени на ищеца имуществени вреди, които да се явяват пряка и непосредствена последица на издадените незаконосъобразни заповеди.

Неоснователно се претендирала сумата 1000 лева, която ищецът твърди, че заплатил за командировки до София във връзка с образуваните административни дела във Върховния административен съд. Видно от документите по делата, процесуалният представител на В. Райчев не поискал присъждане на разноски и такива не били присъдени. Освен това не било доказано ищецът да е направил такива разходи на стойност 1000 лева.

За неоснователна съдът счел и претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 15 520 лева, заплатена от ищеца сума за зъболечение в периода 2013 – 2014 година и сумата 2370 лева, заплатена от ищеца за зъболечение през 2017 година, поради липсата на причинна връзка между отнемането на студентските права на ищеца и проведеното стоматологично лечение.

Неоснователен бил и искът за присъждане на сумата 1401 лева като обезщетение за средствата, които ищецът разходвал за закупуване на лекарства за лечение на хроничните си заболявания от 01.01.2012 г. до предявяване на исковата молба на 15.12.2016 г., тъй като не била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отнемането на студентските му права по силата на издадените от ректора на Техническия университет - Варна заповеди и заболяванията на ищеца: през 2016 г. - [диагнози], през 2018 г. - [диагнози].

Неоснователна била и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати като обезщетение сумата от 379 536 лева, в какъвто размер било кредитното му задължение, за събирането на което срещу него било образувано и проведено принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител. Съдът изтъкнал липсата на връзка между отнемането на студентските права на ищеца и сключения от него договор за банков кредит от 2008 година.

Съдът преценил като неоснователни и предявените от В. Райчев искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи като резултат на издаването на двете незаконосъобразни заповеди: за сумата 24 000 лева, представляваща размера на средностатистическите заплати на специалист с висше образование в ІТ сектора за 4 календарни години или от отстраняването на ищеца от университета, считано от 12.07.2011 г. до датата на дипломирането му през 2016 г.; за сумата 48 000 лева, представляваща неполучени от ищеца трудови възнаграждения за периода 2012 г. – 2013 г., договорени като едногодишна заплата с руската фирма "Еврострой" – Москва; за сумата от 18 000 лева, представляваща неполучена от ищеца едногодишна заплата по договор с "Трансекспорт" ЕАД – Варна за времето, записано в договора.

Макар от ангажираните по делото от писмени и гласни доказателства да би могло да се допусне, че ако не бяха издадени двете заповеди за спиране на студентските права на ищеца, той би придобил квалификация "магистър-инженер" по-рано и би могъл да започне работа като специалист с висше образование в ІТ сектора, в частност на длъжността "инженер-архитект" в руската фирма "Еврострой" – Москва или в "Трансекспорт" ЕАД – Варна.

Според изложените от съда мотиви, основателно било възражението на ответника, че ищецът претендира не едно, а няколко обезщетения за пропуснати ползи, които би получил от три различни източника – от двете посочени дружества или от друго дружество в IT-сектора, в което би могъл да започне работа със средна за сектора заплата. Освен това по делото било установено, че ищецът водил преговори за назначаването му в "Еврострой" – Москва и "Трансекспорт" ЕАД – Варна, от което не можело да се направи извод, че той със сигурност би бил назначен на някоя от длъжностите с възнаграждение, равно на исковата сума. Не можело да се направи извод, че ищецът със сигурност би работил в периода 2012 г. – 2013 г. на съответната длъжност в "Еврострой" ООД – Москва и със сигурност би получил сумата 48 000 лева, или че със сигурност би постъпил на работа в "Трансекспорт" ЕАД – Варна и би получил сумата 18 000 лева като едногодишна заплата. Освен това ищецът не би могъл да полага труд едновременно в две различни дружества, в две различни държани - България и в Русия.

Административният съд намерил за частично основателен иска на В. Райчев за обезщетяване на неимуществени вреди. С издадените заповеди за времето от 12.07.2011 г. до 28.10.2013 г. било отнето правото му на образование и била възпрепятствана възможността му да се дипломира. Основателно било твърдението на ищеца, че случаят се характеризирал с дълъг вредоносен процес. Той преживял негативни емоции в течение на продължителен период от време, душевни и физически болки, страдания, притеснения и тревоги, психически проблеми, свързани с провала на обучението му и с отнемането на студентските му права. Разпитаните по делото свидетели описвали настъпила у него отрицателна промяна в личностен и в житейски план.

От заключението на медицинската експертиза било установено, че у ищеца се наблюдавала [диагноза], той бил потиснат, отслабнал на тегло, повишавал стойности на кръвното налягане. Към момента на освидетелстването вещите лица констатирали, че при него все още са налични емоционални преживявания свързани с депресивност, разочарование, тревожност, гняв и яд.

Наред с тези данни административният съд взел предвид посоченото от вещите лица обстоятелство, че при ищеца не е диагностицирано посттравматично стресово разстройство, каквото би имало, ако разстройството в адаптацията надхвърли шест месеца. При определяне размера на обезщетението административният съд взел предвид, че описаните в исковата молба травматични и стресови събития, проведеното срещу ищеца изпълнително производство, и преживяното онкологично заболяване, което вещите лица също сочат като важно събитие, попадащо в критериите на преживяна психологична травма, също се отразили зле на психиката му.

По преценка на съда ищецът следвало да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Този размер на обезщетението отговарял на продължителността и интензитета на прякото вредоносно въздействие на двете заповеди, които засегнали правото на ищеца на образование и психичното му здраве.

В останалата част до пълния предявен размер искът бил неоснователен, тъй като не била доказана причинно-следствена връзка между издадените незаконосъобразни заповеди на ректора на Техническия университет - Варна и развитите и диагностицирани хронични заболявания на ищеца.

С постановеното по делото решение административният съд осъдил Техническия университет – Варна да заплати на В. Райчев обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните заповеди на ректора на университета, с които били отнети студентските му права за периода 12.07.2011 г. - 28.10.2013 г. За разликата над присъдения до пълния предявен размер от 400 000 лева искът бил отхвърлен като неоснователен.

Съдът отхвърлил изцяло предявените от ищеца искове за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразните заповеди на ректора на Техническия университет - Варна, както следва: за сумата 379 536 лева, представляваща кредитно задължение, за събирането на което е образувано принудително изпълнение;

• за сумата 1401 лева, представляваща разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на ищеца като хроничен болен;

• за сумата 17 890 лева, представляваща разходи за зъболечение в София и Костинброд;

• за сумата 1000 лева, представляваща разходи за командировки до София във връзка с водените от ищеца административни дела.

• за сумата 24 000 лева, представляващи неполучени средностатистически заплати на специалист IT-сектора с висше образование;

• за сумата 48000 лева, представляваща едногодишната заплата, която ищецът би получил уговорена в "Еврострой" ООД – Москва и

• за сумата 18 000 лева, представляваща едногодишната заплата, която ищецът би получил в "Трансекспорт" ЕАД – Варна.

Съдът осъдил Техническия университет - Варна да заплати на В. Райчев разноски в размер на 310 лева, включваща държавна такса и първоначален депозит за вещи лица, а на адвокат В. Кънчев - 193 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Техническият университет бил осъден да заплати и възнаграждение общо в размер на 923 лева на вещите лица, изготвили допуснатата по дело медицинска експертиза.

В касационната жалба на В. Райчев се правят оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на постановеното решение.

Поддържа се, че съдът разгледал делото извън допустимия разумен срок поради това, че неоснователно повдигнал спор за подсъдност и впоследствие предприел действия за отстраняване на съществуващи според него нередовности на исковата молба, с което нарушил чл. 210, т. 1 от Закона за съдебната власт, чл. 13 ГПК и чл. 235, ал. 5 ГПК. Решението също било постановено със закъснение след изтичане на едномесечния срок от заседанието, на което приключило разглеждането на делото.

Административният съд не упражнил правомощията си да даде указания на страните за представяне на необходимите доказателства. Допуснал нарушение на принципа за равенството на страните, тъй като толерирал тенденциозните искания на ответника и на представителя на прокуратурата за внасяне на уточнения и пояснения относно исковите претенции.

Първоинстанционният съд пасивно възприел заключението на назначената тройна медицинска експертиза и отказал да назначи петорна медицинска експертиза. Съдът не взел предвид информацията, съдържаща се в представено от ищеца удостоверение, според което до 2011 г. той отсъствал по болест само 3 дни, както и не отчел, че противната страна не установила наличието на негови вредни навици като социалнозначими причини за възникване на заболяванията, с които бил диагностициран. Тези обстоятелства не намерили място в мотивите на съда. Съдът не обсъдил детайлно свидетелските показания, поради което не формирал съответни на доказателствата правни изводи. Допуснал противоречие в мотивите си, като приел, че отменените заповеди на ректора на Техническия университет – Варна са причинили на ищеца неимуществени вреди, но не и имуществени вреди, макар те да произтичали от същия фактически състав.

Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се твърдят от касационния жалбоподател В. Райчев.

Доводите за процесуални нарушения на съда, тъй като делото не било разгледано и решено от административният съд в разумен срок, са неоснователни. Продължителността на разглеждането на делото се дължи на неговата фактическа сложност, както и на процесуалните действия на ищцовата страна, която е внесла нередовна по съдържание искова молба в съд, който не е компетентен да я разгледа. Разглеждането на спора по същество е било забавено поради необходимостта да се реши спор за подсъдност между гражданския и административния съд и да се отстранят допуснатите от ищеца пропуски при излагане на фактическите твърдения и при формулирането на исковите претенции. Административният съд не е бездействал, а добросъвестно е събирал доказателствата, необходими за изясняването на делото. На съда е било необходимо и повече време за изготвяне на съдебния акт като се има предвид, че неговите мотиви, състоящи се от 42 страници, съдържат детайлно и пълно изложение на твърденията и доводите на страните, на фактите, почерпени от доказателствените източници, и на направените правни изводи.

Едновременно с това следва да се отбележи, че продължителността на разглеждането на делото не е процесуално нарушение, което се отразява на правилността на съдебното решение, тъй като не оказва влияние за формиране на вътрешното убеждение на съда. Така едно неправилно решение може да бъде постановено в кратки процесуални срокове и едно правилно решение – извън инструктивния срок за произнасяне на съда.

Не се оправдава и оплакването, че съдът не е съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна и не е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Както беше отбелязано по–горе, ищецът е подал нередовна искова молба, така че исканията на ответника и на представителят на прокуратурата за отстраняване на нередовностите й не могат да се интерпретират като неоснователно създаване на пречки за движението на делото или за упражняване на процесуални права на ищеца. Съдът всестранно и пълно е изяснил спорните обстоятелства, включително и посредством заключението на комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза, което е оспорено от защитата на ищеца. Видно от изготвения на заседанието от 27.11.2018 г. протокол, назначените вещи лица са дали подробни и изчерпателни отговори на поставените им от съда и страните въпроси.

Първоинстанционният съд е приел заключението, като е обявил на страните, че го счита за обективно, пълно и компетентно. Позовавайки се на чл. 201 ГПК, съдът основателно е отказал да назначи петорна експертиза по искането на защитата на ищеца, която е оспорила заключението. Преценката на административния съд се споделя от касационната инстанция, тъй като заключението на тройната техническа експертиза не е непълно или неясно, както и не възниква съмнение в неговата правилност.

Съдът не е пропуснал да отбележи основаните на медицинска документация данни, че преди 2011 година не са регистрирани заболявания на ищеца, което не означава, че такива не биха възникнали, ако ректорът на Техническия университет не беше издал заповедите за временното му лишаване от студентски права. Заключението на допуснатата по делото медицинска експертиза пояснява, че етиологията на заболяванията на ищеца не може да бъде установена, като за възникването им, както и при всички болестни състояния с изключение на острите или тези, които се дължат на травма, са възможни, както физически, така и психосоматични причини. От значение е състоянието на организма, както и неговото предразположение към заболяването. При наслагването на външни фактори, между които и такива, които нямат отношение към предмета на делото като уволнението на ищеца от работа, жалбата срещу което била отхвърлена от съда, невъзможността да обслужва банковия си кредит, последвано от отнемането на ипотекирани от ищеца имоти, следва да се сподели преценката на административния съд, че няма доказателства за съществуването на пряка и непосредствена причинна връзка между отменените като незаконосъобразни заповеди и заболяванията на В. Райчев, диагностицирани след 2013 година. В тази връзка следва да се отбележи, че заболяванията [диагнози] не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са част от исковите претенции - исковата молба е подадена в края на 2016 година, съответно изменена през 2017 година, а тези заболявания са установени през 2018 година.

Касационният жалбоподател неоснователно твърди, че при решаването на делото не са взети предвид показанията на посочените от него свидетели. В действителност те са възпроизведени в мотивите на съдебния акт и кредитирани от съда. Свидетелските показания не биха могли да послужат за доказване на тезата на ищеца, че здравословното му състояние е било увредено вследствие на административните проблеми, които имал във връзка с обучението си в Техническия университет - Варна в периода 2011- 2013 година. Те имат значение за установяване на преживяванията на ищеца и за отражението, което е имало забавеното му дипломиране като магистър–инженер върху житейските му планове. Фактите, установени със свидетелските показания, са били съобразени от съда при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Не може да се сподели оплакването, че административният съд е допуснал несъответствие при прилагането на материалния закон, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, а е отхвърлил исковете за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от незаконните заповеди на ректора на Техническия университет - Варна при наличието на един и същ фактически състав, от който възниква отговорността на ответника. Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди законосъобразно са били отхвърлени, тъй като не е установена връзка между отменените административни актове и направените от ищеца разходи, както и между административните актове и възнагражденията, които ищецът твърди, че щял да получи, ако би се дипломирал своевременно.

Касационната инстанция намира за частично основателна подадената от Техническия университет - Варна касационна жалба срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на В. Райков обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

Съдебното решение не е недопустимо по причина, че съдът се е произнесъл по предявените искове без да е уточнен периодът, за който се претендира обезщетение, както и конкретните вреди, произтичащи от всяка от двете заповеди. Ищецът е заявил исков период от издаването на първата заповед на ректора на Техническия университет - Варна до подаването на исковата молба. Действително твърденията на ищеца за понесените от него вреди не са направени поотделно за всяка от заповедите, както и не са предявени отделни искове, но предвид на обстоятелството, че втората заповед е издадена непосредствено след отмяната на първата и с нея реално е продължено отстраняването на ищеца от университета, няма основание за обезсилване на постановеното решение по съображения, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Решението не е недопустимо и с оглед аргумента, че ищецът многократно е изменял твърденията и исковите си претенции. Що се отнася до иска за обезщетяване на неимуществени вреди от отменените заповеди, той е предявен с исковата молба от 15.12.2016 г. за сумата 400 000 лева и не е изменян по основание и размер.

За да присъди обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е установил, че в течение на повече от две години В. Райчев търпял морални вреди, изразяващи се в притеснения и тревоги, които били свързани с отнемането на студентските му права. Ищецът преживял тежко несправедливото му отстраняване, въвличането му в съдебни спорове и възпрепятстването на житейските му планове, свързани с възможността за успешна професионална реализация след дипломирането му като магистър. Неимуществените вреди, доказани със събраните гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, са понесени в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди на ректора на Техническия университет – Варна и подлежат на обезщетяване.

При определяне на обезщетението обаче административният съд е допуснал противоречие с материалния закон. Обезщетението е по-високо от справедливия размер, който следва да възмезди произтеклите от административните актове неимуществени вреди. Намаляването на обезщетението се обосновава от характера на преживяванията, които се определят като временна психотравма, с възможност да бъде преодоляна до шест месеца, както и с по-краткия от заявения исков период, през които реално са търпени вредите. При положение, че студентските права на ищеца са били възстановени в края на 2013 година, няма основание да се приеме, че и след това той е продължил да понася морални вреди от отменените административни актове. Както беше отбелязано по-горе, липсват подкрепящи твърденията на ищеца доказателства, че именно отнемането на студентските му права е отключило появилите си впоследствие тежки здравословни проблеми.

Освен това подлежащите на обезщетяване негативни преживявания на ищеца би трябвало да бъдат разграничени от тези, които е имал вследствие на възникнали по същото време други житейски неблагополучия. Съдът не е отчел и обстоятелството, че поради личностната си характеристика ищецът е преживял по-тежко проблемите, свързани с прекъсване на обучението му.

Решението е неправилно и следва да се отмени в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева за разликата над сумата 9000 лева, като се постанови друго, с което искът да се отхвърли за сумата над 9000 лева до 15 000 лева.

В останалата част решението е допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на адвокат В. Кънчев следва да присъди възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 300 лева.

Касационната инстанция намира за неоснователна подадената от Техническия университет - Варна частна жалба. Видно от приложения към делото договор за правна помощ и съдействие, ищецът е бил защитаван безплатно от адвокат Кънчев на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и е присъдил възнаграждение на адвокат В. Кънчев. Определението, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските е правилно и следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,