Решение № 8661 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2017 г.
ВАСVII отделение05.07.2017 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7373 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 5323 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на "ВИН. С. И. " ООД, с. Ц., общ. Карнобат, обл. Б., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3500.00 /три хиляди и петстотин/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8661 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2017 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Договарящия орган по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" към Агенция по заетостта срещу Решение № 7373 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5323/2016 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/, с което е отменено негово писмо за налагане на финансова корекция на верифицирани разходи по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на заети лица фаза 3". Твърди се неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна "ВИН. С. И. " ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. С оглед възраженията на страните и предмета на съдебна проверка, съдът установи: За да отмени писмо за налагане на финансова корекция на верифицирани разходи по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на заети лица фаза 3" на ръководителя на ДО, АССГ е приел, че конкретният акт е немотивиран, респ. липсват данни с какво и в какво се изразява възможността за настъпване на вреди в бюджета на съюза така, че определената корекция да бъде съотносима и съставомерна с оглед понятието нередност, съобразно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006. Успоредно с това съдът е приел, че органа е нарушил чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от МОФК, като не е отчел липсата на нарушение, което доказано да е довело до ограничаване на потенциалните участници или до възлагане договора на изпълнител, различен от този на който следва да е бил възложен. Липсват доказателства за наличието на хипотезата на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 МОФК, в причинна връзка с доказано финансово отражение съобразно чл. 10, ал. 1 МОФК. Така постановеното решение е правилно. От трайната практика на ВАС и приложимата нормативна регламентация следва, че понятието нередност съобразно в чл. 2
Регламент № 1303/2013, включва а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. " В тази насока са решения № 2761 от 07.03.2017 г. по адм. д. № 13784/2016 г. ВАС; Решение № 477 от 16.01.2017 г. по адм. д. № 7640/2016 г. ВАС; Решение № 13830 от 15.12.2016 г. по адм. д. № 6470/2016 г. ВАС; Решение № 9426 от 02.08.2016 г. по адм. д. № 5697/2016 г. ВАС, Решение № 3014 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 8861/2016 г. по описа на ВАС. и пр. Успоредно с това, съдебната практика трайно приема, че акта не отговоря на законовото изискване за съдържание, когато липсват мотиви относно елементите - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението, какъвто е и процесния казус. /В този смисъл виж решение № 1128 от 27.01.2017 г. по адм. д. № 9183/2016 г. на ВАС/. Установяването на реална или потенциална финансова вреда е в обхвата на релевантното изследване, респ. - явява се съставомерен компонент. Анализът на разпоредбите от националното и съюзното право в разглежданата материя води на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. В случая въпросът за финансова вреда, респ. - потенциална възможност за нанасяне на такава, не е изследван от решаващия орган. Невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата (действителна или потенциална) не изключва задължението му да се произнесе по този въпрос, независимо от приложения метод за изчисляване размера на корекцията, като отсъствието на каквито и да било съображения в тази насока прави волеизявлението на ръководителя на ДО немотивирано. " Неизлагането на мотиви от страна на ДО досежно размера на наложената корекция също е в нарушение на закона и в частност - на административно-производствените правила. Видно от решение на СЕС по съединени дела С-260/14 и С-261/14, финансовите корекции по чл. 98 от Регламент № 1083/2006 г., налагани от държавите-членки за нередности, свързани с неспазване на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на чл. 4 от Регламент № 2988/95. При индивидуализацията на окончателния размер на корекцията компетентният национален орган дължи отчитане на всички релевантни обстоятелства за конкретния случай и на критериите по чл. 98, § 2, ал. 1, изр. последно от Регламент № 1083/2006 г., а именно - характерът на констатираната нередност, нейната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд (решение на СЕС по дело С-406/14). Разпоредбата на чл. 70 от ЗУСЕСИФ на която се позовава жалбоподателя също не въвежда изключение от посоченото правило. Бидейки елемент от фактическия състав на административната мярка, размерът на корекцията е от съществено значение за нейната законосъобразност. Непосочването на релевантната нормативна уредба, предвиждаща нейния размер, опорочава волеизявлението на административния орган. При липса на указано правно основание и валидна обосновка не става ясно по какъв начин, въз основа на коя разпоредба и по какви критерии е разпоредено възстановяване на получената сума Успоредно с това и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Методологията, същата се прилага при констатирани нарушения във връзка със сключване на договори по реда на възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки по проекти, както и при възлагане на договори по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 г. Постановление № 69 на Министерския съвет от 2013 г. и Постановление № 55 на Министерски съвет от 2007 г., както и изпълнението на сключените договори. С оглед предмета на спора приложимостта на методологията е несъмнена. В този смисъл и оглед данните по делото първоинстанционият съд се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от МОФК., установявайки и липса на мотиви относно характерът и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Изложените съображения обосновават извода за правилност на обжалваното решение, без да е необходимо допълнително преповтаряне на мотиви относно установената незаконосъобразност на административния акт. При този краен извод и при направено възражение за прекомерност, в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3500.00 лв., съобразно изискванията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.