Решение № 5385 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2016 г.

Решение № 5385 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР С. З. срещу решение № 161 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 540 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. З.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Х. Х. К. от с. Я., община К., чрез своя процесуален представител в писмено становище до съда, оспорва жалбата и моли съда да потвърди съдебното решение на АС- С. З.. Претендира присъждането на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 15/1228-000870/07.12.2015 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР С. З., с която на Х. Х. К., на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е доказано безспорно, че Х. К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че лицето е имало качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП при извършване на проверката. Позовал се е на доказателствата по делото, от които се установява безспорно, че непосредствено преди проверката за алкохол на полицейските органи, Караджа не е управлявал превозното средство. Той е забелязан да управлява МПС 44 минути преди полицейската проверка - време напълно достатъчно да употреби алкохол. При тези съображения Административен съд - С. З. е приел, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и е отменил обжалваната заповед. Решението е правилно. Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП са: установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и установен по надлежен ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. В случая е останало недоказано обстоятелството, че към момента на проверката Х. К. е притежавал качеството "водач на МПС". Проверката е извършена 44 минути след като същият е забелязан да шофира. Следователно не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е материалнонезаконосъобразна, тъй нарушението, за което е наложена ПАМ е останало недоказано. При така изложените съображения оспореният съдебен акт се явява правилен, с оглед на което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. По делото е приложен договор за правна помощ, в който е отбелязано, че е договорено адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева, от които 250 лева са платени в брой, а 200 лева по сметка. За сумата, платена по сметка не са представени никакви доказателства. Ето защо на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение