Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г.

Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Х. К. със съгласието на майка си В. Кестенова е подал касационна жалба срещу решение № 832/11.04.2019 г. по адм. дело № 2422/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Център "Фонд за лечение на деца" иск за заплащане на обезщетение в размер на 23 286, 19 лева за имуществени вреди, представляващи стойността на направените разходи за неговото лечение в Очна клиника "Елексир-Калуга" – град Нови Сад, Република Сърбия, включващо заплатени такси за консервативно лечение, електростимулации, лазерна стимулация, лазерна акупунктура, медицински манипулации, закупени лекарства и медикаменти от Русия и Сърбия (пептиди), разходи за път и нощувки за ищеца и на един придружител, ведно със законната лихва от датата на увреждането – първо число на датата, следваща края на всяко едно от седемте посещения, както и в частта, в която за разликата над присъдения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева, е отхвърлен предявения от него срещу Център "Фонд за лечение на деца" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, тревоги, притеснения, стрес, негативни емоции и лишения, причинени от незаконосъобразното бездействие на директора на Център "Фонд за лечение на деца" да се произнесе в периода 14.04.2016 г. - 25.08.2017 г. след като е било отменено като незаконосъобразно решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" с влязло в сила съдебно решение № 2810/14.03.2016 г. по адм. дело № 8578/2015 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщането на делото на съда за ново разглеждане. Претендира се и заплащането на адвокатско възнаграждение. Националната здравноосигурителна каса като правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца" е подала касационна жалба срещу решение № 832/11.04.2019 г. по адм. дело № 2422/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив в частта, в която Център "Фонд за лечение за деца "е осъден да заплати на Х. К., действащ със съгласието на майка си В. Кестенова обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващо обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страх, тревоги, притеснения, стрес, негативни емоции и лишения, като последица от незаконосъобразното бездействие на директора на Център "Фонд за лечение на деца" в периода 14.04.2016 г. - 25.08.2017 г. и след като е отменено като незаконосъобразно решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" с влязло в сила съдебно решение № 2810/14.03.2016 г. по адм. дело № 8578/2015 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението в сила до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Х. К. със съгласието на неговите родители, с която срещу Център "Фонд за лечение на деца" са предявени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и от бездействието на този орган да се произнесе своевременно с последващ административен акт след съдебната отмяна на решението и изпращането на преписката за ново разглеждане, както следва: иск за сумата 17 900 лева за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи стойността на направените разходи за лечението на ищеца и един негов придружител в Очна клиника "Елексир-Калуга" – град Нови Сад, Република Сърбия, включващи заплатени такси за консервативно лечение, електростимулации, лазерна стимулация, лазерна акупунктура, медицински манипулации, закупени лекарства и медикаменти от Русия и Сърбия (пептиди), разходи за път и нощувки за ищеца и за един придружител, ведно със законната лихва от датата на увреждането–първо число на датата, следваща края на всяко едно от седемте посещения, до окончателното им изплащане; иск за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от издаването на решение № 1100/30.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на решението. Въз основа на подадена от ищеца молба от 3.01.2018 г. е допуснато изменение на иска за обезщетяване на имуществени вреди, като търсеното обезщетение е увеличено от 17 900 лева на 23 286, 19 лева, както следва: за периода 6.10.2014 г. - 15.10.2014 г. – 3095, 50 лева; за периода 23.03.2015 г. – 1.04.2015 г. - 3059, 07 лева; за периода 24.08.2015 г. - 2.09.2015 г. – 3266, 52 лева; за периода 4.04.2016 г. – 13.04.2016 г. – 3212, 23 лева; за периода 12.09.2016 г. – 21.09.2016 г. – 3442, 62 лева; за периода 2.04.2017 г. – 11.04.2017 г. – 3422, 20 лева; за периода 31.07.2017 г. – 9.08.2017 г. - 3768, 05 лева. Въз основа на молба на ищеца от 8.03.2018 г. е допуснато увеличение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, като сумата е увеличена от 30 000 лева на 45 000 лева. В допълнителна молба, назована "уточняваща", е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в чувство на страх, тревоги, притеснения, стрес, негативни емоции и лишения, причинени от решението на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и от неизпълнение на законовите разпоредби на чл. 34 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", от непосочването на данни за лечебното заведение, в което досега е лекувано детето, на резултатите от проведени изследвания и на изчерпателна диагноза, от това, че не е предложен комплексен план за лечение на пациента, че не са изследвани и предложени подходящи методи за лечение в други държави и в конкретните клиники, където е лекувано детето, не е предложена най-добрата грижа, произтичаща от Закона за закрила на детето, ведно със законната лихва от датата на издаване на незаконосъобразния акт на директора на Център "Фонд за лечение на деца". Административният съд установил, че Х. К. има заболяване, увреждащо тежко зрението му. Родителите на детето подали от негово име заявление № 4113/25.08.2014 г. до директора на Център "Фонд за лечение на деца" за организационно и финансово подпомагане на поддържащо лечение в Очна клиника "Елексир-Калуга" - град Нови сад" – Република Сърбия в размер на около 12 000 лева. С решение № 1100/30.09.2014 г. директорът на Център "Фонд за лечение на деца" отказал да отпусне поисканата сума по съображения, основани на медицинско становище, според което не са известни данни в научната литература, доказващи ефективността на прилаганото във въпросната клиника лечение. По жалба на Х. К. решението на административния орган било отменено с влязло в сила решение № 2810/14.03.2016 г. по адм. дело № 8578/2015 г. по описа на Върховния административен съд и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане в 30-дневен срок. Със заповед № 110/07.02.2018 г. директорът на Център "Фонд за лечение на деца" отново отказал организационно и финансово подпомагане по заявлението на Х. К. Заповедта била отменена с решение № 3306/18.05.2018 г. по адм. дело № 2337/2018 г. по описа на Административния съд-София град и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. С допълнително решение № 1928/21.03.2019 г. по същото дело е отхвърлено искането за обявяване на нищожността на заповедта. За времето от 06.10.2014 г. до 15.10.2014 г.; от 23.03.2015 г. до 01.04.2015 г.; от 24.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; от 04.04.2016 г. до 13.04.2016 г.; от 12.09.2016 г. – до 21.09.2016 г.; от 02.04.2017 г. до 11.04.2017 г. и от 31.07.2017 г. до 09.08.2017 г. Х. К. бил лекуван в Специализирана очна болница "Еликсир" – Калуга" - Нови Сад, Република Сърбия. Към момента на разглеждането на делото образуваното административно производство по заявление вх. № 4113/25.08.2014 г., подадено във връзка с лечението на Х. К., не е приключило с влязъл в сила административен акт за предоставяне или за отказ от организационно и финансово подпомагане. Според заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, разходите за посещенията и лечението в Специализираната офталмологична болница "Елексир-Калуга" – Нови сад, Сърбия, възлизат общо на сумата 23 286, 19 лева. От заключението на назначената по делото психологическа експертиза се установило, че решение № 1100/30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" повлияло отрицателно на Х. К., провокирайки изживявания, касаещи повишени нива на тревожност, безпокойство, страх от неизвестното, несигурност за бъдещето относно здравословното му състояние и пълноценното му личностно функциониране. Подрастващата му възраст се характеризирала с ранимост, повишена чувствителност и сензитивност поради присъщите за нея нестабилност, лабилност, несигурност, които се подсилвали неизменно при провокации, събития, вътрешни преживявания, външни дразнители и стимули, каквото се явявало и обсъжданото решение. Същевременно към настоящия момент се съобщавали мисли от оптимистичен кръг, позитивизъм за бъдещо желателно развитие. Благоприятно влияние оказвали подкрепата и опората на близките си, благодарение на които младежът съхранил надеждите си. Според показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Сапунарова, леля на ищеца, в клиника в град Калуга, Русия, била осъществена технически неуспешна ретинография и била извършена вазореконструктивна операция на Х. К. Оказало се е, че за да се съхрани функцията на очите, е необходимо да се правят периодични лечебни процедури и на двете очи два до три пъти в годината, разходите за които се оказали непосилни за семейството. При получаването на отказ от фонда "Център за лечение на деца всички били шокирани. Х. виждал частично, имал тенденция за подобрение, но от притеснение започнал да дърпа конци от дрехите си, да си хапе пръста, да се интересува какво ще се случи сега и ще имат ли пари родителите му. Тревожел се е, че майка му постоянно плаче. През това време Х. посещавал училище. Знаел за заведеното дело и се е интересувал от неговия ход, въпреки опитите на родителите му да го скрият от него. Свидетелката В. Кестенова, майка на ищеца, разказала, че първоначално лечението било проведено в Русия, град Калуга, в Клиника "Фьодоров", като семейството й осигурило необходимите средства. Медицинските препоръки били за провеждане на лечение три пъти годишно или поне два пъти годишно, за да не се върне положението преди операцията. Поради липса на финансови средства семейството решило решението да се продължи в клиника в град Нови Сад, въпреки, че възможностите за лечение в Русия били много по-добри. Всички били шокирани от административния отказ за финансово подпомагане. Всички, включително и Х., преживяли зле отказа за отпускане на средства за лечение. Х. започнал да се притеснява дали ще се справят, ще имат ли пари, дали баба му, дядо му и леля му ще им помогнат. Другите въпроси, които са го вълнували са кога ще има ваканция, тъй като всички лечения са провеждани през ваканциите, и дали ще има възможност да отидат на почивка, тъй като всички средства са отивали за лечението му. Цялото училище е знаело за неговите пътувания за лечение, той е бил много притеснителен, разсейвал се е в час, започнал е да прави някакви тикове, с късане на ръкави, хапане на ръцете. Споделял е с приятели, оплаквал се е, че се притеснява дали ще могат да съберат парите за поредното лечение. Наясно бил и с воденето на делата и се е интересувал от техния ход. Свидетелката заявява, че от Център "Фонд за лечение на деца" не са потърсили нито веднъж детето за освидетелстване, не са изпълнили решението на съда и досега нямало никакви предприети действия от тяхна страна. Административният съд посочил, че ищецът претендира вреди от незаконосъобразен акт - решение № 1100/30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение за деца, както и от противоправно бездействие, посочено неточно в допълнителна молба, с която се поправя исковата молба, като "действия на ответника, а именно неизпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 34 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца". Макар по делото да била установена отмяната на решение № 1100/30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение за деца" като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, липсвало основание за претендиране на обезщетение за имуществени вреди, при положение, че разглеждането на заявление вх. № 4113/25.08.2014 г. за организационно и финансово подпомагане на лечението на Х. К. не е приключило, тъй като, отменяйки незаконосъобразния административен акт, съдът изпратил преписката за ново разглеждане. Административният орган постановил нова заповед № 110/07.02.2018 г., с която повторно отказал организационно и финансово подпомагане за лечението на ищеца. Заповедта била обжалвана, но съдебното производство не е приключило. При постановяването на благоприятен за ищеца акт той би получил организационно и финансово подпомагане в търсения размер, което би означавало, че не би имал необходимост от обезвреда. Ако държавата не дължи подпомагане на лечението на ищеца, искът би бил неоснователен. В допълнение съдът отбелязал, че ищецът не е доказал настъпването на вреди по отношение на собственото му имуществено състояние. Такива биха могли да настъпят за имуществото на неговите родители, които обаче не са ищци в производството. Представените по делото платежни документи за суми, общо в размер на 23 286, 19 лева, включващи заплатени такси за консервативно лечение, електростимулации, лазерна стимулация, лазерна акупунктура, медицински манипулации, закупени лекарства и медикаменти, разходи за път и нощувки за ищеца и един придружител, не доказвали, че ищецът е направил разходи за собствена сметка. Поради това административният съд отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 286, 19 лева ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. По отношение на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди административният съд приел, че в периода на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, безпокойство, страх от неизвестното, несигурност за бъдещето по отношение на здравословното му състояние. Невъзможността през този период да бъде лекуван, неяснотата дали ще получи финансово подпомагане, тревогите покрай прогресиращото, макар и бавно, нелечимо заболяване, покрай неизпълнението на съдебното решение и привършването на средствата за лечение, осигурени от неговите родители, представлявали пряк резултат от неизпълнението на задължението на директора на Център "Фонд за лечение на деца" да се съобрази със съдебното решение. С оглед принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, административният съд присъдил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, тревоги, притеснения, стрес, негативни емоции и лишения, причинени от незаконосъобразно бездействие на директора на Център "Фонд за лечение на деца" в периода 14.04.2016 г. - 25.08.2017 г. и след като е било отменено като незаконосъобразно решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" с влязло в сила съдебно решение № 2810/14.03.2016 г. по адм. дело № 8578/2015 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва. Искът бил отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдения размер от 10 000 лева до предявения размер от 45 000 лева, както в частта за претендираната върху главницата мораторна лихва, считано 30.09.2014 г. В подадената от името на касационния жалбоподател Х. К. касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди без да обсъди всички събрани доказателства и без да се произнесе по истинността на оспорените от ответника документи, удостоверяващи направените от семейството на ищеца разходи за неговото лечение. Оспорват се изводите на административния съд, че нямало основание за присъждане на търсеното обезщетение за имуществени вреди, тъй като административното производство по подаденото от името на Х. К. заявление за организационно и финансово подпомогане на лечение в чужбина, не е приключило, както и поради това, че разходите за лечението на Х. К., чието възстановяване се претендира, всъщност са направени не от ищеца, а от неговите родители. Касационният жалбоподател възразява и по отношение на отхвърлянето на предявения от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лева. Съдът не взел предвид, че вредите се търпят не само от незаконосъобразно бездействие на административния орган, но и от отмененото решение № 1100 от 30.09.2014 г. Вредоносният резултат настъпил паралелно на две основания, което водело до по- голям интензитет на отрицателните преживявания и по-дълъг период, през който се търпят вреди. При определяне на обезщетението не били отчетени и социално-икономическите условия на живот в държавата, в която се провежда лечението. Съдът неправилно присъдил мораторната лихва от влизане в сила на съдебното решение вместо от датата 30.09.2014 г., от която била претендирана. В касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса се оспорват изводите на съда по отношение на уважената част от исковата претенция за неимуществени вреди. Поддържа се, че съдът изложил общо обстоятелствата, които обосновават присъдения размер вместо да се позове на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Твърденията на ищеца за морални вреди не били доказани, при положение, че липсват данни неговото състояние да се е подобрило, който резултат да е осъзнат от него. След като не се установявала ефикасност на лечението, отказът за подпомагане не би могъл да повлияе негативно върху психиката на младежа. Като аргумент срещу уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е изтъкнат и фактът на неприключилото административно производство, тъй като при потвърден от съда законосъобразен отказ за подпомагане не би имало основание за присъждане на неимуществени вреди. Вероятно страданията на ищеца се основавали на неправилно възприемане на ефикасността на лечението, съответно на неговите субективни очаквания. Едновременно с това следвало да се отчете, че липсвал отменен административен акт като предпоставка за предявяването на исковете, които можело да се считат за преждевременно предявени. По отношение касационната проверка на решението в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е извел неоснователност на претенцията от обстоятелството, че производството не приключило с влязъл в сила акт. Този извод на съда обаче има отношение към допустимостта на предявените искове. В случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт. Той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила. Когато административното производство не завършва с отмяната на акта, за който съдът приема, че не е трябвало да бъде издаден, исковете за обезщетяване на вреди следва да се предявят след приключването на административното производство. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в подобни случаи искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Макар законът (чл. 204, ал. 1 АПК) да не е формулирал по този начин условието за допустимост на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес. Позовавайки се на неприключилото административно производство по направеното от името на Х. К. искане за подпомагане за лечение в чужбина, административният съд е пропуснал да направи преценка за допустимост на претенциите, като не е взел предвид, че ако искът за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, внесен преди приключването на административното производство, бъде допуснат за разглеждане и отхвърлен от съда като неоснователен с мотив, че е преждевременно предявен, ищецът не би могъл повторно да предяви същият иск поради преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. Същевременно, както основателно възразява ответната страна, ако искът за обезщетяване на вреди бъде уважен с влязло в сила решение преди административното производство да бъде завършено, възможно е да се окаже, че ищецът няма право на обезщетение, защото правото или законният интерес, които е твърдял, че са нарушени от незаконна административна дейност, обуславяща търсенето на имуществена отговорност за вреди, впоследствие са били отречени. За пълнота на проверката следва да се отбележи и противоречието в произнасянето на съда, който е отхвърлил иска за обезщетяване на имуществени вреди поради отсъствието на влязъл в сила административен акт, с който да се признава или отрича право на финансово и организационно подпомагане за лечението на ищеца Х. К., а е уважил частично искът за обезщетяване на неимуществени вреди, въпреки че той се основава на същия фактически състав. Съдът не е следвало да допуска и изслушване на показания на В. Сапунарова, майка на ищеца, която не би могла да съвместява процесуалното качество на родител, одобряващ процесуалните действия на непълнолетния ищец, с качеството на свидетел по делото. Наред с тези констатации следва да се отбележи и друго процесуално нарушение, което рефлектира върху допустимостта на съдебното решение. Административният съд се е произнесъл по едното от предявените две основания за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди или за обезщетяване на вреди от бездействието на органа след изпращането на преписката за ново разглеждане. Произнасянето на съда по подобен начин би било допустимо само при алтернативно предявени искове. Първоинстанционният съд не е съобразил, че различните основания сочат на отделни искови претенция, които ищецът не е разграничил и индивидуализирал по период и размер в подадената искова молба. Исковете за обезщетяване на вреди, произтичащи от отмененото решение № 1100/30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", се отнасят за период от издаването на акта до неговата отмяна, а бездействието на органа за повторното разглеждане на преписката може да е основание на искове за обезщетяване на вреди, настъпили в периода от отмяната на административния акт до датата на исковата молба. С оглед направените констатации касационната инстанция не следва да се произнася по правилността на решението във връзка с доводите, направени и в двете касационни жалби. Установената при проверката недопустимост засяга решението в неговата цялост, поради което следва да се постанови обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, при което да се извърши преценка за допустимост на исковите претенции и се дадат указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд