Решение № 5312 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД директора на ОД на МВР Хасково, чрез процесуален представител гл. юрк. Х. Богоева, срещу решение 2813 от 08.07.2024 г, постановено по адм. дело 226/2024 г. от Административен съд Хасково, с което по жалба на Н. К. Н. е отменена заповед 272з-757 от 21.02.2024 г. на директора на ОД на МВР Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Н. К. Н., в подробни писмени бележки, изготвени от процесуалния му представител адв. Т. Найденов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно, да остане в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложени писмени доказателства договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед 272з-757 от 21.02.2024 г. на директора на ОД на МВР Хасково, издадена на осн. чл. 143, ал. 1, т. 6, чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 8 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР и заявление рег. 272р-4772 от 21.02.2024 г. /по описа на ОД на МВР Хасково, с която инспектор Н. К. Н. - разузнавач V степен в група Противодействие на икономическата престъпност в сектор Криминална полиция към РУ - Свиленград при ОД на МВР - Хасково е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен /ТП/ в група Охранителна полиция към РУ Ивайловград при ОД на МВР Хасково. За да се произнесе по спора АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Съдът е анализирал приложените с административната преписка и представените от страните доказателства и въз основа на това е приел, че посоченото в процесната заповед правно основание - чл. 164, ал. 1 ЗМВР вр. с чл. 8 от Наредбата, не кореспондира на осъществената от органа процедура по преназначаването, като органът е допуснал смесване на процедурата по чл. 7 от Наредбата и тази по чл. 8 от същата. Приел е още, че от доказателствата по делото не се установява точното съдържание на изразената воля на оспорващия, а именно къде да бъде преназначен, тъй като по делото са налични 3 бр. негови заявления: 1. от 19.09.2023 г. във връзка с МЗ 8121К-7865/01.09.2023 г. относно изменение на заповед 8121К-553 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОД на МВР Хасково - за преназначаване в група 02 Икономическа полиция в сектор Криминална полиция в РУ Свиленград - л.6 от делото; 2. от 16.10.2023 г., подадено на осн. чл. 164, ал. 1 ЗМВР, за преназначаване в РУ Елхово в група Оперативно издирвателни дейности на ГПУ Елхово при Регионална дирекция Гранична полиция - л.52 и 3. от 21.02.2024 г. за преназначаване в РУ Ивайловград - л.53. От друга страна протокол рег. 272р-4769 от 21.02.2024 г. оспорващият е подписал с особено мнение , като е посочил, че му е оказано въздействие чрез отправени закани, т.е. не е налице валидно и свободно формирана воля. Съдът се е позовал и на приложените по делото справка рег. 272р-10369/25.04.2024 г., относно вакантните щатни бройки в ОД на МВР Хасково в периода от 01.09.2023 г. до 21.02.2024 г., и справка рег. 272р-10368/25.04.2024 г., относно щатната численост на група 02 Икономическа полиция в сектор Криминална полиция към РУ Свиленград, като е установил че в група 02 Икономическа полиция една щ. бр. е останала незаета поради временна неработоспособност на служителя от 14.09.2023 г. до 20.02.2024 г. Този факт, заедно със социално-битовата обвързаност на оспорващият с населеното място потвърждава извода, че у него липсва свободно манифестирана воля за преместването му на друга длъжност в РУ Ивайловград. На следващо място съдът е намерил, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение и на материалноправните норми на чл. 6 и на чл. 8, ал. 2 АПК, което има за последица материална незаконосъобразност на издадения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания неправилно тълкуване и прилагане на материалния закони необоснованост. Административният съд Хасково е преценил законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Установил е фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е мотивирал правните си изводи. Решението отговаря на изискването на 172а АПК. Настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Правното основание за издаване на оспорвания административен акт, посочено от административния орган в него е чл. 164, ал. 1 вр. чл. 8 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители от МВР. Съгласно чл. 164, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Съгласно чл. 8 от Наредбата държавният служител може да бъде преназначен на същата или на друга не по-висока длъжност, ако едногодишният срок за изпитване е изтекъл, като преназначаването се извършва след подадено заявление от държавния служител, а когато преназначаването е от една структура на МВР в друга, то може да се извърши след писмено съгласие на ръководителите на съответните структури. Следователно, условията за преназначаване на основание посочените текстове са: искане на служителя за преназначаване; преназначаването да е на друга не по-висока длъжност и да е налице писмено съгласие на ръководителите на съответните структури. В процесния случай, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, при издаването на Заповед 2723-757 от 21.02.2024 г. от директора на ОД на МВР - Хасково не са изпълнени законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР и чл. 8 от Наредбата. Тежестта на доказване е на административния орган. Не са оборени изводите на решаващия съд за липса на валидно и свободно изразено искане за преназначаване при наличието на три отделни и различни по време заявления. Не се опровергава и извода на съда, основан на приложените писмени доказателства /справки/, че в група 02 в РУ Свиленград е останала незаета 1 щ. бр. На следващо място по делото е приложен протокол от 21.02.2024 г., съставен на осн. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за преназначаване на държавните служители в МВР /л.21/, от съдържанието на който е видно, че поради съкращаване на щата на ОД на МВР Хасково на Н. е предложено да заеме длъжност в друго населено място, а при отказ да си напише заявлението за напускане. В ЗМВР не съществува определение на "съкращаване на щата", каквото правно основание е посочено в протокола, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се използва утвърдения смисъл на това понятие по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно държавните служители. Съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако е запазена, но е намален броя на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В случая с т. 8 на МЗ 8121К-7865/01.09.2023 г. от щата на ОД на МВР Хасково са съкратени 4-те щ. бр. и е закрита група Противодействие на икономическата престъпност в сектор Криминална полиция при РУ Свиленград, като с т. 17 от същата в щата на ОД на МВР Хасково са включени 5 щ. бр., като е създадена група 02 Икономическа полиция в сектор Криминална полиция при РУ Свиленград, състояща се от 1 началник група и 4 разузнавачи. В тази хипотеза приложима е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а не чл. 8 от същата, както правилно е приел решаващият съд. Налице е противоречие между правните и фактическите основания за преназначаването, посочени в заповедта и протокола от 21.02.2024 г. и смесване на две различни процедури. От представените по делото доказателства се налага категоричен извод, че не е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР - преназначаване по искане на служителя и не е изпълнено изискването за свободно изразена воля за преназначаване. Липсва и третия елемент, посочен в чл. 8, ал. 2 от Наредбата, а именно писмено съгласие на ръководителите на съответните структури на МВР. При тези съображения обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 1 000 лв., съгласно приложените писмени доказателства и списъка, изискуем по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Този размер не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и липсата на мотиви към възражението за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 21 предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение