Решение № 15871 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2011 г.

Решение № 15871 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любен Георгиев Христов, от гр. Русе, подадена против решение № 26/22.06.2011 г. по административно дело № 123/2011 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отхвърлил оспорването на касатора срещу решение № ПЕО-21/14.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че към момента на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, последният е декларирал пред пенсионните органи, че за периода 01.01.2007 г. - 10.03.2008 г. е придобил осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 6 от КСО и чл. 43а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, полагайки грижи за своята съпруга. Със заявление вх. № ОП-1142-20430/03.09.2010 г. Любен Христов е поискал преизчисляване на пенсията му като е представил заверена осигурителна книжка, удостоверяваща осигурителен стаж и за периодите: 01.01.2007 г. - 16.04.2007 г. и 20.04.2007 г. - 31.12.2007 г. като самоосигуряващо се лице - ЕТ "САЛ 2000 - Любен Христов". Съобразявайки новите доказателства пенсионните органи са изчислили с разпореждане № 43/26.11.2010 г. отпуснатата пенсия отново, определяйки я в нов размер, а с разпореждане № ИП-1142-2735/28.12.2010 г. е разпоредено възстановяване на неоснователно получените осигурителни плащания. С решение № ПЕО-21/14.02.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе е потвърдил оспорените по административен ред разпореждания. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Ирелевантни за спора са доводите на касатора, че за процесните периоди, той не е упражнявал дейност, като самоосигуряващо се лице и внесените осигурителни вноски са били недължими. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, сред които процесния не попада. Нещо повече, по делото липсват доказателства жалбоподателят да е прекратил дейността си по предвидения нормативен ред. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че за времето от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. Христов е подлежал на осигуряване като самоосигуряващо се лице и обосновано този период е зачетен като осигурителен стаж на това основание, а не като за лице полагало грижи при основанията от хипотезата на чл. 9, ал. 6 от КСО. Посоченият стаж макар и да не формира различна продължителност от зачетения влияе върху размера на отпуснатата пенсия, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски като част от дохода за периода след 01.01.1997 г. Правилно пенсионните органи са изменили отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО поради това, че е била неправилно определена в по-голям размер. Изменението е в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО. В резултат на извършеното изменение е възникнало неоснователно получаване на суми, чийто размер е точно установен при спазване на технологичния административнопроизводствен ред. Административният съд обосновано и законосъобразно е отхвърлил претендираната от жалбоподателя добросъвестност, приемайки че въпреки заплатените осигурителни вноски за процесните периоди, последният ги е нанесъл в осигурителната си книжка, по предвидения за това ред едва след произнасянето на пенсионния орган по искането за отпускане на пенсията. Действайки по този начин и след като не е заявил обективните факти пред органите на НОИ, необходими за точната и вярна преценка на придобитото от него право на пенсия, жалбоподателят е реализирал недобросъвестно заявяване на права, което е довело да определянето на пенсията му в по-голям размер. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение