Решение № 6018 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2016 г.

Решение № 6018 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") - П. при РДНСК Южен централен район, подадена чрез пълномощника му юрк. П. И., срещу решение № 533 от 11 март 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е признато за установено по отношение на РО "НСК" - П., че задължението на Б. Р. Б. за премахване на незаконен строеж - "Едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-302, кв. 42 по плана на с. Д. поле, община К., произтичащо от влязлата в сила заповед № ДК-02-07/02 февруари 2009 г. на началника на РДНСК - П., е отпаднало поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответникът - Б. Р. Б., чрез пълномощника й адв. Л. В., е постъпил писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. От началника на РО "НСК" - П. при РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника му юрк. П. И., е постъпила касационна жалба и срещу решение № 900 от 05 май 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 533 от 11 март 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П. Във втората касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответникът - Б. Р. Б., чрез пълномощника й адв. Л. В., е постъпил писмен отговор и срещу втората касационна жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Претендира заплащане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба срещу решение № 533 от 11 март 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по искова молба на Б. Р. Б. срещу началника на РО "НСК" - П. при РДНСК Южен централен район с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че задължението й за премахване на незаконен строеж - "Едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-302, кв. 42 по плана на с. Д. поле, община К., произтичащо от влязлата в сила заповед № ДК-02-07/02 февруари 2009 г. на началника на РДНСК - П. е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което е уважил подадения иск. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на посочения незаконен строеж, е влязла в законна сила на 10 декември 2009 г. - датата, на която с решение № 15112 по адм. дело № 10858/2009 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението от 30 май 2009 г., постановено по адм. дело № 422/2009 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на Б. Р. Б. срещу заповед № ДК-02-07/02 февруари 2009 г. на началника на РДНСК - П. При това положение, както обосновано е приел и административният съд, петгодишният давностен срок изтича на 10 декември 2014 г. От данните по делото е установено, че преди изтичането на този срок, административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта - издадена е покана за доброволно изпълнение изх. № Кл-300-00-810/02 август 2010 г., с което действие течението на давностния срок е прекъснато. На л. 33 от първоинстнационното дело е представена молба от Б. Р. Б., подадена чрез пълномощника й адв. К. М., упълномощен с надлежно цитирано в молбата пълномощно, до органа по изпълнението, в която молба се посочва, че във връзка с получена от нея покана изх. № Кл-300-00-810/02 август 2010 г. за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж, същата моли процедурата по премахването да бъде спряна, поради настъпването на нови обстоятелства и до приключване на процедурата по узаконяване на строежа. При тези безспорни данни, неправилни се явяват изводите на съда, че ищцата не е била уведомена за предприетите от страна на органа действия по изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж. Цитираната по-горе молба е входирана в РДНСК - П. на 17 август 2010 г., с оглед на което следва да се приеме, че най-късно на тази дата Б. е била уведомена за предприетите изпълнителни действия от страна на административния орган. Това е и датата, на която давността по чл. 285, ал. 1 от АПК е била прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна давност по отношение на изпълнителното основание, която давност изтича на 17 август 2015 г. Втората покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж е с изх. № КЛ-300-277-01-249 от 13 ноември 2015 г., което означава, че от датата на узнаването от ищцата за първата покана и до втората такава отново са изтекли предвидените в чл. 285, ал. 1 от АПК 5 години. При тези данни, правилен се явява крайният извод на първоинстанционния съд, че искът за признаване на установено по отношение на началника на РО "НСК" - П. при РДНСК Южен централен район, че задължението на Б. за премахване на незаконен строеж - "Едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-302, кв. 42 по плана на с. Д. поле, община К., произтичащо от влязлата в сила заповед № ДК-02-07/02 февруари 2009 г. на началника на РДНСК - П. е отпаднало поради изтекла погасителна давност и искът й по чл. 292 от АПК е основателен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради което при липсата на релевираните в касационната жалба пороци, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да се остави в сила. Касационната жалба срещу решение № 900 от 05 май 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество също е неоснователна. С второто касирано решение - № 900 от 05 май 2016 г., постановено по адм. дело № 3126/2015 г. по описа на Административен съд П. съдът е приел, че в решение № 533 от 11 март 2016 г., постановено по същото дело са направени очевидни фактически грешки, поради което на основание чл. 175, ал. 1 от АПК е допуснал поправката им. Решението е правилно. Очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай е налице такова несъответствие между мотивите на съда и диспозитива на съдебното решение. В мотивите съдът е посочил, че производството е образувано по искова молба срещу ответника - началника на РО "НСК" - П. при РДНСК Южен централен район, последният е конституиран като ответник и издател на заповедта, като е допуснат пропуск той да бъде отразен по този начин и в диспозитива на решението. Допусната е неточност и в изписването на административния адрес на имота, която също е поправена с касираното решение. Изложеното налага извода, че допуснатото от съда несъответствие между мотиви и диспозитив на оспореното решение, представлява очевидна фактическа грешка, която правилно е била отстранена от първоинстанциноният съд по реда на чл. 175 от АПК. При този изход на спора, с оглед отхвърлянето като неоснователни на двете касационни жалби, претенциите на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски се явяват основателни. Исканията са своевременно предявени като за същите са представени и доказателства за реалното им извършване. По тези съображения Регионален отдел "Национален строителен контрол" - П. при РДНСК Южен централен район ще следва да бъде осъден да заплати на Б. Р. Б. от с. Д. поле, община К. сума в размер общо на 975.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,