Решение № 9560 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2019 г.

Решение № 9560 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. Благоев, подадена чрез адвокат М. Манчев, против решение № 2781/23.04.2019 г. по адм. д. № 9629/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Излага доводи, че Министерство на правосъдието е бездействащ административен орган, който не изпълнява задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. В допълнителна молба от 9.07.2019 г. уточнява, че с жалби до Министерство на правосъдието Благоев е поставил конкретни въпроси, на които не е получил отговор и в обжалваното решение не е разгледан въпроса за това бездействие. Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Борисова. Оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Съдът обосновано е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С касационната жалба не се представят доказателства налагащи промяна на извода на съда. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на Я. Благоев срещу Министерство на правосъдието с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2017 г. до 31.01.2019 г., в размер на 100 000 лева и имуществени вреди в размер на 490 047. 34 лева в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица на Министерство на правосъдието, изразяващи се в необосновано пренасочване на подадени от ищеца жалби към други институции, както и неизпълнение на задължения на служители от Инспектората на Министерство на правосъдието във връзка с подадени от ищеца жалби. Съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил Благоев да заплати на Министерство на правосъдието сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Приел е, че по делото не е доказано наличието на незаконосъобразно бездействие и действие от страна на съответните длъжностни лица при Министерство на правосъдието, които да са в причинна връзка с претендираните имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Според съда, твърдяните от ищеца задължения на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, визирани в нормите на чл. 26, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието, по своя характер не съставляват фактически действия, а правни действия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Предявените искове от Благоев за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се основават на твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МП във връзка с подадена от него жалба от 16.11.2017 г., до Инспектората на Министерство на правосъдието, в която се възразява, че изпратени от него до министъра на правосъдието жалби с рег. № 94-Я-9/24.02.2017 г., рег. № 94-Я-9/30.03.2017 г. и рег. № 94-Я-9/19.06.2017 г. са били пренасочени за отговор към Инспектората на ВСС. С жалбата е поискано от Инспектората на Министерство на правосъдието да даде обосновани и категорични отговори на три въпроса: "1. Сравнявайки протокола от разпита на свидетелите, съставен от СРС и цитираното от съдиите в Решението на ІVА г. о. на СГС по гр. д. № 2409/2008 г., има ли подмяна на показанията на свидетелите – М. Лазова, А. Сурлекова и М. Манчев?; 2. Възползвайки се от служебното си положение, на "служители на независима Съдебна система" за недосегаемост, Решението на ІVА г. о на СГС по гр. д № 2409/2008 г., е ли документ с невярно съдържание?; 3. Какво предвижда определените в Закона, за престъпления – подмяна на свидетелски показания и съставянето на документ с невярно съдържание, извършени при изпълнение на служебните задължения?". Така подадената жалба е била изпратена с писмо рег. № 94-Я-9/23.11.2017 г. от директора на Дирекция "Канцелария" по компетентност на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Върховна касационна прокуратура. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието Инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт подготвя предложения/искания за търсене на дисциплинарна отговорност на виновните длъжностни лица по Закона за съдебната власт, Закона за частните съдебни изпълнители и Закона за нотариусите и нотариалната дейност и за отправяне на препоръки до частните съдебни изпълнители и до Камарата на частните съдебни изпълнители и подпомага министъра във връзка с дисциплинарните производства. Посочената разпоредба урежда компетентността на Инспектората на министъра на правосъдието да подготвя предложения и да подпомага министъра на правосъдието във връзка с дисциплинарните производства. Съгласно чл. 307 и сл. от Закона за съдебната власт дисциплинарната отговорност е свързана с неспазване на установените срокове и с незаконосъобразни действия по движението на делата. В случая посочените в жалбата факти и обстоятелства навеждат на извод за твърдяни престъпления, извършени от длъжностни лица в съдебната система – съставяне и ползване на документ с невярно съдържание, подмяна на показания на свидетели. Правомощия по разследване на тези твърдения Инспекторатът на МП не притежава съгласно Закона за съдебната власт и Устройствения правилник на МП. Поради това жалбата на Благоев е препратена до компетентните органи – Върховна касационна прокуратура и Инспекторат на ВСС. Обосновано административният съд е приел, че изпращането на жалбата по компетентност на посочените институции не представлява незаконосъобразно действие и бездействие, извършено от Инспектората на МП по смисъла на чл. 250 и чл. 256 АПК. Действията на служителите на Инспектората към МП са изцяло съобразени със закона. Не само че не са увредили интересите на ищеца, но са му съдействали за разрешаването на въпросите, които е поставил. Поради това правилно административният съд е приел, че ответникът не е извършил незаконосъобразни действия и бездействия, от които на ищеца да са причинени както имуществени, така и неимуществени вреди. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение