Решение № 10421 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, против решение 2109 от 29.03.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 6261/2023 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) Р-22221922003546-091-001 от 04.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден при обжалването по административен ред с решение 411/03.04.2023 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания се отнасят за нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, на чл. 112, ал.2, т.2 ДОПК при преценка на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите при ТД на НАП Варна, възложили ревизията и издали ревизионния акт на Ревю ООД. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Ревю ООД, чрез адвокат К. Москов, моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представени по делото писмени молби. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22221922003546-091-001 от 04.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 411/03.04.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София, с който на Ревю ООД, със седалище град София са установени задължения по ЗДДС в размер на 44 925,87 лева и лихви в размер на 18 516,40 лева за данъчни периоди юни, юли, август и ноември 2017 г., от месец април 2018 г. до месец ноември 2018 г. включително, от месец февруари 2019 г. до месец октомври 2019 г. включително и за месец януари 2020 г., резултат от отказ на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от Ел Зет Трейдинг ЕООД, Вени Види Вици Билдинг ЕООД и Макс Март и Ко ЕООД, както и задължения за корпоративен данък в размер на 21 086,91 лева и лихви в размер на 7 033,04 лева за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. По фактическите установявания на първоинстанционния съд ревизията на Ревю ООД, гр. София е възложена и ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, която е различна от компетентната ТД на НАП София по чл. 8, ал.1, т.3 ДОПК, въз основа на заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповед З-ЦУ-1286/13.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл.10, ал. 9 ЗНАП и заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на компетентната ТД на НАП София по чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК. За да обяви акта за нищожен съдът е приел, че е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП - необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната. Този извод е основан на липсата на мотиви в заповедта по чл.10, ал. 9 ЗНАП и доказателства, какво налага извършването на ревизията на Ревю ООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. София, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по т.дело 2/2024. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В конкретния случай принципно правилно първоинстанционният съд е извършил проверка за мотивиране на необходимостта от провеждане на ревизията и издаване на ревизионния акт от органи по приходите на друга териториална дирекция, тъй като обосноваването на тази необходимост по отношение на конкретното задължено лице, е гаранция за спазване на принципа за законност по чл. 2, ал.1 ДОПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. В решението липсва произнасяне по възраженията на ревизираното лице за нарушение на чл. 120, ал.1, т. 8 ДОПК, поради ненадлежното подписване на ревизионния акт и актовете по възлагане на ревизията с квалифициран електронен подпис (КЕП), както и по материалната законосъобразност на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което, предвид забраната по чл. 220 АПК, препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по-горе съображения следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,